365 тайни от моя живот / 3-та тема/

И аз така се чувствам,момичетата от форума ме успокояваха няколко пъти:)Имам чувството,че всяко решение е грешно,изпадам в мрачни мисли и на моменти стигам до параноя,но всъщност едва ли е толкова зле-и при мен, и при теб.

Четиригодишната дъщеря на моят партньор ми лази ужасно по нервите, защото е непоправима лигла. Много наясно съм, че детето не е виновно че са го направили такова и не ми е и работа да се бъркам, но не мога да отрека факта че така ми лази по нервите, че само като й чуя името и ми се обръща стомаха За всяко нещо рев и хленч, дума не може никой да й каже, и непрекъснато гледа под око и се стреми да каже нещо за да засегне някого. А и непрекъснато трябва да е център на вниманието и се стеми на всяка цена да го постигне, не може никой дума да си каже в нейно присътвие. Имала съм навремето и друга връзка с мъж с дете, но то беше друго и всичко беше наред.. Но тая дребна в момента едва я понасям и ме е яд че е така...

Все едно описваш дъщеря ми допреди 3 месеца.Сега все едно е друго дете-тихо,разбрано.На тази възраст минават през всякакви периоди и бързо се променят.Не се притеснявай,всичко си идва на мястото,не се настройвай така срещу момиченцето.

Знам, май не съм свикнала, понеже моята щерка беше буба ...  Казвам аз, тя не е е виновна, притеснявам се само, че по начина на поведение и възпитание на майка й, която не и слага никакви граници, то няма да си остане само с фазата. А иначе като се виждаме си я гледам и търпя. Какво ми остава... Само си признавам тук, че ме дразни до побъркване!

А, с баща и говори ли по този въпрос? Мисля, че не зле да му кажеш как се чувстваш, разбира с в спокоен разговор, защото все пак това е неговото дете.

Спестявам му го, защото него го боли много от това поведение на детето, той го вижда и се ядосва. Търпелив е с нея, обяснява, изчаква...после като си отиде тя ми казва че се ядосва как се държи тя, а аз го успокоявам че е фаза, че ще мине... Рядко я виждаме, той би искал повече, но майката е малко (с извинение) "смахната" ... Тогава навремето в споменатата предишна връзка с майката на детето се разбирах много добре, моята собствена дъщеря се разбира със сегашната жена на моят бивш много добре, но в тоя случай с приказване човек не постига нищо. Тя е голяма егоистка, детето само до себе си държи, даже като я еиждаме става само в нейно присъствие, а тя самата само с нея и родителите й, всичко под контрол и почти без други деца, ако не е тя самата наблизо. Детето само не може да се занимава, или с някой "слуга" или с никой...губи интерес след 5 минути към всичко... Ако някой пита малката иска ли да прави нещо, майка й веднага: "Не, сама тя не може! Не, без мен тя не отива там! Не, тя това не го умее!" Вкопчила се е в детето, друго не прави. Няма хобита, няма приятелки, всеки ден при родителите й , с други хора почти не общува. Забелязала съм, че майка й, тоест бабата на детето, се държи по същия начин с нея и отговаря вместо нея като я питат, сега тя прави това със собстената си дъщеря, и то  детето се развива така, че дразни всички... Трудно за обяснение. Мен ми е жал за детето, но просто не мога да отрека, макар да знам къде е проблема, че ми е трудно и да й търпя капризите и крясъците...

айде, бе, жал ти било за детето! Това е само начин да се изживяваш като превъзходстваща  майката на детето. Класика в жанра. Той, горкият, колко е прецакан, а тя, гаднярката, колко е луда! И изгряваш ти - бяла и добра!

Аз просто обясних, ние тука си споделяме. Той не е прецакан, да си е мислил на времето с кой е спал.

А аз ВИНАГИ съм бяла и добра, да!  

Теб от какво те заболя корем, всъщност? 

Споделяме тайна или обсъждаме казус?
Нека да е първото. За второто - пускане на тема в подходящ подфорум.

Не се връзвай на провокации. Разбирам те и напълно те подкрепям.

Аз отогворих на въпросите, бубе.. Както често се случва тук. А темата няма какво да я обсъждам, понеже достатъчно я говорим и обсъждаме у дома, със семейството-тоест родители и близки на моят партньор. Споделям си и толкова.

Роналд,  

Поредни самотни и тъжни празници. Пазарувам само носни кърпички.

Защо самотни? И затова ли са тъжни? На колко си години и с кой би искала толкова да ги прекарваш?

В такъв период съм, че едва ли не трябва да реша какво ще правя с живота си. Единият избор, който ми предстои да направя, ще огорчи нашите, но аз искам да опитам в тази насока... не съм сигурна дали ще се получат нещата, но просто искам сама да стигна до отговора и ако трябва да си блъскам главата по стените, но да се науча от грешката си. Дори си мисля, че ще е далеч от грешка, НО много ме е страх без подкрепата на родителите ми. Винаги съм била самостоятелна, но те държаха на мен, а сега нещата ще тръгнат в друга посока.

Чудя се кое е по-важно да не си развалям отношенията с нашите и да направя компромис със себе си или да вървя напред, колкото и да е трудно.

Ох, чак сама се оплетох 

Не знам за какво иде реч, но случай себе си, послушай интуицията си, работи с усещания в тялото, за да се опиташ да разбереш по правилния път ли поемаш. В крайна сметка, изложи на ваште, че си наясно с риска да ви загрубеят отношенията, за което много съжаляваш, но ако не опиташ това, което ти искаш - цял живот ще съжаляваш ( и ги обвиняваш).