Има две колежки в стаята, които просто ме съсипват психически. По цял ден обсъждат уж други колежки за да ми казват индиректно разни неща на мен. Опитвам се да не им обръщам внимание, да се изключвам, но е невъзможно. Имам малко дете и понякога се налага да ползвам болничен, съвсем не прекалявам, излизам само когато наистина е няма накъде. Прехвърлям детето (1ва група в яслата) на кого ли не, правя всякакви комбинации, но понякога наистина се налага. От октомври до момента съм излизала 4 пъти, като единия лежахме в болница, а другите два пъти са за по един ден. Едната колежка няколко пъти намекна, че си въобразявам, че детето ми боледува и, че нейният внук също е кашлял цяла зима, но майка му не е отсъствала нито ден от работа 
Тези намеци са от сутрин до вечер... писна ми, искам да напускам.
Тези намеци са от сутрин до вечер... писна ми, искам да напускам. 
С което не искам да кажа разбира се, че всички италианци за нищо не стават. Но толкова недостатъци наведнъж не съм виждала и в най-тъмния балкански субект сред познатите ми. 
Всичко отстрани изглежда различно и примамливо . 
, но ефектът е поразителен - никой не ми говори, гледам си спокойствието и ми е мнооого хубаво 
)