Онна, ако искаш аз ще я пратя 
Хаха, Антигона, не знаеше ли 
- Публикувана: 1 фев. 2015, 23:37 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2015, 05:35 ч.
Искам да кажа ... (22)_02.02-08.02
Да, Жади! Много ще съм ти благодарна!
И аз не знаех, но понеже все съм назад с клюките ме беше срам да си призная.... щото и аз го 'аресвам момъка
Моите пататници са по -лесни.
Първият - стържа картофи на едрото ренде - на око около 1/2-1кг и натрошавам сирене ,черен пипер / с джоджен е оригиналната подправка -ама със сушен нещо не ми хареса на мен / ,чубрица или магданоз ,чуквам яйца до 3 броя ,омесвам хубаво с ръка или лъжица ,малко сол и олио и пека в тава .
Другият е подобен -само дето се прави заливка от разбити яйца с брашно и вода и се сипва половината смес на дъното на тавата -посредата настърганите картофи омесени със сирене и подправки /аз слагам и олио / и отгоре останалата смес.
Вкусни са и топли и студени .
Ето тук пише че е оригинална рецепта http://kulinartno.com/2010/04/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA/
За мен тайната е и в картофите ,трябва да са от Родопите .
Първият - стържа картофи на едрото ренде - на око около 1/2-1кг и натрошавам сирене ,черен пипер / с джоджен е оригиналната подправка -ама със сушен нещо не ми хареса на мен / ,чубрица или магданоз ,чуквам яйца до 3 броя ,омесвам хубаво с ръка или лъжица ,малко сол и олио и пека в тава .
Другият е подобен -само дето се прави заливка от разбити яйца с брашно и вода и се сипва половината смес на дъното на тавата -посредата настърганите картофи омесени със сирене и подправки /аз слагам и олио / и отгоре останалата смес.
Вкусни са и топли и студени .
Ето тук пише че е оригинална рецепта http://kulinartno.com/2010/04/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA/
За мен тайната е и в картофите ,трябва да са от Родопите .
И аз не знаех за Виле. Ама... научих нещо ново 
Много хубав снега, ама да си го гледаш от вкъщи на топло. Едва се прибрах с колата. После, докато чакам да пресека и стигна до входа, бях вече като снежен човек
Малкото замина на кънки, хич не им пречи снега - колко му е да стигнат с баща си пеша
Много хубав снега, ама да си го гледаш от вкъщи на топло. Едва се прибрах с колата. После, докато чакам да пресека и стигна до входа, бях вече като снежен човек
Малкото замина на кънки, хич не им пречи снега - колко му е да стигнат с баща си пеша
Хаха, Антигона, не знаеше ли
И аз не знаех, ама той не е мой тип. Много е кльощав.
Е, то вече по сегашния ми вкус и за мен е анорексик, но все пак...
Янечек, нищо не намирам потвърждаващо из нета, защо така тормозиш нежната ми душа?Друго исках да кажа аз и да ви чуя мнението.
Преди и докато карах шофьорски курсове много се наслаждавах на шофирането. Сега, откакто имам собствена кола, само при мисълта, че трябва да се кача и да шофирам ме обзема някаква паника и страх. Изобщо я няма предишната увереност, спокойствието и удоволствието, с което сядах зад волана. Движението ме натоварва, напряга ме, правя елементарни грешки, не си вярвам.
Отделно колата дълго време (от самото начало) започна да прави проблеми, някак си и към нея не се нагодих, не я почувствах като моята кола, в която да ми е комфортно.
Имаше ли го този момент при вас? Мина ли? Чудя се, дали ако мина опреснителен курс ще ми е по-лесно и ще се успокоя най-после.
Аз първите 3 месеца не шофирах сама. Имах голямо желание да карам, но ме беше страх. Изтормозих тогавашното ми гадже да напасва графика си с мен, за да го возя на седалката до мен като куфар, но ми трябваше ей така, за увереност.
Продавай я тая кола щом не се обичате с нея и си вземи друга.
С моята сме в лов-хейт рилейшъншип Дядо ви Коледа не щя да ми донесе нова, сега чакам за рождения ден дали ще ме огрее
П.П. Мъжът ми още е в задръстванията на Цариградско. Споменах ли че го мразя тоя сняг?
Продавай я тая кола щом не се обичате с нея и си вземи друга.
С моята сме в лов-хейт рилейшъншип
Дядо ви Коледа не щя да ми донесе нова, сега чакам за рождения ден дали ще ме огрееП.П. Мъжът ми още е в задръстванията на Цариградско. Споменах ли че го мразя тоя сняг?
,Хахаха... Току-що дочух мъжът ми как обяснява на детето, че е трябвало да се бие с още двама мъже като се запознал с мене, за да ме спечели, и затова съм била с толкова високо самочувствие. Мъжът ми да се бие? Па той не може!
Мъжът ми да се бие? Па той не може!
Антигона, докато шофирам мисля, и обожавам да го правя сама. Неусетно стигам. Аз започнах да карам една таратайка, която ми е набор. Чупеше се през два дни, къде ли не съм закъсвала с нея, сега като се сетя и ми става драго. Имам толкова истории с нея. Мога да поправям доста неща по нея вече. Оставила съм я в гаража на дядо и като се прибера си я карам с голям кеф.
Иначе зависи къде шофираш, аз съм от малък град, в началото в София ми беше като джунгла, насмитах всичко живо, след време свикнах и вече не ми правеше впечатление. Може в началото наистина да има един момент на несигурност, но ще го преодолееш.
Има и друго, ако не ти се шофира, недей. Може да се придвижваш и по друг начин. На следващия ден няма да искаш да се возиш с автобуса и пак ще си се качиш в колата
Като дойдох тук, хич не ми се караше. И до ден днешен нямам кола тук. Карам служебните или си взимам под наем. Но тук усещането някак е друго, едно такова спокойно, чак ми се доспива. И не мога да си слушам радио, трябва да слушам гадната навигация
Иначе зависи къде шофираш, аз съм от малък град, в началото в София ми беше като джунгла, насмитах всичко живо, след време свикнах и вече не ми правеше впечатление. Може в началото наистина да има един момент на несигурност, но ще го преодолееш.
Има и друго, ако не ти се шофира, недей. Може да се придвижваш и по друг начин. На следващия ден няма да искаш да се возиш с автобуса и пак ще си се качиш в колата
Като дойдох тук, хич не ми се караше. И до ден днешен нямам кола тук. Карам служебните или си взимам под наем. Но тук усещането някак е друго, едно такова спокойно, чак ми се доспива. И не мога да си слушам радио, трябва да слушам гадната навигация
Искам да кажа, че постоянно ми се появява картинка на една вулгарна неприятна жена с цигара, която би трябвало да онагледи тема в детски подфорум. Не разбирам този избор на редактора ... дразни ме, дори не мога да разбера защо, но ме дразни
аз не шофирам и никога не съм имала желание
аз не шофирам и никога не съм имала желание
,Хахаха... Току-що дочух мъжът ми как обяснява на детето, че е трябвало да се бие с още двама мъже като се запознал с мене, за да ме спечели, и затова съм била с толкова високо самочувствие. Мъжът ми да се бие? Па той не може!
Мъжът ми да се бие? Па той не може!Она, тихо, не споменавай снега, Борил пак ще размаха пръст като ядосана даскалица
Антигона, аз още не се чуствам сигурна, но след почти година колата вече си е моя, наистина моя. Карам рядко сама, почти винаги със съдействието на баща ми или МП. Най- спокойно ми е било обаче с мъжът ми, но с него рядко ми се случваше. Имай предвид, че тук движението е на светлинни години от София.
Човекът може да ги е бил на Уоркрафт
И аз обмислях да я продам и да купя друга, но впоследствие се заинатих. Факт е, че наистина проблемите, които почна да прави от самото начало рефлектираха върху увереността ми, че мога да я управлявам.
Иначе, Кате, и аз съм от малък град ( Шумен ), но противно на очакванията движението през деня е ужасно. Не искам и да си помислям ако трябва да шофирам из София с колко инфаркта ще се сдобия за 10минути. Поне ще ме откаже от шофирането до живот.
Иначе, Кате, и аз съм от малък град ( Шумен ), но противно на очакванията движението през деня е ужасно. Не искам и да си помислям ако трябва да шофирам из София с колко инфаркта ще се сдобия за 10минути. Поне ще ме откаже от шофирането до живот.