"Детство мое..."

Ама не сме се разбрали да ме разплаквате...

Да не си ни 'зачопляла' 

Ще сложа едни снимки, от които ми замириса на моето детство.

http://www.gnezdoto.net/fotorazkaz/659-detstvo-moe-edna-charovna-fotosesiq

Иначе по - хубаво от Светълчо в никакъв случай не мога да опиша- моето детство е същото, ставаш и бегом на вън. Все едно отсъствие ще ми пишат. Изпуснала е играта "Отварай Кральо порти".

А щастието за обяд да си набереш плодове от някой чужд двор.  Стопанина да те подгони с голяма пръчка напомняйки , че същата овошка я имаме и в нашия двор, обаче от чуждата е къде,  къде по - вкусно.... На мен ми замирисва на липов чай - чайникът с липа и шипки всяка сутрин кипеше на печката, котката само чакаше някой да отвори вратата и да се шмугне под завивките ми...

Това бране на плодове - пропищяваха възрастните. По едно време излезна модата да закачат бележки по дърветата 'пръскано с отрова'. Знаехме, че ни будалкат, ама смееш ли да откъснеш първи 

О, и ние опосквахме черешите, най-вече, бабите ни гонеха и ни проклетисваха. Лятото на ливадата - боси, търчиме, а от хилките за федербал сме си направили мрежи за пеперуди и на финала - ни пеперуди, ни нищо и ядеме бой със строшените хилки 

70-те > 80-те

Нямаше СПИН.

Оооо, и аз ядях бой за крадене на джанки и зелени зарзали и кайсии от чуждите дворове. Даже си спомням как веднъж ядох незаслужен бой по този повод - майка се прибра от работа ядосана и от вратата ме подхвана: бе аз колко пъти ще ти казвам на тебе да не се катериш по дърветата и по оградите, а? Пляяяс по голите крака. Колко пъти ще ти казвам да не береш джанки из чуждите дворове, а? Пляяяс по голите крака. Аз почвам да рева и да се обяснявам, че въобще не съм излизала, обаче, кой ти слуша, бие и нарежда. В това време отвън се чува една съседка: Мимеееее! Мимееее! - вика майка ми. Майка ми излиза запенена, чувам нещо бър-бър-бър-бър, говорят си, промъквам се по-близо да подслушам и чувам как онази обяснява, че "пак са обрали на баба не-знам-коя-си джанката зелена, втора година компоти не може да си сложи жената". А майка каза: Ааа, виж какво, аз моЙта съм си я набила! Демек, свършила си е възпитателната работа.

Едно сериялче от моето детство  : 

http://vbox7.com/play:14788c9bb4

О, аз за ябълки петровки ядох бой.

А пък веднъж намазахме на баба Иванка дръжката на портата с курешки, всички се скриха, аз реших, че ако се изтъпаня на един стол пред къщи, няма да съм подозрителна, но при вида на баба Иванка, след като се хвана за дръжката, се сринах от смях от стола и..... всичко отиде на кино и пак бой. Ама бой, бой, плеснат ни ужким по дупето, колкото за пред хората, че нали беше модерен възпитателен метод.

Не ми говорете за детство, че ми се стяга гърлото. Искам пак да яхна колелото и да завъртя по прашния път към съседното село, където с приятелчетата да ходим за риба в микроязовира...
Нищо, че само циганки хващахме... . После да седим под ореха и да люпим семки докато ни се изтрият езиците...и след това играем на криеница и се завираме из комшийските плевни и кокошарници, а майка ми се чуудеше от къде са се взели въшките...

Помня как на баба ми и се окръглиха очите като ме видя как скачам с чадър от покрива на гаража "също като господин Тао " и добре че можах да стана веднага, та не можа да ме хване и да ми дръпне един бой с бастуна както беше традицията по онова време. Или да ми дърпа ухото.
Нашето поколение е с доста по-дълги уши от сегашното, заради традиционните тогава възпитателни методи.

Също не е препоръчително да играеш на магазин,но да събираш от другарчетата истински парички и после да ги похарчиш за вафли. Да се правиш на заспала,докато се изредят комшиите да се оплакват на баба ти (бивша учителка,голям срам) също не помага и не спестява шамарите. И не играеш вече на магазин,де.

Moже да звучи неблагодарно, но аз съм от тези, които не си харесват детството особено. Не ми е липсвало нищо, имаше и хубави моменти, но като цяло го намирам безумно скучно и не бих се върнала да го живея пак. Какво му е хубавото да си дете - детска градина, в която те посреща гадната леля Веска, а ако не слушаш, леля Радка - еднооката те заплашва, че ще те съблече гол и ще те изведе навън. После училище, започващо със задължителна ведрина 2 пъти седмично, пишеш домашни и си лягаш рано. Забавления почти никакви - едно детско в 5 часа и евентуално ако ти разрешат да гледаш "Робинята Изаура", плезири и въртележка в Парка на свободата и най-тъпия куклен театър, който ненавиждах почти колкото ранобудното петле - сутрешната приказка, която слушаш, докато преглъщаш попарата си преди да тръгнеш в тъмницата на училище. А ваканцията четеш здължителните и безкрайно скучни книги, като например "Без дом", него го прочетох за 18 дни.
Всяка година на 14-ти септември вечерта започвах да повръщам, така че на 15-ти не можех да ида, толкова мразех да ходя на училище.
На днешните деца им е 1000 пъти по-хубаво, имат повече възможности да им бъде интересно, а и леля Веска не е толкова злобна, понеже е чувала вече за правата на детето. И не е вярно, че игрите до тъмно навън са им отнети - играят си всяко лято. Дете да си днес. Не знам каква е тази мания да се превъзнася мизерията и ограниченията по комунистическо, а в същото време да се ожават днешните деца, които са си много добре. Поне можеш да ги заведеш да видят света, а едно време кой можеше? Къде-къде по-добре на село цяло лято при вонящите животни и мухите. Винаги съм мразила селата.

Блазе ти, Гери, че си имала колело

Най-щастливото ми лято беше, когато ми купиха ролкови кънки. Ех, душата ми пееше, танцуваше ми се от радост! Пред Аквариума в Морската градина във Варна има едно площадче, беше цялото покрито с едни гладки плочи (сега не знам как е) и щом стъпиш с кънките върху тези плочи, политаш направо като буревестник. Кънките развиваха страхотна скорост върху тези плочи.  Цяло лято изкарах пред Аквариума. (И всички, които имаха кънки ) Само ще спомена, че тогава нямаше наколенки.

Ау, Янечек, не съм срещала такъв поглед върху детството и ми стана интересно...Но и ми дожаля, сигурно е гадно да не можеш да се върнеш в детството с усмивка и сладост в душата...
Аз не съм ходила на детска градина.
Кукления театър го обожавах, беше за мен магия. Гледала съм всички представления по няколко пъти, с нетърпение чакахме гастролиращи спектакли, че да видим нещо различно.
Харесвах много и утринната ведрина, но аз винаги съм имала слабост към всякакво движение.  Майка ми не смогваше да запомни какво спортувам в момента, непрекъснато се записвах на нещо и се отказвах от друго. Тогава спортуването беше безплатно. Влиза треньорът в класа и казва: който иска да тренира фехтовка, да вдигне ръка. Вдигам ръка и се записвам - на каквото ми душа иска. Условието на майка беше да няма петица в бележника. Появи ли се петица, спират ми "спортовете". Тренирала съм всичко без бягане - нещо ми ставаше вдясно на стомаха след малко по-продължително тичане. Най-много се задържах на скокове във вода и на спортна гимнастика. Тези спортове ми бяха любими. И фехтовката ми харесваше, и конният спорт също, но той беше далечко, придвижването трудно и отпадна.
Село много обичах, но нямахме. Завиждах на имащите. Едната ми баба беше гражданка, а другата селянка - но селото на другия край на България, ходила съм две-три лета само и това са незабравими спомени. Страхотно е на село! И животните ми харесваха много, а виж, мухите съм ги забравила...Сега, като ми припомни, се сещам, че имаше мухи.
А колко ме впечатлиха пиявиците - нямате си представа. Направо стоях като хипнотизирана да ги гледам - на селската чешма в коритото ги имаше - хем ме отвращаваха и плашеха, хем пък нещо ме караше все там да ходя, да ги погледна.

Аз мога и с усмивка, защото имаше доста хубави и смешни моменти, но го описвам като цяло, от гледна точка на възрастен, който може да обобщи. А и винаги най-много харесвам годините, на които съм в момента, нито един етап от живота ми не ми се живее повторно.