365 тайни от моя живот / 3-та тема/

  • 350 419
  • 2 418
  •   1
Отговори
# 360
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
miss july,  това е усещането от нуждата за промяна.Желая ти новото място, да те зарежда и стимулира, така както ти  би искала!  Hug
Споделям, че  съм много объркана - малкият ми син има  какви ли не страхове, от бебе си беше такъв. Някои поутихват, но на тяхно място се появяват други...Сега в градината му има дете със скарлатина и  са ги посетили от ХЕИ, за да им вземат гърлен секрет. Всички деца са дали, само моят е опищял света, че го е страх... Не са могли  да  му вземат нищо.Говорих с него, обяснявах му какво  точно ще му правят, че не е страшно, даже "репетирахме" уж вкъщи, обаче вече  седмица го мъкна по лаборатории и като дойде време да си отвори устата и става друго същество. Започва да  пищи, че го е страх, става блед като платно и само нарежда, неее, помощ, моля ви...и подобни и лекарките, колкото и  да са търпеливи и мили, накрая ми казват, че така няма как да стане...  Изобщо не знам какво да правя  Sad
Благодаря ти.
Ако това ще те успокои, аз съм на 29г. и опищявам света като се опре до лекари и зъболекари, а всичко, свързано с игли, изисква наличието на поне двама души, които да ме държат докато се гърча като червей и скимтя като ранено животно, докато горката ми майка /само тя ми е взимала кръв/ се опитва да нацели някоя от всички колабирали вени.

Еуфорична, нищо не се знае. Не бързай да съжаляваш. Няма нищо случайно в живота.

# 361
  • Мнения: 5 434
Тайната ми е, че съм страшно изтощена и уморена, а нямам правото. Покрай мен си мислят, че всичко ми е ок, но са в голяма грешка. ММ е в чужбина, не съм очаквала,че ще ми е толкова трудно на моменти, няма на кого да се опра. Денят ми протича във водене и забиране на детето от градина, работа и после вкъщи пак работа.  ooooh! Нямам право да се отпускам, но днес като ми се обадиха от градината да забера детето, че го боли топчето, което има на врата. БЯх при клиент , не помня и как съм стигнала до градината от уплах. Отивам и чувам Мамо,мина ми. Забрах я, ходя и си рева под слънчевите очила. Иначе всеки си мисли, че съм ок, но днес буквално изпуших.  ooooh!

# 362
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 17 032
ЗАНДАЛИ, аз бих се обърнала към психолог  Peace

# 363
  • Сф
  • Мнения: 12 516
Цвети81, спокойно и аз съм в твоето положение, че и по- зле. Свикнах на 2рия път.Мислех, че няма да се оправя самичка, молех се , ама на -замина. И като се амбицирах ,ти да видиш!Справям се перфектно вече!Направо 3ти я път аз ще му бия шута да тръгва по- бързо.
 На мен също ми звънят от градината за щяло и нещяло, чудя се защо ли е там тази мед. сестра  Shocked , междувременно сложихме и очила на детето, имаше страхотно главоболие, записах я на плуване и гледам повече положителни емоции да си създавам! Ето днес си взех ваучери за пицария да ходим с приятели. Просто те съветвам да си промениш мирогледа и да видиш какъв кеф настава! Laughing Както каза един познат "Охо, щом мъжа ти е в чужбина и ти какво сега- Здравей живот, а? " Та така , сега ни е паднало, карай го по- ведро!
п.п. Аз пробвах на ММ да му кажа по тел , че ми е тежко, ма той веднага започва колко на него му е тежко! ooooh! Та така , мъжки момичета ставаме! Няма да се даваме!  bouquet

# 364
  • Мнения: 4 011
Винаги съм искала мъж като татко...Няма вече такива мъже Sad

# 365
  • Пловдив
  • Мнения: 17 849
Касита, никак не съм се изразила правилно  ooooh! беше публикувала поста във фейсбук.

# 366
  • Мнения: 5 434
Toromanova73, благодаря за куража.  Hug Сигурна си права, има си своите предимства, но днес ми беше адски ужасен ден, направо се чувствах в безтегловност.  ooooh!

# 367
  • Мнения: 12 463
Преди няколко дни сънувах странен сън с мъж, когото не познавам реално, а и виртуално дори не съм общувала. Снощи ми писа странни признания и излияния.. Shocked

# 368
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 2 995
Първи наченки на промяна в живота ми към нещо добро след повече от 5 години на отчаяние... Simple Smile

# 369
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Първи наченки на промяна в живота ми към нещо добро след повече от 5 години на отчаяние... Simple Smile
Пожелавам ти занапред да ти се случват само хубави неща и усмивката да не слиза от лицето ти  Hug

zveti81, бъди силна, момиче. Вярвам, че търпението ти ще бъде възнаградено.

# 370
  • Мнения: 5 434
Мари, пожелавам ти само хубави неща занапред и положителни емоции!  Hug

Джулка, искрено ти благодаря за куража! Дано си права!  Hug
Успех на новата работа!   bouquet

# 371
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Джулка, искрено ти благодаря за куража! Дано си права!  Hug
Успех на новата работа!   bouquet
Всичко ще се нареди. Мисли за това като за моментно неразположение, което ще отмине. Няма да сте вечно разделени.

Кажете ми аз ли нещо не съм наред, но вече започвам да се дразня, а не е като да не съм казала нищо. Колежката ми има гадния навик докато стои на бюрото да трака с токчетата си по пода. По някое време си събува обувките и започва да ги подритва под бюрото, при което токовете й започват да се удрят в пода и вдигат шум. Постоянно се чува тракане на токчета, което е изнервящо. През зимата пък докато ходеше с равни ботуши постоянно си суркаше краката под бюрото. Имам чувството, че го прави нарочно.

# 372
  • Варна
  • Мнения: 1 037
Мари ,пожелавам ти от сърце само хубави неща да се случват  Hug

# 373
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 2 995
Благодаря ви, момичета. Сърдечно благодаря. Hug Напред във времето, така де по-нататък може би ще споделя и  това, което ме обнадеждава...

# 374
  • Мнения: 5 434
Джулка, искрено ти благодаря за куража! Дано си права!  Hug
Успех на новата работа!   bouquet
Всичко ще се нареди. Мисли за това като за моментно неразположение, което ще отмине. Няма да сте вечно разделени.

Кажете ми аз ли нещо не съм наред, но вече започвам да се дразня, а не е като да не съм казала нищо. Колежката ми има гадния навик докато стои на бюрото да трака с токчетата си по пода. По някое време си събува обувките и започва да ги подритва под бюрото, при което токовете й започват да се удрят в пода и вдигат шум. Постоянно се чува тракане на токчета, което е изнервящо. През зимата пък докато ходеше с равни ботуши постоянно си суркаше краката под бюрото. Имам чувството, че го прави нарочно.

Джулка, не толкова, че го няма, напротив радвам се, че замина и то заради нас. Да осигури по-хубаво бъдеще за детето ни! По скоро,че всичко трябва сама да свърша, а и за капак и здравословен проблем на детенце. То това ме изкара от равновесие и че и се подиграват в градината.
Утре сме на доктор стискайте палци да и се размине операция.  Praynig

И аз съм се дразнила така на една колежка. Имаше навика да ходи с мнооого гривни и като започне да пише на клавиатурата и се получаваше едно тракане, ужасно.  ooooh!
Направиш и забележка, спира за пет минути и после наново.  ooooh! Така че те разбирам добре.

Общи условия

Активация на акаунт