- Публикувана: 19 фев. 2015, 23:53 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 08:26 ч.
Страх?
Е като не знае какво чувство ще го споходи на смъртния одър как решихте,че е зле?
Понеже цитираш моя реплика, предполагам въпросът е към мен. Цитирам си мнението и подчертавам
Цитат
За приемането, и аз съм приела, че един ден - край с мен. Не се съпротивлявам, не се тревожа, не отказвам да го осъзная, защото няма никакъв смисъл. Знам, че така ще стане и че няма какво да направя по въпроса. И в същото време неизвестността ме плаши. Не, че съм седнала да се страхувам, просто в такива моменти като сегашния, провокирана от темата се замислям по-дълбоко и се опитвам да си представя как бих се почувствала в момента на настъпването. Ще ме е страх! От това какво следва, какво ще изпитам физически и духовно. Още повече, че както споменах по-назад имала съм моменти, в които съм мислила, че умирам и долу-горе имам представа какво се получава. Обхваща те паника. Тиха паника. Ако погледнеш умиращ човек, ще видиш очите на страха, ако е в състояние да осъзнава положението си - ако не е с замъглено съзнание от медикаменти или лудост, например. Или друг случай. Болки и мъки преживе. Да, такива хора искат да се избавят от земния товар, желаят смъртта, в нея виждат спасение. Но мисля, че дори те при сблъсъка си с нея изпитват особено чувство на тревожност и обърканост. Смятам, че никой не може да твърди с категоричност "Мен не ме е страх", защото самият той не знае какво точно усещане ще го споходи на смъртния му одър.
което показва, че не съм го "решила" категорично, а всичко е само допускане от моя страна и не е знание - мисля, смятам, опитвам се да си представя... Също и от преживяно.
Имам предвид повече страх от неизвестното, отколкото от смъртта, макар, че в случая се припокриват. Щом има съмнение и вероятност, че може, да "е зле", да е неприятно, мрачно и потискащо или кой знае още какво, значи е вероятно да те дострашее в момента на неизбежен сблъсък с едно евентуално такова предстоящо.
И един по-тривиален пример. Инцидент. Вероятността да ослепееш или да си запазиш зрението е 50/50. Как ще се почувстваш? Ще приемеш хладнокръвно възможния лош изход, без капчица страх или ще те терзае едно такова непознато бъдеще и живот в тъмнина?
Не беше към теб използвах израза,защото нагласата на хората е точно такава,че е страшно.
Обаче има едни хора дето разправят ,че са умрели и са се върнали.Те го описват като леко,светло ,меко и т.н.
Не,че им вярвам,но ти го описваш като паника.Може би нагласата ти приживе те кара да се чувстваш така.Може би ако не те беше страх щеше да кажеш "Аха,това е момента".Ама каквото и да си кажеш неизбежното си е неизбежно.От почити целодневната си кома нямам изживявания.Помня,че е по тъмно от сън и по тихо.Как стигнах до комата не помня.Последното което помня,че си бях добре.Така,че ние говорим за неприятно изживяване ,защото сме живи.Значи това не е смъртта.Аз стреснат и уплашен мъртвец не съм видяла.
Обаче има едни хора дето разправят ,че са умрели и са се върнали.Те го описват като леко,светло ,меко и т.н.
Не,че им вярвам,но ти го описваш като паника.Може би нагласата ти приживе те кара да се чувстваш така.Може би ако не те беше страх щеше да кажеш "Аха,това е момента".Ама каквото и да си кажеш неизбежното си е неизбежно.От почити целодневната си кома нямам изживявания.Помня,че е по тъмно от сън и по тихо.Как стигнах до комата не помня.Последното което помня,че си бях добре.Така,че ние говорим за неприятно изживяване ,защото сме живи.Значи това не е смъртта.Аз стреснат и уплашен мъртвец не съм видяла.
Четох, четох...Един го е страх от това дали ще го боли като умира, друг го е страх да не стане безпомощен и да не може да се грижи за себе си преди смъртта, следващият се страхува да не умре, защото няма кой да се грижи за децата му, има и още все в тоя дух. Значи всички се страхуват от живота, тъй като тези състояния принадлежат точно на живота. И само Какво? се страхува от смъртта. Ясни са ми и нейните страхове, но бих казала, че моята мисъл не стига чак до там или може би съм се примирила с това, което я безпокои 
С една дума-хората се боят от живота, защото го познават като състояние и не се боят от смъртта, защото им е напълно непозната като състояние. Не че някой може да се похвали, че я е опознал, но все пак и тя би предизвикала страхове, ако имахме същите познания като за живота. Така си мисля.
Ах, да има и трета група, бих я нарекла на непукистите-скептици. Ще заспят и ще си измият ръцете от това блато, в което смело и безотговорно шляпат сега, наречено живот.
Щастливи хора!
С една дума-хората се боят от живота, защото го познават като състояние и не се боят от смъртта, защото им е напълно непозната като състояние. Не че някой може да се похвали, че я е опознал, но все пак и тя би предизвикала страхове, ако имахме същите познания като за живота. Така си мисля.
Ах, да има и трета група, бих я нарекла на непукистите-скептици. Ще заспят и ще си измият ръцете от това блато, в което смело и безотговорно шляпат сега, наречено живот.
Щастливи хора! 
Не е тайна, но съм учудена, че това привлича вниманието в поста ми.
Учуди ме, защото знам кой е и не схващам защо пишеш за Нея?
Иначе твоята позиция е почти като моята по въпроса.
Не е тайна, но съм учудена, че това привлича вниманието в поста ми.
Моята връзка с женен мъж е била като момиче.
С една дума-хората се боят от живота, защото го познават като състояние и не се боят от смъртта, защото им е напълно непозната като състояние.
Всъщност е точно обратното -- инстинктивно е заложено у всяко живо същество да се бои от неизвестното, точно защото е неизвестно. Защо? Защото неизвестното може да доведе до нараняване и смърт, а това е Дъ Великото Неизвестно. Това, което си цитирала, са нормални тревоги, свързани със собствената липса на човек от живота на близките му, не страх от смъртта.
Мен ме я страх, но съм приела, че е нещо неизбежно и само се надявам да ме споходи колкото може по-късно и преди това да не тежа нй близките ми. Но както някой писа, то това последното е страх от живота. Такй или иначе е нещо което не можеш да промениш и по-добре си живей живота без да го мислиш и да определяш действията си от това.
Не съм съгласна, Ън, че е страх от живота. Страх от смъртта е, защото смъртта слага край на живота и няма връщане назад. Може после да се преродиш сто пъти, ама голяма работа - пак няма да си в този живот, който е бил прекъснат от смъртта. И блуждаеща душа да си, като по филмите ако ще да си дух в апартамента, пак нищо не можеш да направиш, освен да стоиш и да гледаш безпомощно - животът ти ще е свършил, ти ще си престанала да съществуваш за този свят.
Страхът си е "произведение" на мозъка.И си е загнезден там и зависи колко е силен може да пречи на човек да живее спокойно.И нещото към което човек изпитва страх може никога да не се случи и тогава е бил с една негативна емоция цял живот.Или му се случва,което значи ,че страхът не ни пази от това от което ни е страх.
Нещата са неутрални.Погледа ни върху тях ги прави хубави или лоши.
Смъртта е нещо неизбеизжно.Не може да се избегне.Нито това,което след нея.Човек може да се тревожи само за момента на умирането да е лек,но мисля ,че тогава съзнанието изключва първо.При силна болка мозъка също изключва.
Нещата са неутрални.Погледа ни върху тях ги прави хубави или лоши.
Смъртта е нещо неизбеизжно.Не може да се избегне.Нито това,което след нея.Човек може да се тревожи само за момента на умирането да е лек,но мисля ,че тогава съзнанието изключва първо.При силна болка мозъка също изключва.