С какво ви дразнят мъжете?

marilyn12, мъжът ти не ти е кръвен роднина, значи си е чужда кръв, независимо, че ти е най-близък човек! Иначе със сигурност все с нещо те дразни... Темата е с какво ни дразнят мъжете, но това не значи, че се оплакваме! Просто споделяме!!! Моят мъж ме дразни с много неща, караме се постоянно, като куче и котка сме, но в това е и очарованието на нашите отношения... Всеки брак е различен, няма как да ти го обясня! Сега го няма цяла седмица и ми е пусто и празно! Да, сега се оплаквам! За дразненето, не, не ми е проблем, не се оплаквам, споделям! Дано си разбрала моята разлика, все пак чужда гледна точка трудно се разбира понякога! 

Като нямаш какво да напишеш, какво ти пречи, че другите пишат? Все едно да отидеш в темата на разведени и да попиташ какво правят там. Ами просто не си за тази тема, пропусни я и намери "твоята".
А иначе...просто си представих да погледна умилено мъжа ми и да му кажа "забраванче".  Ужасно лигаво ми се струва и не знам как би го понесъл, честно.

Като не те дразни подмини тази тема. Такива хора като теб ,за мен са хора без хумор. В тази тема просто разтоварваме самосвала.
Това ,че твоя "забраванче" днес не те дразни с нищо, за което аз лично изобщо не ти вярвам ,повял те днес вятъра на тази мисъл ,нищо не се знае утре как ще е.
Имам приятелка която все се хвали колко уравновесени са с мъжа и и как вече са улегнали и не се карат , а аз станах свидетел как и разби носа пред мен.
Тези твоите съм ги слушала , слушала ..

А каква е връзката м/у карането/споровете и дразненето?
Това по принцип, не за случая с разбития нос, което е нещо несъвместимо с връзка за нормалните хора.
Питам, защото за мен това, че споря с един човек съвсем не значи, че ме дразни

Не знам защо реагирате толкова остро? Стана ми странно, че изобщо има такава тема и се зачетох, за да разбера дали обсъждате попринцип мъжете с какво дразнят, или конкретно своя мъж. Честно казвам, че се учудвам с колко неща може да ви дразнят собствените половинки.  и не целя да се заяждам.

Чий отношения какви са и кой разбил носа на жена си слабо ме интересува. Аз за себе си знам, че моя мъж не ме дразни и наистина не се сещам за нещо, с което да ме дразни системно или да ме ядосва. А това, че е 'забраванче' е именно, защото имаме чувство за хумор. И когато сме двамата си позволяваме да се лигавим.

Извинявам се ако има иизпуснати или сгрешени символи, но съм от мобилния.

Не за друго, а защото ти реагира остро и доста грубо. А всъщност няма какво да кажеш по темата, явно.   

И моя не ме "дразни" с нищо, но се караме понякога и се случва да се спречкаме. Все пак не сме един и същи човек, че винаги да сме на 1 мнение за всичко. Темата май по-скоро е точно за това - когато има спречкване, да може да се излее тук и да олекне вместо да виси като напрежение вкъщи. То затова е и целия форум. Да се изпусне парата.

И за битовизми хората се карат най-често. Според мен, основните ви караници да са за глупости е много по-добре, отколкото да има сериозни причини и проблеми.

Битовизмите доста добре обърщат колата. Напуснах бившата точно заради лавината от неща, които лесно могат да се нарекат "битовизми". За повече от десет години едва три пъти съм и повишавал тон и никога не съм я обиждал или карал с нея, но е факт, че в момента предпочитам да сме си на "добри приятели" отколкото да живея (ако го нямаше гаджето) при нея точно заради момента с "битовизмите".

По-горе го бях написал - не е проблема, че половете са различни. В повечето случаи "проблема" е, че единият е по-зрял и го раздава двигател на връзката и това често изморява доста.

гадняр, в какъв смисъл битовизмите бяха проблем при вас? Дай някакъв пример.

И на мен ще ми бъде интересно да чуя мъжко мнение. 

Ами например след работа имам проблема, че трябва да легна някъде на спокойствие за буквално 15-20 минути. След това съм готов да продължа, но с две деца е доста трудно да стане... Всяка хоризонтална (а и не само) повърхност е запълнена с играчки, моливчета, фулмастри, магнитчета, блокчета и др. подобни (преди бяха колички, ако не се лъжа) Освен това, когато се прибера хлапетата са отпочинали след училище и само търсят с кого да се поборят. Вече не ми е проблем и по-скоро ме забавлява, но това е само защото рязко намалих темпото. Преди съм имал случаи в които просто работя до побъркване и наистина имам нужда буквално да затворя очи на спокойствие за десетина минути... Не ми бяха давани и това ме съсипваше. Никога не съм правил драми за разхвърляният апартамент - не ми дреме стига всички да са доволни, но просто имам нужда от 2 метра на 60 сантима върху които да положа кокалите за съответният период от време за да мога да продължа.

Друго, което ме дразнеше жестоко е когато ми мълчат. Окей - направил съм глупост, но ако ми мълчат насрещно не мога да разбера каква... и съответно няма начин да я оправя. В началото на връзката много ме болеше от това поведение. В един момент ми стана почти напълно безразлично, което всъщност не беше добре, но така е устроен човек - трябва да продължиш.

Най-простичката глупост, която всеки може да направи - оставяш съответният човек и му казваш - ще дойда след 10 минути... идваш след 7 и вече го няма. Вдигаш телефона и звъниш... с което разбираш, че другият просто го е зае*ал у дома... Направо си виждах червата навън. На няколко пъти просто се прибирах право у дома след това, защото нямах идея къде да търся другите трима.
Основното, което стана след момента с 7-те минути е, че вече не ходя никъде по срещи с никой. Буквално. Или те взимам от офиса (от вкъщи, от дома на вашите, от където си) или просто не идвам. Точка! Никакви уговорки от типа "В шест пред еди-си-къде". Просто не работя така...

А тя работеше ли или си стоеше вкъщи?

За мълчанието те разбирам. Но за децата с какво е виновна жена ти, че те искат да играят с баща си? Не можеш ли ти да им обясниш, че си уморен и ще им обърнеш внимание след 15 минути? Моите с такова нетърпение го чакаха да се прибере и да го карат да ги бори. Сега вече не го карат да се борят, всичко с възрастта.
А за чакането, зависи. Ако често ги зарязваш за да свършиш някаква работа или да поговориш с някого, вероятно и на нея й е писнало. Аз се дразня, когато срещне някой и си говори сякаш е сам. В началото го чаках, после си продължавах където съм тръгнала. Сега приключва набързо.
От дадените примери оставам с впечатлението, че не си бил готов за семейство и деца. Те си искат своето и не ги интересува дали си уморен или изнервен. И аз искам след работа да легна и да погледам телевизия без да ме закача никой. Но няма. Прибирам се в шест и трябва да се домакинства, да прегледам домашните на децата, да им помогна с тях, да приготвя дрехи за следващия ден... И на мен ми иде понякога да избягам, но не го правя. Знам, че не е лесно, но това е период, който ще отмине, докато децата израстат. А иначе, най-лесно е да избягам.

Точно за момента който описвам си беше у дома. Като цяло нямаше никакви грижи освен децата, но нямам намерението да я обвинявам или да я описвам, като "виновна" - просто ситуацията беше такава  - не се разбирахме за тези неща и това ме побъркваше, но въпреки това не е имало скандали с обиди или трошене на чинии - не е моят тип поведение. Просто сигурно поне десетина пъти съм повдигал въпроса за тия неща... В един момент просто почнах да ходя в парка по пейките преди да се прибера или при приятелчета за да не се карам с лапетата да ме оставят на мира за малко. Не, че беше голямо решение - и без това малкото време което имах ставаше още по-малко, но поне намаляха караниците с децата... За съжаление резултата е налице - и двамата са доста плахи (моя вина), а по-големият определено се държи повече, като възрастен човек от колкото, като дете, но каквото било - било...

Проблема с умората е, че нямах възможността да продължа. Реших го по-най-простия начин - спрях да работя толкова много... Колкото до зарязването по време на разходка - не, това просто не съм аз - обикновено просто ставаше дума за неща, като да се напазарува нещо, да се плати някаква сметка или някаква такава задача и то само за да не карам бившата да го прави. Дори и сега предпочитам да нося всички чанти само и само да може свободно да оперира с хлапетата - да се подават ръце при пресичане и т.н.