Табу ли е третото дете в България и защо?

Трябва една майка да е много тъпа, изостанала в развитието си и т.н., за да не може да се грижи за децата си. Майката не е учител, макар че тя може да научи детето си на 90 процента от това, което се учи в ДГ. Искам да обърна внимание, че децата имат по два часа на ден занятия по учебна програма, предучилищната най-големите, я ми се събират 3 астрономически часа, я не на ден. Останалото са свободни игри, платени външни занимания и... дори не мога да кажа битови дейности, защото децата пикаят и ядат. Сори, ама това, което се прави по два часа на ден по учебна програма, могат да го разкажат и покажат и майките/бабите. Това, което никой учител не може да даде на детето е отношението на майката  към детето й. Не виждам нищо адекватно в това малки деца да прекарват по поне 8 часа на ден в детско заведение, ако ще да е с най-най-най педагози, ако ще да са със сто квалификации и звания "заслужил учител". Дори една съвсем обикновена баба може да даде повече от най-добрия учител. От моето поколение не всички деца ходеха на ясли и градини, а бяха отгледани от бабите и дядовците си, и при нормално такива се научават и на битови дейности, и на битови навици, и на "домашна математика", на това що е то природа, обичаи (на битово ниво, а не разказано от учителката), сигурно не едно и две деца са научени от дядовците си да четат по заглавието на Работническо дело, да играят Не се сърди човече, домино и т.н., че и на разни игри и стихчета. То е ясно, че ако една майка и баба/дядо са на ниво под нулата като родителски способности, детето ще изостане и е по-добре да прекарва време в ясла и градина, поне малко от малко да научи български език.

Можеш да научиш детето си на всичко по програмата, но у дома не можеш да му дадеш възможността да общува с толкова много връстници - да прецени кои са му приятели, да общува с различни хора. Не всички деца са социални де. Така че това не е валидно за всички деца

Моето дете като си остане вкъщи по някаква причина скучае, деца навън няма, ние не можем да играем като деца. За обучение - обучаваме го у дома и си личи.
За това, според мен, е хубаво децата да посещават ДГ, но не по 8 часа 5 дни в седмицата.
Но повечето родители не могат да си го позволят.

а защо трябва да общува с толкова много връстници по цял ден всеки ден? Нима си правиш илюзии, че в групата са все приятели и си общуват мирно и кротко? Там е борба за място в групата, за място под слънцето, разиграват се същите игри, които при възрастните на работа. Кой до кого да седне, кой на кого е приятел, вече не е приятел, кой с кого иска и вече не иска да играе... Никой не ги е питал децата дали искат да са там и дали им е приятно да са с точно тези връстници по цял ден всеки ден, нали? Ти, ако не ти харесва на една работа и едни колеги, ще си пуснеш молбата за напускане, но детето няма право на тази екстра - то е длъжно по цял ден да се гледа с още петнайсет-двайсет- двайсет и отгоре връстници. Братя и сестри не могат да се изтърпят по цял ден постоянно, макар да се обичат и да са близки по семейство, а ще имат нужда да са с други двайсет деца! Къде отиваш, може би?

Е нали това е идеята, да разбере какъв е животът да се бори за своето място под слънцето, да оцелее.
Същото е и в училището и на работата.
Иначе може да си учиш у дома - хоум скулинг, можеш и дистанционна диплома от университет да вземеш, но ако не можеш да общуваш, да се справяш с различните хора, какво ще работиш. Пак нещо от вкъщи. Защо да се само изолираме така.

Ами наблюдавам си детето, Анди....
Има си приятелчета вече, за разлика от яслата. Говори за едно дете специално, все за него, как играят, събираме се и след градина и си личи, че моето дете е приятел с въпросното. Двамата се търсят, играят и игнорират останалите деца. След това дете идва едно друго детенце, с което също играе.
Обясняваме, че били 5-мата и изброява имената им.
Днес излизаме на разходка и детето ми казва - дано да има детенце навън, обади се на този и на този, ако няма да играят, дано да видим някое детенце. Следобяд не видяхме и си поиграхме с него навън, ами не е същото както да играе с друго дете.
Не споря с това, че им идва нанагорно постоянното ходене, аз съм измислила начин - ако изкара по-дълго време на градина, го спирам 2-3 дена и после пак.
Има си и дразнители в групата, говорим си за тях.
Аз разчитам на тази соц. услуга, защото няма как иначе. Ако можех щях да го пускам по-рядко, но не мога. Както и трябва да работя и не напускам толкова лесно работата си.

Сега всички знаем, че ти си противничка на ДЗ, но не всички могат да си останат у дома, за да гледат децата си до първи клас. А някои, даже и да могат, не издържат психически.

тъй ли? това ли е идеята? Ми, дай, тогава да им го покажем целия живот такъв, да ги пратим на работа! Малките деца нямат нужда възрастните да ги набутват в "да видят какъв е животът, защото в училище и цял живот това ги чака", а от любов и закрила - да не им дърпат играчките от ръцете, да имат право като им се играе да играят с другите, като не им се играе - да си стоят самички, имат право на това да се учат от възрастните и по0големите си братя и сестри, от хората в семейството, а не от некомпетентните връстници.. Ако караме по твоя принцип за живота, то децата по сиропиталищата са баш супер научени, защото хем са в група, хем с педагози и квалифициран персонал, хем виждат какъв е животът - търсят си място под слънцето сред връстниците с всички средства, които им хрумнат и използват.  Не можете да си представите какво ниво на шума има в яслата и градината! Учителките затова започват в един момент да викат, защото просто фоновият шум е много висок, и иначе няма как да ги чуят.

Съгласна съм напълно с Анди!
До последната думичка!
И аз мисля точно същото за детската градина.

Не съм противник на ДЗ, а това децата по цял ден да са там и на практика само да спят вкъщи. После се започва с прехвърлянето на топката - родителят казва "детето е по цял ден с учителите, те да следят, те възпитават", а учителите казват"децата са на родителите си, родителите възпитават, ние обучаваме, не сме отговорни за ефектите на домашното възпитание". Нека да сложим границата между нуждата от социалната услуга и ползите за децата. Където нуждата е по-голяма, ползите минават на заден план. То се търси с едно дете, а другите двайсет и пет деца?

Аз съм много доволна от детската градина в която ходеше моето дете. Когато аз бях дете бях много подтисната и детската градина е най-мъчителния спомен от детството ми. Ако моето дете се чувстваше по начина по който се чувствах аз, никога нямаше да го пратя на градина. Не мога да се откажа от работата си, но щях да му намеря гледачка, с която се разбира.
Аз никога нищо не спестявам на детето си. Не мисля да му създам розова представа за живота, която да се разбие на пух и прах когато порасне.  Казвам му истината такава каквато е.
Не знам нищо за децата от домовете, мога да говоря от собствен опит - животът ми е бил много труден и съм се борила и продължавам да го правя.
Познавам хора израснали много добре гледани, които като големи хора не могат или по скоро не искат да се справят със живота и продължават да разчитат на родителите си. Така че истината не я спестявам - ходиш на училище - аз те издържам - не ходиш на училище - започваш работа. Мисля че няма нищо не ясно.

За сега с 5 деца, с останалите 20 и кусур не знам. Знам само с кого играе и с кого има проблеми.
Не можеш да кажеш, че АЗ очаквам друг да ми възпитава детето. Поне с това твърдение не съм съгласна и хората, които познават мен и детето ще се съгласят с мен.
Аз също съм ходила на градина, но основното възпитание го получавах от родителите ми, бабите и дядовците, т.е у дома.
Сигурно, ако можех да съм с детето повече време, щеше да е по-добре, ако имах баба на близо също. Но това е положението. Дай да си "върна" детето, защото ходи по цял ден на градина и не му обръщам внимание повече от 2 часа вечер, уикенда и ваканциите?!?

всеки си решава. Но поне да се замисли дали наистина квалифицираната учителка е по-добре за детето от майка му, както тук се каза като сериозен аргумент.

Сори, ама къде са 8 часа, късе са 2 часа! Кой прекарва с детето най-много време от будното му състояние?

Този, дето изказа аргумента, те търси още в онази книга.

Андариел, ти прочете ли изобщо какво е написала Цеца?


Тя е обяснила защо го праща тя. Хайде няма нужда майките-героини-които-могат-да-не-ходят-на-работа да вменяват вина на жените, които нямат тази опция или не искат да останат 7 години извън пазара на труда, защото са изградили добри позиции там, които обаче за тези 7 години ще се изравнят със земята. Сигурно е по-добре да можеш да избираш, но 1) има деца, които ходят с удоволствие на градина 2) има деца, които биха предпочели да не ходят 3) има такива семейства, че по-добре да ходят, това е единственият шанс за по-нормална среда и най-вече 4) има ужасно много жени, които нямат лукса да избират.

Ники, последното на Анди не беше към мен.

Ох, сега видях, че е дописала. Ами така е - повече прекарва другарката в градината. И какво правим сега?!? Да го "връщам" ли детето?