Отношенията с порасналите ни синове

  • 12 216
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21
Привет на всички!  smile3525

Обръщам се към вас за съвет, защото не зная как да постъпя.
Синът ми е на 20 години, студент втора година. След първият семестър сега ми заяви, че заминава за чужбина да работи. Не искам да прекъсва образованието си, когато завърши да ходи където иска.
Обещава, че няма да се откаже и ще продължи да учи. Не сме го лишили от нищо, не го карам да мисли за пари от къде да намери/ САМО КАК ДА ГИ ХАРЧИ РАЗУМНО/, но той казва, че не му е удобно да взима от нас постоянно пари бил вече голям. Зная, че ако се противопоставя нищо няма да постигна, само ще си развалим отношенията. Аз не зная как да постъпя- да го оставя да замине и да си "троши главата" или с риск за отношенията ни да се помъча да го разубедя/ което мисля че ще подсили желанието му/. Иска да е самостоятелен и може би е прав, но и образованието е важно според мен.

# 1
  • Мнения: 6 365
Каква специалност е?

# 2
  • Мнения: 21
"Системи за сигурност"

# 3
  • Мнения: 6 365
Има повече смисъл да се пробва в някоя българска фирма, докато следва, с програмиране, ако го владее. Така докато завърши, ще е напред с материала и ще може да работи в чужбина. Нека пробва първо с лятна работа work and travel и с работа в България, вместо да тръгва така без план и напосоки. Може да му се получи много хаотично. А и зависи в каква чужбина ще ходи.

# 4
  • Мнения: 4 418
Просто му изложи твоята гледна точка и позиция (това не значи разубеждаване) и след като има цялата информация пред себе си (разбира се ще споделиш и притесненията си за чужбина), той ще си реши сам.

Откъде ще вземе пари да заминава за чужбина?

# 5
  • Мнения: 10 715
дежа вю, според мен "радвай се", че е решил това след първия семестър.
Представи си, че това решение дойде след 3-4 семестър  ooooh!
Може да е за добро, пък и той е на 20 години. Дори и да съжалява, има време да оправи грешката си. Поговорете и за варианта, ако не му хареса, да не се притеснява да ви се обади. Не е нужно да напрягате отношенията си.
Успех!

# 6
  • Мнения: 6 365
Няма ли опция да се прехвърли задочно?

# 7
  • Мнения: 47 352
Всичките ми приятели, които заминаха да работят в чужбина не продължиха образованието си, с изключение на един.

Не мисля, че въпросът е в работата, който иска да работи, работи и тук.

Но това си е негово решение и не мисля, че можеш да направиш нещо, освен да кажеш мнението си. Останалото зависи от него.

# 8
  • Мнения: 21
 Мисля да проведем един приятелски разговор,без караници и напрежение. Надявам се да промени решението си, пък и до март има време( тогава евентуално ще пътува). Не искам от сега да си развалим отношенията ще се постарая да го разубедя. Вашите деца големи ли са,имате ли големи разногласия? Понякога ми казва: Сега живеем в друг свят и друго време,не е като по твоето време. Това ми е ясно не съм толкова стара, на 40години съм и не съм някаква "задръстена" просто искам да го предпазя от грешка. А дали това не е моята грешка?

# 9
  • Мнения: 1 127
Мисля да проведем един приятелски разговор,без караници и напрежение. Надявам се да промени решението си, пък и до март има време( тогава евентуално ще пътува). Не искам от сега да си развалим отношенията ще се постарая да го разубедя. Вашите деца големи ли са,имате ли големи разногласия? Понякога ми казва: Сега живеем в друг свят и друго време,не е като по твоето време. Това ми е ясно не съм толкова стара, на 40години съм и не съм някаква "задръстена" просто искам да го предпазя от грешка. А дали това не е моята грешка?


Това никой не знае. Твоите аргументи са сигурно продиктувани от много обич и стремеж той да не сбърка.
Аз например отчитам грешки в намесата на моите родители, но пък няма гаранция, че аз няма да допусна други с/о моето дете.
В крайна с/ка човек се учи от грешките си.

# 10
  • Мнения: 27
Оставете хората да си живеят живота, както сметнат за добре.
Това, че си родил някого, ни най-малко не означава, че имаш основание да определяш съдбата му, проектирайки му несбъднатите си амбиции и натрапвайки му възгледите си. Той е годен за самостоятелен индивид (ако пък има някакъв дефицит, това е друга тема). 
Няма лошо да споделиш мнението си, естествено - желателно еднократно.

# 11
  • Мнения: 1 127
Оставете хората да си живеят живота, както сметнат за добре.
Това, че си родил някого, ни най-малко не означава, че имаш основание да определяш съдбата му, проектирайки му несбъднатите си амбиции и натрапвайки му възгледите си. Той е годен за самостоятелен индивид (ако пък има някакъв дефицит, това е друга тема).  
Няма лошо да споделиш мнението си, естествено - желателно еднократно.


Това ми хареса!

# 12
  • в моя гьол
  • Мнения: 442
Вече 25 години съжалявам за послушани родителски съвети, свързани точно със заминаване в чужбина. И аз като сина ти бях на почти 20 , след първи курс и с готови документи за заминаване в Германия. Съжалявам стократно, че се поддадох на родителската манипулация и останах.
Днес дъщеря ми е на 24. След първи курс замина и остана там 2 години. Върна се, прекъсна и кандидатства наново само в желаната от нея специалност. Каза, че, ако не я приемат, заминава отново. Приеха я. В момента е във 2 курс и след завършване заминава отново да работи и специализира там.
Разказвам ти всичко това, защото това са нейни решения, нейни "грешки" и тя сама ще трупа житейския си опит, а аз няма да чувствам вина, че съм скършила криле, както скършиха моите.

# 13
  • Мнения: 21
Нали Благодаря ти! Права си разбирам, че той сам трябва да гради живота си както на него му харесва. Човек се учи от грешките си, а аз май от това искам да го предпазя.

# 14
  • София
  • Мнения: 16 592
На Запад децата масово имат т. нар. gap year след гимназия, в която работят и пътуват извън страната, в която живеят, именно с цел да се ориентират какво и как го искат. Колкото и да ни се иска, децата ни ще правят своите грешки, които не е задължително да приличат на нашите, но това е начина да натрупат опит и да станат зрели, със съвети и книжки не се узрява. Отделно, сега, мисля, че беше голяма грешка, че аз останах в България и не искам децата да ми да я повтарят, но не съм ги натискала къде да живеят, техният живот си е техен живот, аз съм до тях за подкрепа, но не и аз да им го диктувам/контролирам. Ако го направя, значи не ги уважавам.

Общи условия

Активация на акаунт