Най-важното е да знаеш ти какво искаш, какво си готова да дадеш и да загубиш.
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
Благодаря за куража, момичета 
Аз имам навика да се тревожа за всичко, ама и майка ми допълнително обтяга обстановката. Нито съм тръгнала да купувам жилище без заделени пари, нито съм тръгнала да тегля грамадни кредити, като доста хора. Накрая не издържах като ми каза да сме изчакали още малко и я питах дали иска да родя на 40г. и какво по-точно да чакам. Вместо да се радва, че детето й за 5-6 г. успя да си спести пари за жилище, тя седнала да се тюхка.
Аз имам навика да се тревожа за всичко, ама и майка ми допълнително обтяга обстановката. Нито съм тръгнала да купувам жилище без заделени пари, нито съм тръгнала да тегля грамадни кредити, като доста хора. Накрая не издържах като ми каза да сме изчакали още малко и я питах дали иска да родя на 40г. и какво по-точно да чакам. Вместо да се радва, че детето й за 5-6 г. успя да си спести пари за жилище, тя седнала да се тюхка.
Да ти кажа ли,че ние миналата година купихме и то с кредит,средно голям
и поради изнасянето ни от квартирата/притискаха ни/ се нанесохме за 2 седмици.Като казвам без да преувеличавам...апартамента беше на замазка.п.п. а това с колегата на новата работа ли?
Иначе да, колегата, който се скатава, е от новата ми работа.
Мисля, че ще погубя дългогодишна връзка, заради моментно увлечение, от което нищо няма да излезе. Дори кратка авантюра. Яд ме е на себе си.
[/quote]
Благодаря за отговора. Не знам дали да продължа тази връзка. Нещо някак не е същото. Яд ме е, че не оценявам правилно, всичко, което прави той за мен. А мисля за друг. Друг, който дори няма да ми обърне внимание. Пфу, разбъркано пиша, в главата ми е объркано.
miss july,нали знаеш...или-или Аз съм бъзлива,ама добре,че ММ е по-смел,та иначе ако остане на мен още да се мъкнем по квартирите не съжалявам...и дано да е все така.
По твоя казус за колегата...според мен докладвай,чисто и просто за да не страдате всички,че вършите неговата.За това този човек все пак получава заплата.Другите няма защо да го носят на гърба си...сега,ако му се налага или има проблеми е друго.
Аз съм бъзлива,ама добре,че ММ е по-смел,та иначе ако остане на мен още да се мъкнем по квартирите не съжалявам...и дано да е все така.По твоя казус за колегата...според мен докладвай,чисто и просто за да не страдате всички,че вършите неговата.За това този човек все пак получава заплата.Другите няма защо да го носят на гърба си...сега,ако му се налага или има проблеми е друго.
И аз съвсем се забатачих с моето увлечение.
Да, обаче защо просто не се обади по тел да се видим на по бира и да поговорим кой, какво и докъде и да се изясним- ей това не разбирам!Като няма нищо- ок!
И да знаете не съм на 20, а почти по 2, че уж и опит имам, ама в случая ми безполезен..
Какво да направя, за да се изясним, че почва да ми пречи вече това увлечение ?
Да, обаче защо просто не се обади по тел да се видим на по бира и да поговорим кой, какво и докъде и да се изясним- ей това не разбирам!Като няма нищо- ок!
И да знаете не съм на 20, а почти по 2, че уж и опит имам, ама в случая ми безполезен..
Какво да направя, за да се изясним, че почва да ми пречи вече това увлечение ?
Толкова съм болна, толкова ми е зле... и за капак такива лоши новини ме изненадаха днес. И имам чувството, че това е началото на края и отсега нататък само такива новини ме очакват. Много често хората около мен ми казват, че съм много упорита и никога не се отказвам, но всеки си има някакъв предел и не знам дали това не е моят... Кога е редно човек да се откаже от нещо, колкото и много да го иска ? Преди бих отговорила, че няма отказване и колкото и време да отнеме всичко е възможно, но явно мисленето ми е погрешно.
Темата за тайни ли е или е спамо чат?
Анонимен, мерси за мнението- и аз клоня повече, че няма да се стигне доникъде, аз съм пас и затова именно не разбирам защо ТОЙ продължава да се закача толкова много, непрекъснато пита как съм и ми праща поздрави по 3ти човек , а не е необходимо .Може би е някакво странно приятелство - не зная , не сме близки.Беше ми споменал нещо , че от 3тия път се решавали нещата - е сега е 3тия път и дори и общата работа приключва, поне по този проект. И понеже се отрезвявам именно като споделя, полезно ми е да получа различни мнения.
Много често хората около мен ми казват, че съм много упорита и никога не се отказвам, но всеки си има някакъв предел и не знам дали това не е моят... Кога е редно човек да се откаже от нещо, колкото и много да го иска ? Преди бих отговорила, че няма отказване и колкото и време да отнеме всичко е възможно, но явно мисленето ми е погрешно.
