Познай коя е книгата - 11

С нетърпение очаквам следващата загадка!   
П.П. Ако SIN не е готова с нова загадка, да преотстъпи реда си 

То и аз, чакам ли чакам...

Май е време за нова тема, но ако някой има желание, да пуска нова загадка.

Не съм много подготвена, но в името на играта пускам цитат!  

"Никой не ме посрещна. Не се бях уговорил някой да ме вземе от гарата, тъй като не бях планирал нещата толкова напред. Бях продал колата си, както и всичко останало, без да помисля как ще стигна до селото. Тогава все още не разсъждавах трезво. Ако изобщо се бях сетил за това, с присъщата на гражданина агогантност щях да предположа, че на гарата има таксита, магазин или нещо подобно. Но таксита нямаше, нямаше дори телефон. За момент съжалих, че съм оставил мобилния си. Взех си куфара и поех по пътя. Оказа се, че имам две възможности - наляво и надясно. Тръгнах наляво, без да се колебая."

"— На около пет километра от тук е. Трябва да оставите колата и да прекосите през мочурището към гората. Според това, което момчетата казват, трябва да е някъде тук.
Очертах една местност на картата. Полицаят изсумтя.
— Имам по-добра идея. Щом не искаш момчетата да ходят там, заведи ни ти — предложи с лека усмивка. — Изглежда познаваш околността.
По лицето му прочетох, че нямам право на избор. Казах им да ме последват и тръгнах. Отвътре старият ленд роувър миришеше на нагорещена пластмаса. Отворих прозорците докрай. Стиснах волана и той опари ръцете ми. Наложих си да се успокоя, когато видях, че кокалчетата на пръстите ми са побелели.
Пътищата бяха тесни и лъкатушещи, но не беше далеч. Коловозът образуваше полукръг в твърдата земя. Паркирах колата си и вратата опря в пожълтелия жив плет. Полицейската кола рязко спря зад мен. Двамата полицаи излязоха. По-възрастният подръпваше панталоните си. По-младият, със слънчев загар и раздразнено от бръснене лице, изоставаше назад.
— Има пътека през мочурището. Води до гората. Просто вървете по нея неколкостотин метра.
По-възрастният полицай обърса потта от лицето си. Върху бялата му риза под мишниците се виждаха тъмни мокри петна. Долавяше се остра, парлива миризма. Погледна с присвити очи към далечната гора и поклати глава.
— Прекалено горещо е. Сигурно няма да искаш да ни заведеш до мястото — в гласа му имаше и надежда, и подигравка."

Публикувам още един цитат от книгата:

"Беше вперил поглед в мен, все едно че бях луд.
— Това е разследване на убийство, а не училищен проект по биология!
Беше от старата школа. Новото поколение криминалисти бяха готови да усвоят нови техники на работа, искаха да научат всичко, което може да им помогне. Но все още имаше и такива, които се противяха на всичко различно от техния опит. Неведнъж бях попадал на такива хора. Очевидно все още съществуваха."

Жокер: Авторът на книгата е роден/а във Великобритания.

Публикувам жокери за автора на произведението (явно загадката не е интересна, а и след малко няма да съм на линия):
* известен/на навсякъде по света, но не и в родната му/и;
* признат/а за един/на от най-продаваните криминални автори на ...... в Европа;
* притежава магистърската степен по английски;
* работил/а като фрийланс журналист/ка за The Times, The Daily Telegraph, The Indepentent, The Observer;

Приятна вечер от мен!   

Открих кой е авторът, но изцяло благодарение на жокерите . Не мисля, че е редно да пускам загадка. А иначе цитатите бяха интересни, auto_bg  , но никога нищо не съм чела от този писател.

Верният отговор на загадката е: Саймън Бекет (автор) - "Убийства в Манхам", това е първата книга от поредицата „Д-р Дейвид Хънтър”.
Произведенията на писателя от серията „Д-р Дейвид Хънтър” са бестселъри. 

Който желае да публикува следващата загадка! 

Ако нямате нищо против, аз ще пусна нова загадка:

"Наближаваше средата на лятото, когато срещнах Доналд Шимода. Летях със самолета вече четвърта година, пък никога не бях се натъквал на друг пилот по този маршрут. Обикалях с вятъра от град на град и разхождах с очукания си биплан хората срещу три долара за десет минути полет.

Ала един ден точно на север от Ферис, щата Илинойс, хвърлих поглед надолу от кабината на самолета и що да видя: някакъв стар златистобял „Травъл Еър 4000“, кацнал насред смарагдовожълтою сено — просто да му се ненагледаш.

Живея като волна птица, по понякога се случва да ме налегне самота. Та съгледах значи биплана, поумувах, поумувах и реших, че нищо не пречи и аз да се приземя. Намалих скоростта и започнах да се снишавам плавно на една страна. Вятърът фучеше във витлата, чуваше се онзи тих, галещ слуха звук, онова провлачено „пук-пук“, с което старият двигател забавя въртенето на перката. Вдигнах очилата, за да виждам по-добре земята. Житото точно под мен образуваше люшнала се зелена джунгла, блесна ограда и докъдето поглед стига, се ширна току-що окосена ливада."

Много ми е познат стила, но към момента не се сещам кой е автора и кое е произведението... ще чакам жокери и коментари от останалите потребители. 

О-о-о, това е Ричард Бах, нали ?
Но от коя от книгите му е цитата... ?
"Илюзии"?

...след това предложение и аз мисля, че е Ричард Бах  но кое е произведението...

Еее, много сте бързи. Браво!

Banaty, точно това е - Ричард Бах, "Илюзии". Твой ред е за новата загадка.

Не съм чела "Илюзии", но текста ми беше много познат...
Хайде, Banaty!

Ето нов цитат:

 "Заместник-надзирателят Макферсън ги посрещна на дока. Беше млад човек за неговия ранг и русата му коса беше малко по-дълга от нормата, а движенията му имаха онази непохватна грациозност, която Теди свързваше с тексасците или с мъжете, израснали сред коне.
 От двете му страни вървяха санитари, най-вече негри, и неколцина бели с безжизнени лица, сякаш не бяха хранени достатъчно като бебета и си бяха останали недоразвити и раздразнителни оттогава насам.
 Санитарите носеха бели ризи и бели панталони и се движеха в група. Почти не погледнаха Теди и Чък. Почти не поглеждаха каквото и да било, просто слязоха надолу по дока до ферибота и го изчакаха да свали товара си.
 Когато ги помолиха да се легитимират, Теди и Чък извадиха значките си, и Макферсън се зае да ги оглежда, без да бърза като вдигна поглед от личните им карти към лицата им, присвивайки очи.
 -Не съм сигурен, че преди съм виждал значка на служител от Военната полиция на Съединените щати - каза той.
 - А сега видяхте две - каза Чък. - Голям ден.
 Онзи се усмихна лениво на Чък и му подхвърли лениво значката."

Подсказвам, че по романа има филм, излязъл на екран през 2010г.

На мен медицинските ми се сливат.
Мерак ми е да задам и аз загадка. Подбрала съм силен момент от хубава книга.