Зимата навън притихва, Декемврийски бебо се усмихва!

За всички моята свеки е деликатен и кротък човек и тя наистина дава вид на такъв, а и доста се втурва да помага. За първи път от раждането на детето я извикахме да помага, защото ми се наложи да излизам често по зъболекари, лекари и тн. Бях се наслушала как е отгледала другото си внуче сама, но за моя изненада жената не може да смени памперс, не се нае веднъж да преоблече детето, дори не ми даваше да го "разбутвам", когато беше оповръщано до пъпа, за къпане само гледаше мен и мъжа ми как действаме. Тя не вижда и не си носи очилата и съответно не вижда елементарни неща като копчета, не може да му даде капки. Това, което правеше е да ми го дърпа от ръцете и да го друска и шътка докато заспи и така по цял ден. Когато трябваше да излизам и оставях шише с АМ за кризисни ситуации, но тя твърдеше, че бебето не искало да яде от шишето. Така аз дадох цяло състояние за таксита за да свършвам всичко за макс 2 часа. Това не ме ядоса, но виж намеците, че не е оправено ме вбесиха. Аз се втурнах да готвя за да не стои жената гладна-това не било важно сега, детето било най-важно, моя мъж можел да се нахрани с каквото има. Почна да ми оправя леглото, на което аз кърмя и съответно се завивам, когато ми е хладно. Пускам прахосмукачка и тя ми намеква, че не съм отворила прозореца, а и миришело на прах,  но тя с бебето седи в стаята, а навън е сняг. Деликатно и обясних, че прахосмукачката ми Миеле е достатъчно съвременна, че да не излиза прах. В неделя тръгнах да правя палачинки пак за нея и мъжа ми и предложих да я разходим следобед, защото ми беше жал, че седи по цял ден вкъщи. Зад гърба ми казала на мъжа ми, че по-добре да си ходела, тя била дошла да ни помага, а не да се разхожда. Всеки път като седнех на компютъра или да плета жилетчицата на внучето и  усещах пренебрежение с какви неща се занимавам. Досега не сме имали много допирни точки, но май и занапред ще си гледам детенцето сама и ще спазвам дистанция.