Трудно проговаряне -тема 18

Да. Не искам да я отлагам. Аз също разсъждавам като твоят психиатър. Отделно ако я отложа това означава нов учител за една година, нови деца, което е излишен стрес за моето дете. Нека се чувства като другите деца, че и тя е ученичка. Би я мотивирало повече да учи.
Сега ни падат зъбките и е много щастлива, защото на другите деца вече им паднаха. Така че нямам колебания в това отношение.
В Свищов има 4 училища. В две са предимно с малцинства. Не искам да й се подиграва тази група и да се травмира, затова съм подала документи в училище, което има добро име в града и е най-близо до ДЦДУ.

Прати му много поздрави. Аз лично познавам доста деца, за които тази една година се оказа от жизненоважно значение. Лошото е, че такова е мнението и на комисиите по ЕКПО
Гого ще бъде отложен на 100%. Защото може да кара 2 предучилищни, но 1ви клас не може да се повтаря. А "дупката" ще става все по-огромна. Всеки си знае детето де.
И ще учи с ромчета - за присмех не очаквам такъв. живеем на няколко метра от маАлата. Всички познават баща му и дори ще го защитават (била съм свидел в парка ) Всичко е въпрос на нагласа. А и ще пробвам принципа "По-добре пръв  на село, отколкото последен в града"
desi_ra, в кое ЧУ сте ходили?

n_alex76 , а твоята Хриси навсякъде ли се страхува от непознати?
При моето дете страха от непознати е само в детската градина, а ходи сравнително редовно. Познава децата, у дома ми казва имената им. За други непознати не е така, в магазин даже започва да говори, обяснява разни неща, те не я разбират, но детето се отпуска, не се притеснява. Виж, досега непознато дете не е заговорила, откакто няколко пъти и казаха, тя е голяма, а не говори и се отдръпна от децата.
Дали пък в детската не и се карат много, че е бавна, още не се справя с обличането и тя тотално да се комплексира . Все говоря с госпожите и те винаги всичко е наред. Явно не е.

Училището е" П.Р.Славейков".Беше ми много удобно,на 5 минути е от нас. Реших да пробвам с частно , защото винаги съм си представяла малък клас, 7-10 деца, да му обръщат повече внимание( по-изкъсо да го държат и да знае ,че няма къде да кръшка).Сега в детската е така и госпожата казва ,че се справя добре, но трябва да го натискат за да върши работа. Сега съм объркана. Като отида в следващото училище ,да оставя те да преценят какво ни трябва или да обяснявам проблема. Психиатъра каза ,че може би ще има нужда от асистент за 2-3 месеца , докато свикне с обстановката,но в никакъв случай повече и в никакъв случай индивидуална програма.(1-2 часа на ден).Най-важното било да се социализира и дисциплинира.
Напоследък ми прави впечатление,че е доста по сговорчив, може би защото натрупа речник и разбира повече неща като му говориш. Вече обаче знае ,че е странен за околните. Непрекъснато търси контакт с деца и чужди хора, не се притеснява да ги заговори, даже им досажда. Аз не го ограничавам , пък който каквото иска да си мисли.

laurentin, Хриси се крие и от свекъра. Така че не е само от непознати, а и от непредвидими срещи с познати. Опитвам се всеки път да й обяснявам предварително какво ще се случи, за да избегнем това криене, но не мога да предвидя случайните срещи по улиците.  
desi_ra, индивидуалната образователна програма означава да е съобразена с възможностите на детето. Аз също съм против присъствие по 2 часа на ден, но това е индивидуална форма на обучение.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА

 

 

n_alex76 , моето до тази Коледа не искаше да види свекървата. Ужас, горката жена много се беше притеснила. Не се имам много със свекървата, но на мен никак не ми харесваше бягането от нея. Добре че се сприятелиха, иначе сигурно си е мислела нещо аз да не говоря на детето, а точно обратното.

desi_ra , виж в Рьорих, но и там май няма места...

Тази седмица ще ходя и в Рьорих, и в св.Наум,пък да видим.

Чета, че сте на тема училища и се учудвам как така едно училище отказва да приеми дете със СОП.

Да споделя как се развиха (развиват) нещата при Теа.
Тя тръгна в подготвителна група в училище на 5 годишна възраст. Стана ясно, че не е като другите, не спазва правила, няма задръжки, не е социализирана. Започна да идва педагогически съветник и да я наблюдава. Тя имаше и доста отсъствия, та обучението беше предимно у дома.

На 6 години я записах в друго училище. Там също реагираха веднага препоръчаха ми да я заведа на психолог, но ми отне време да разбера, че всъщност искат да я освидетелстват, лошо се изразих, по-скоро искаха психолози да дефинират проблемите в развитието и.

И така преди първи клас, докато си ходеше на предучилищна Теа мина тестове за училищна готовност в Св.Наум, в Св. Никола, кандидатствах за ресурсно подпомагане и тя тръгна от 15 септември с ресурсен учител по редовна програма. Сега се справя сравнително прилично, но мисля, че нямаше да и навреди отлагането от 1 клас, щеше да доузрее. За мен проблемът е, че тя е доста едра и щеше да се чувства твърде не на място сред още по-малки деца. Все още е доста различна, но участва в училищния живот, чувства се добре, пише домашни, доближава се до нормалното поведение.

Винаги при записване в училище съм започвала с диагнозата и поведението, не съм крила, не са ме връщали, не са казвали, че няма да вземат детето. Училищата са държавни. Вярно, с по-малко деца е по-добре. Неприятно съм изненадана от позицията на споменатото частно училище.

Извинете, стана дълго1

Аз осъзнавам, че са си прави.На клас от десетина деца ,две със СОП , иначе кой с кого ще се интегрира. Озадачи ме предложението за частично посещение,почасово или 2-3 пъти в седмицата,ако реша детето да повтори предучилищната подготовка. Искам да тръгне на училище ,защото това ще е третата година през ,която ще дъвче цифри и букви и вече му е адски досадно,вече бие отбой.От 3 годишен пишеше навсякъде букви и цифри по собствено желание.А няма как хем да е сред деца,хем да не е по общата програма за предучилищна група.Не точно ми отказаха,за 1 клас вече си имаха бройки от предучилищната, просто условията личен асистент за детето,те само обучавали и да си плащам за частно училище??????Може пък аз да не съм права,но като по обиколя,може да се окаже,че не само тук е така.Ще пиша.

Срещали ли сте в нет-а тестове за училищна готовност за 1ви клас?
Логопедката се съмнява, че Алекс ще мине теста и най-вероятно учителката щяла да каже, че не е подготвен.

AnMary, въпроса ти ме подсети, че съм запазила в отметки линкове на подобни тестове. Дано са ти от полза. И аз трябва да разпечатам и да ги разгледам, въпреки, че има година и половина до училище, добре е да се подготвяме от по-рано.
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=58705932802837 … d=566005126800459
http://psiho-test.info/gotovnost-za-uchilishte.php

п.п. продължавам да ви чета от време на време, моят младеж проговори /разгеле / с изречения на 4г. без един месец, поведенческите проблеми поотшумяха с порастването, речта и разбирането. Разбира се, продължава да работи с логопед, продължава работата и вкъщи.

stephchica, благодаря за линковете. Втория го гледах и мислех да си го принтирам.
Дадох бойна задача на съпруга ми.

Здравейте, и аз се включвам в темата. Имам много да чета назад, но да си кажа и за моето момче Той е на 3.4 г., като беше на 1 годинка забелязахме, че не иска да прави очен контакт с никого, не иска да общува, изобщо не се опитваше да говори /дори и звуци нямаше много, освен специфично "мучене"/, удряше си главата в предмети и беше като хипнотизиран от рекламите по ТВ. Отидохме в Свети Никола, поставиха му диагноза ГРР - неуточнено, работиха 1 година с него, след това ни казаха, че ни се е "изчерпал лимита за болничен престой" и да си търсим други варианти, та си намерихме логопед /и продължаваме да ходим/, отвреме - навреме го наблюдава и психолог. Тази година трябва да ходим на реоценка в Свети Никола, но още го отлагам То ми е ясно какво му е
Положението ни в момента: говори, с прости изречения - абсолютно аграматично и доста завалено, но определено напредва, предпочита да говори на английски /и по му се разбира/, беше ужасно зле с фината моторика, но и това започва леко да изчиства, доста е несръчен, но поне успява вече да си сглоби няколко релси на влакче или да си построи кула от няколко кубчета , започна да прави очен конкакт /не с всеки, но с голяма част хора, стига говорещият да не е твърде близо до него/, опитва се да общува с други хора и деца, там засега няма голям успех, твърде странен изглежда за околните. Също "пърха" с ръце като се радва и си отваря устата, тича като кон от единия край на стаята до другия, не мога да го накарам да се съсредоточи в нещо и за 2 минути, освен в едно - любимата му "обсесия" са планетите, може дълго време да гледа книжки или филмчета за планети, да му рисувам планети, да редим топки като слънчевата система и т.н - тях ги знае прекрасно, силен е и с цифри и букви, има определено фотографска памет. Не може да рисува, може само да прави кръг или да драска, не обича да се цапа с каквото и да е. Още е с памперс, не може да се облича или съблича сам изобщо /а и не проявява интерес/, може да яде сам, но не иска, виж вода от чаша може да пие Ходи в частна ясла, от която съм безкрайно доволна, невероятно мили хора, които направиха много за него, сега обаче ще трябва да го местя в градина /пак ще е частна/, другият месец трябва да ходим да се запознават и да видим дали ще ни вземат И това е накратко

Започнахме опити с добавки - засега с Брейн Бустър, витамини и Ескимо, купила съм Л-карнозин и DMG и събирам смелост да ги почна /ами ако не подействат , което е напълно възможно/ и мисля за гмуркане в барокамера /почнахме изследвания/.
Честно казано това за което се радвам, е че почнахме на време да правим нещо /дори и малко, дори и недостатъчно/, не трябва да се чака нещата да "минат" от самосебе си, те не минават. Няма такова положение, като "детето било малко" - как на неговата възраст другите правят еди си какво, пък той не може да го прави, защото бил малък???? Както и бая се борих с другото нещо - "ама стига де, нищо му няма на детето, то си е малко странно, ти какво само го тормозиш с тези терапии." УФ!!!!
И те така при нас, ще продължаваме да се борим, пък дано се преборим някога.....
И ви благодаря на всички, за всичко споделено, това което чета ми е от невероятна полза, дори и на моменти само, за да се стегна и да продължа напред, че такава ревла съм станала напоследък, ужасна работа.

Аз получих тренажор. Тарикатски е, детето го пробва, снощи го получихме, добре стават линийките, дано има ефект. Скъпичък е, това е положението.
Със звукопроизношението още не сме напреднали. Но напоследък забелязвам да добавя в края на думите нещо като х. Например елмър става емаах. И х го казва ясно.