Лека и безаварийна на тези, които карат ШОФЬОРСКИТЕ - 11

Никога не съм карала още с някого. Е изключваме, ако се сменим и предишния трябва да го закараме някъде наблизо.

Не ми пречи , че карам с още няколко човека. Даже в началото ми действаше успокояващо. Случваше се да се съберем начинаещи и напреднали. Гледах начинаещите и се успокоявах, че има и други като мен, но пък напредналите ми даваха стимул. Беше все едно съм в тази тема. . Винаги имаше някой, който след кофти ден , да ти каже утешителна дума и да те увери, че всеки минава по този път.

При мен никога до сега не се е правил анализ на карането ми след всяко кормуване. Твърди, е ако ни кажел за какво да внимаваме, сме започвали само това да гледаме и не обръщаме внимание на останалото. Миналия път (след 24 кормилни часа) реши да ми каже, е карам, ама горе-долу. Спомена спиранията и карането ми прекалено вдясно до края на платното за движение.
Ние караме по един. Засичаме се рядко, само ако аз се падна да закарам предния но някъде или аз да взема следващия от някъде. Така че, за съжаление, нямах много възможност да наблюдавам други какво правят и какво им казва на тях. Единствено за карането на магистрала ни събра трима души.

Спирането и на мен до скоро ми казваше в определен момент "съединителя докрай", не помня по в началото казваше ли нещо повече. Аз иначе започвам от по-рано да намалявам и да спирам, малко преди мястото за спиране натискам съединителя и продължавам по малко със спирачката, но все ми остават няколко сантиметра, за които натискам спирачката до долу и леко подскача колата. От вносен инструктор в ютуб чух следния съвет за спиране: че трябвало да се прави точно обратното, както и на не се спира на интервали - да се спре малко по-усилено в началото като започнеш да спираш и после по по-леко и така за крайното спиране вече остава съвсем леко да се натисне спирачката. Ще се опитам следващия път да пробвам. Пипкаво било, по-сложно, но пък наистина плавно. Отделно и ще питам инструктора КАК се спира плавно, да видя дали ще каже нещо адекватно.

Отделно си мислех пак за инструкторите, за обучението, за ученето. То е толкова относително, колкото и всичко останало на тоя свят. Това дали един човек е доволен или не от даден инструктор, не го прави директно добър или лош инструктор. Просто всеки си има начин на обясняване, който не е универсален за възприемане от всеки курсист. Аз преподавам чужд език и ми е ясно как моят начин на преподаване не достига по еднакъв начин до всеки, с когото работя. На всичкото отгоре си зависи и от учащия. Аз сега не разчитам само на обясненията от инструктора. Постоянно гледам из тубата и доста неща ми стават по-ясни като ги чуя по различен начин обяснени.

(няколко аса по-късно) Днес питах за плавното спиране: щяло с практиката и опита с годините да го нацелвам все по-плавно. Ако трябва от още по-далече да започвам да намалявам, по малко, по малко и така. Това каза. Продължава да си държи на това, е ако каже на какво да обръщаш повече внимание, ще се концентрираш само в това и няма да гледаш останалото. Трябва за всичко да внимаваш.То, че е прав, прав е, ама да имам все пак някаква представа. Ето, оправих си потеглянето, но за него и сама си знаех, че ми куца. Днес каза само, е не съм била гледала много знаците, на места въобще не съм ги била видяла. Но за това вече не знам къде какво не съм видяла. при положение, е уж ги гледах, и че нищо опасно, забранено или видимо неправилно не се е случило.

Ще видим. Имам още няколко часа.

Права си, че не всеки разбира еднакво. Сега, когато прочетох какво си написала , се замислих и разбирам, че с течение на времето съм си съставила една тактика за гледането, без дори да съм си поставила за цел.
Когато карам, оглеждам движението пред мен и около мен и веднага търся наближаващ знак.
Понеже маршрутите сме ги обикаляли доста, вече знам къде има училище и пешеходна пътека.
Или пък легнал полицай. Намалявам и щом е свободно продължавам, като пак оглеждам движението  и гледам за следващ знак. Инструкторът ни е казал, че щом някъде има кръстовище, дори нерегулирано, винаги да внимаваме за пешеходни пътеки. Има една дълга улица, която е осеяна от прекъснати пешеходни пътеки. Там винаги има хора и за това карам по-бавно. На кръстовище със светофар веднага търся брояча, а при тръгване гледам този, който е срещу мен. Да, голяма част от шофирането е самото гледане. И аз в началото правех нещата отделно. Но постепенно изграждаш навици и това няма да стане за 31 часа, но колкото по-рано, толкова по-добре за шофиращия и околните. Веднъж, преди години ми се случи една кола да спре на сантиметри до мен. Уж се огледах когато пресичах, но добре, че и шофьора е гледал повече. Извиних му се, но наистина миг невнимание е страшно нещо.
Другото нещо, което правя, е да се оглеждам достатъчно, когато спирам на пешеходна за да пропусна хората. При един курсист се случи така, че от лявата греда( не знам дали точно така се нарича) на автомобила не можа да види друг пешеходец и потегли.

 

Издържах ГО!

ЕЕЕЕЕЕ
Честито 
От сега - лека и безаварийна !

Да знаете колко съм ви признателна!
Ако не беше вашата подкрепа и съвети щеше да е доста по-трудно.
БЛАГОДАРЯ!
Сега вече и аз ще удрям по едно рамо на уплашените и отказващите се.

Браво,  Мари Честито 
И един палец за мен другата седмица 

Честито Мари!

Браво,Мари! Откога чакам да се похвалиш . Честито и безаварийно! И да не ни забравиш,да се включваш да даваш кураж.

Имаш 4 палци от мен.

Как ще ви забравя? Късмет на всички!

Утре ще пиша подробности,че вече е късно.

Вчера падна голяма чакане.
За малко да дакъснеем за инструктажа.
После се оказа ,че нашата школа ще е последна на изпита, а аз самата последна от всички.
Но пък думите ми бяха " последните ще станат първи".
Понеже имахме доста време за убиване, инструкторът реши, че е по-добре да се качим в колата и той да направи обиколка на маршрутите. Сякаш провидението имаше пръст тук.
Минахме през едно кръстовище с изменение на пътя с предимство и с няколко острова. Едно от момичетата поиска да минем и в обратна посока , за да го разгледаме по-добре. По време на курса съм минавала само 1 път от там. Сякаш ми се запечати едната лента в главата и кой е с предимство защото знаците бяха забутани зад клони на дърветата. И на изпита минахме точно от там. Бях запомнила, че аз съм с предимство, но все пак хвърлих и поглед за по-сигурно. Падна ми се същия инструктор. Както писах и по-рано, човекът си е много печен и грешката при първия изпит си е изцяло моя. Този път си карах бавничко на 2ра , но по едно време усетих, че човека започна да се върти на седалката и да се оглежда. Тогава си минах на 3та, но повече от 35 км.в ч. не вдигнах. Едва ли е запомнил за какво ме е скъсал предния път, но вчера направих 4 обратни посоки, сякаш като наказание и да види дали съм си взела поука.   За един ляв завой ми оставаха 7-8 сек., но реших, да не се бутам в шамарите и понеже надалече виждам много добре имах време да видя секундите и започнах бавничко да намалявам скоростта, минах си на втора и така спокойно, без излишно мотане си стигнах на светофара, а той светна червено. Общо взето си гледах да съм в дясна лента винаги, когато е свободна, но преди това няколко пъти се уверявам, че ще мина безопасно. На последната обратна посока , вместо на втора минах на 4та предавка. Усетих, че нещо обърках и както са ни учили-спирам, включвам на първа и си оправям нещата. Излязох от ситуация. Другото нещо беше когато спрях на Стоп за да пропусна колите на пътя с предимство, а аз съм направо. Седя си на стоп линията, а тя доста далече от кръстовището. И сега се чудя дали трябва да мина напред или не , че мога да засека някой от пътя с предимство. До мен спира джип.И започвам да следя какво ще направи. Видях ,че след това се придвижи напред и аз така. Но и в двата случая после ми казаха ,че е правилно защото имаше добра видимост и от стоп линията ми и ако съм минала напред. Важното е, че съм чакала , а не съм се бутала нахално. Паркирах на празен паркинг, което за мен беше трудно само по линиите. Бях спряла далеч и усетих ,че за малко щях да си вържа ръцете на възел докато се чудя къде да навивам волана и къде да гледам. Свикнала съм да паркирам между две коли. И тогава пак си минах на първа, понаместих си колата и с късмет паркирах , като само леко настъпих линията. Изпитващият ме попита дали това е всичко. Аз отворих моята врата, погледнах и реших, че по-добре за сега няма да мога и му отговорих, че това е всичко. Каза да излизаме от паркинга и след няколко метра даде указание да спра и да прекратим изпита. Подаде ми таблета да се подпиша и видях ДА. Ръката ми трепереше като , че ли имах тремор. Ако сверат подписа с оригинала няма да повярват.

Браво, Мари! Радвам се за теб. Честито!
Удари сега едно окуражително рамо, защото аз днес (27-28-ми час) много се изложих. Час и половина ме въртя по малки улички и да паркирам на две различни места (перпендикулярно между коли). И паркирането ме изтормози, и мотането по уличките. Внимавах си за дясностоящи по преките, това ок. Оплесквах се с предавките. Кат вземе да ми каже „дай на втора“, после забравям, че съм на нея и ми се кара след това защо минавам на втора през легналите полицаи и на завоите. След което започнах, като намаля по някаква причина скоростта, да се сещам да минавам на първа, което точно в тези случаи също се оказваше грешно явно – усещах как самата кола се измъчва при преминаването на по-долната предавка. Не мога да преценя кога да минавам на долу по предавките Затова и предпочитах по уличките с много внимаване да си карам на първа, но той като каже „втора“ и край…

А при паркирането не мога да си нацеля как да се придвижвам достатъчно бавно. Трябва ли да подам малко газ?! Аз го правя (защото толкова ми е набито в главата вече, че без достатъчно газ колата гасне) и ми става прекалено бързо, за да мога да реагира кога накъде да въртя волана и да спирам. От друга страна инструкторът, като ми демонстрира паркирането, как го прави като няма педал за газ?! Означава ли това, че и аз мога да се търкалям леко назад, без газ, само леко със съединителя? Той грам не ми е казал какво се прави с педалите при движение назад.
На вас как са ви обяснявали паркирането? И как процедирате с предавките? На мен ми е ясно и, когато е до усет, вече го долавям кога да мина на по-горна, но обратното упражнение ми е непонятно.

Имам вече чувството, че доста неща си спестява инструкторът, а каквото ми обяснява, не стига достатъчно разбираемо до моя акъл. Надявам се да взема изпита от първия път, че повече да не ми се налага да съм в една кола с него! Ако ли не, възможно по-скоро след това да се отърва от него.