Днес се събудих с желанието за бебе.Такива мисли обикновенно са необичайни за мен.Смятах , че искам със съпругът ми да предприемем следващата стъпка , поне след няколко години.Изненадана съм от себе си.
- Публикувана: 2 фев. 2015, 07:39 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2016, 11:32 ч.
365 тайни от моя живот / 3-та тема/
Бременна съм и тази вечер ядох маринована и полу- сурова сьомга. Знам, че не трябва да се ядат сурови риби, ама голяма лакомия съм. Срам ме е, че постъпих толкова егоистично. Дано не е много опасно, утре ще прочета по темата...
ЗАщо да не трябва да се ядат?
2 години от деня, в който кръводарих. 450 мл от моята кръв отиде за съпруга на моя колежка. Едно от най-смислените и човеколюбиви неща, които съм правила.
2 години от деня на една от най-големите ми самозаблуди в живота ми досега.
2 години от една изключително неочаквана и странна среща.
От едно запознанство, което ме беляза завинаги. От което си извлякох поука. Научих много болезнен урок. И доста преживях.
Натрапчиви спомени все още връхлитат душата ми. Като днес. Оставям ги да въздействат... Утре вече няма да им го позволя. Но днес е специален ден. Необикновен. Сълзите рукват сами. И аз няма да ги спра. Няма!
Изгарящо усещане, че тогава нещо съдбовно трябваше да се случи и се случи точно това, което трябваше. Трудно е за описване и за разказване. Но е истинско и истинно. Аз така го чувствам.
Помня и лицата на четирима надвесени над мен лекари с бели престилки - разтревожени, напрегнати - и после облекчението, че съм добре. За втори път ми се случва да ме връщат сякаш "от оня свят". Мравучкащото чувство, че съм си говорила за нещо много важно с много важни за мен хора, а не помня какво...
Необяснимите съвпадения... Горещото кафе и ледената минерална вода, споделени в сладкарницата. Изпепеляващите погледи. Стиснатите ръце. Разменените телефонни номера... А на следващия ден - моето грозно предчувствие, което скоро се потвърди, с вестта за смъртта на майка му.
Светкавичното опознаване и сближаване. Три месеца като в розов рай. После малко по малко черни облаци го помрачиха. Накрая всичко приключи с адска болка. Мрак, тъма и силна болка. Дълго време свиквах с раздялата. Едно русокосо синеоко момиче още ме преследва в сънищата ми. Тежко се преживява скъсването с дете, което си приел вътрешно за свое. Мило, нежно създание, чудя се защо си е избрало точно тези двама родители... Както и да е, излях се, а може би не биваше чак с такива подробности и детайли. Но нали това е тема за тайните ни, значи ми е позволено.
2 години от деня на една от най-големите ми самозаблуди в живота ми досега.
2 години от една изключително неочаквана и странна среща.
От едно запознанство, което ме беляза завинаги. От което си извлякох поука. Научих много болезнен урок. И доста преживях.
Натрапчиви спомени все още връхлитат душата ми. Като днес. Оставям ги да въздействат... Утре вече няма да им го позволя. Но днес е специален ден. Необикновен. Сълзите рукват сами. И аз няма да ги спра. Няма!
Изгарящо усещане, че тогава нещо съдбовно трябваше да се случи и се случи точно това, което трябваше. Трудно е за описване и за разказване. Но е истинско и истинно. Аз така го чувствам.
Помня и лицата на четирима надвесени над мен лекари с бели престилки - разтревожени, напрегнати - и после облекчението, че съм добре. За втори път ми се случва да ме връщат сякаш "от оня свят". Мравучкащото чувство, че съм си говорила за нещо много важно с много важни за мен хора, а не помня какво...
Необяснимите съвпадения... Горещото кафе и ледената минерална вода, споделени в сладкарницата. Изпепеляващите погледи. Стиснатите ръце. Разменените телефонни номера... А на следващия ден - моето грозно предчувствие, което скоро се потвърди, с вестта за смъртта на майка му.
Светкавичното опознаване и сближаване. Три месеца като в розов рай. После малко по малко черни облаци го помрачиха. Накрая всичко приключи с адска болка. Мрак, тъма и силна болка. Дълго време свиквах с раздялата. Едно русокосо синеоко момиче още ме преследва в сънищата ми. Тежко се преживява скъсването с дете, което си приел вътрешно за свое. Мило, нежно създание, чудя се защо си е избрало точно тези двама родители... Както и да е, излях се, а може би не биваше чак с такива подробности и детайли. Но нали това е тема за тайните ни, значи ми е позволено.
п.п.п. може скоро да кажа коя съм , нека само приключа терапията до край.
Иначе много се радвам за това, което написа.
права си
май няма да го направя , няма смисъл. пък и нали съм разпознаваема така или иначе
анонимният над мен
красиво споделена тайна.
В обедната почивка ще ходя на рентген на таза заради неспиращи болки в кръста и крака, вероятно от прищипан нерв. Нямам търпение да стане 12, в същото време мноооого ме е страх да не се окаже нещо лошо 
Спокойно, не се тревожи.
Ще ти изпишат лекарства, в краен случай-инжекции.Бързо оздравяване! 
П.С. Мисля, че първо трябва да посетиш невролог, може и да не се наложи рентген.
Искам да сменя работата, имам и предложение, а не ми стиска.
Има малък риск, плюс това за мен е ново, а аз съм добра в това, което върша сега.
Ще ми бъде много по-леко и лежерно, творческо, спокойно. Но, ако не се получи и остана без работа...А, така ми трябва ново начало, искам да се втурна в нещо с хъс и страст. Не знам какво да правя.
Има малък риск, плюс това за мен е ново, а аз съм добра в това, което върша сега.
Ще ми бъде много по-леко и лежерно, творческо, спокойно. Но, ако не се получи и остана без работа...А, така ми трябва ново начало, искам да се втурна в нещо с хъс и страст. Не знам какво да правя.
Затова ме е страх...