Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.

Табу ли е третото дете в България и защо?

207 414
6 328
1

# 405 24 фев. 2015, 11:22 ч.

Мнения: 6 052

Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 24 фев 2015, 10:57

Интересно ми е какво кариерно развитие ще има момиче, което в момента работи като Специалист

Това с удовлетворението е булшит, който те дърпа назад.

Това как да го разбирам? Като по - добре да ходиш с нежелание на работа, да мрънкаш и да не си доволен ли? С две думи да не ти харесва това, което правиш.

# 406 24 фев. 2015, 11:23 ч.

Мнения: 2 098

Направо ме убивате с тези принцове.Чакаш принца,чакаш,па накрая вземе че дойде коня му.Сумати принцески знам омъжени за коне Mr. Green

Оставете тези кариери и развития.Децата те правят богат.

# 407 24 фев. 2015, 11:24 ч.

Мнения: 6 343

Там е работата- и принц не чакаше, само застаряваше зад бюро. Въртеше там някакво гадже, но понасяше много неудобства за малко пари. А, и жените в офиса й бяха приятелки и се забавляваха заедно. Всичко това един мъж не би го търпял. Ти не си там за приятелки, за раздумки- там си за пари.

Следва да ходиш на работа с идеята, че това не си ти, това е мястото, на което си вадиш парите. Трябва да ти харесва достатъчно, не да търсиш нещо мега-куул. Когато завършвах, имаше момичета, които се радваха, като им дадат служебен лаптоп и телефон. Което значи да са на линия нон стоп. А те се радваха...

# 408 24 фев. 2015, 11:24 ч.

Русе
Мнения: 12 406

Не знам кой какво се противопоставя, но се хващам напоследък,че когато ме питат какво правя, започвам автоматично с ангажиментите покрай детето. Въпреки че имам авторитет в средите, в които работя, аз осъзнавам за себе си, че изпускам и изоставам. Приела съм го съвсем съзнателно и не се оплаквам, защото е мой избор. Надявам се след две три години максимум да продължа, защото имам нужда да работя с по-голям капацитет.

# 409 24 фев. 2015, 11:29 ч.

Мнения: 2 240

Ох, изобщо не ме учудва, че и тази тема се е превърнала във война между домакини и кариеристки.

Ако един човек не желае да става родител на повече от едно или две деца, или не желае изобщо да става родител, то по-добре да не го прави, после обикновено децата страдат от това...

# 410 24 фев. 2015, 11:30 ч.

Мнения: 6 343

Бих добавила, че разликата между 0 и 1 дете е в пъти по-голяма от тази между 2 и 3. Ако не си уверен, че ще се справиш с 2, по-добре и с едно не се занимавай. Тая работа не е "от всичко по малко", трябва с хъс да се прави и да имаш някаква визия, а не просто каквото се случи...

# 411 24 фев. 2015, 11:37 ч.

София
Мнения: 103

Цитат на: СлънцеЛуна в вт, 24 фев 2015, 11:29

Ами да, всеки защитава собственото си мнение. Опитвах се да кажа, че липсата на достатъчно средства и време е сериозен довод да си останеш с едно дете. Не е въпроса да родиш и да го "харижеш" на майка си/баба си по цяла седмица, като си го вземаш само в събота и неделя. Поднава много такива семейства - детето се отглежда от бабата. С 5к заплата лесно се гледат деца. Ама как се гледат с 500?

# 412 24 фев. 2015, 11:40 ч.

Мнения: 6 624

С 500 и едно дете трудно се гледа. Но ставаше въпрос за това, че не е задължително многодетната майка да зареже и работа и кариера и да остане у дома. Защото и това се проповядваше в темата.

# 413 24 фев. 2015, 11:41 ч.

Мнения: 2 237

Кариерата със сигурност е нещо много хубаво, но искрено се учудвам, че толкова много хора ползват форума в работно време.

# 414 24 фев. 2015, 11:44 ч.

Мнения: 6 343

А, това със зарязването и оставането у дома е доста модерен феномен. След като едно поколение жени са полагали соц труд, сега е ред на едно поколение да го играе перфектни домакини и най-вече майки, с ударение на ранно развитие, хоумскуулинг, обогатяване на живота на детето.

То понякога и затова се раждат по три деца, за да се изпълни фантазията за пълна къща и хоумскуулинг.

# 415 24 фев. 2015, 11:48 ч.

Мнения: 14 614

А според мен времето, което можеш да му отделиш, не е най-важното, всъщност повече ме интересува връзката, която ще имат децата помежду си, а не връзката между мен и тях. Това е и причината да искам повече от едно - да са страхотен отбор и да си имат някой най-близък на света. Бих имала трето поради тази причина, още един в отбора, за да изпитват това усещане, което изпитвам аз, когато съм със сестрите си. Бебенца не ми се гледат, потребността да дам грижа съм си я удовлетворила още с първото, едно ми стига от тази гледна точка, но на децата винаги им е по-добре да са повече.

# 416 24 фев. 2015, 11:54 ч.

Русе
Мнения: 12 406

Възхищавам се на такива семейства, които развиват връзките между децата и създават такъв отбор. Но не всички го постигат и не знам от кого зависи. Близките ми семейства с три деца са много задружни като цяло и правят всичко най-добро за децата си според разбиранията си. Но някои от децата са ми споделяли, че ако имаха избор щяха да изберат по-малки семейства.

# 417 24 фев. 2015, 11:58 ч.

Мнения: 6 343

В такъв смисъл въобще не трябва да се чудиш дали имаш психически ресурс за повече деца. Нормално е човек да има максимум за едно дете ресурс. Не може да прилагаш микромениджмънт към по-голяма бройка.

И понеже казаха, че създаването на дете е връзка между двама...ами аз го смятам за връзка между трима, четирима и повече, в които дори потенциалното дете е страна по договора. С всяко следващо дете уравнението се усложнява, няма такова нещо като мама и татко искат дете- има и други фактори.

А ето простата математика: с едно дете има нула връзки с братя и сестри, с 2 деца- 1 връзка, плюс идея за "ние", с три деца- три връзки.

Аз имам брат и въпреки това отнасям доста внимание. Ужасявам се от мисълта да бях единственото дете. Животът ми днес щеше да е ад...с всичките изисквания и очаквания.

# 418 24 фев. 2015, 12:18 ч.

Мнения: 14 614

Цитат на: A m b e r в вт, 24 фев 2015, 11:54

Но някои от децата са ми споделяли, че ако имаха избор щяха да изберат по-малки семейства.

A децата на колко години са? Защото всеки е имал периоди да мрази брат си или сестра си, или и двамата, но истинската близост се усеща, когато всички вече са големи, а родителите поостарели. А най-много привързаност се чувства към този брат или сестра, за когото си полагал грижи като малък, което сега много се отрича - не можело голямото да гледа малкото. Аз пък от опит споделям, че точно тези грижи изграждат голяма привързаност между братя и сестри. И мъжът ми споделя същото, а на всичкото отгоре с лекота общувам и с неговите братя и сестри и ги считам за ценни.
Ако има нещо, за което майка ми заслужава да й целувам ръцете, то е, че ни е родила и трите, макар да имаше голям натиск от страна на баба ми да направи аборт и да си останем две. Да не говорим пък, че многобройната и добре отгледана челяд дава на мъжа усещане за доволство, което с нищо друго не може да се компенсира. В същото време нищо друго не кастрира мъжа така качествено, както отказът на жената да му роди деца, макар на него много да му иска.

# 419 24 фев. 2015, 12:24 ч.

Мнения: X

Винаги съм се възхищавала на големи семейства -задружни и щастливи .
Имам познати четири сестри и един брат -пръснати са из всички краища на света.
Но на лято като ги зърна за миг събрани заедно и това което струи от тях зарежда мен . Не сме много близки , но имам голям респект към подобни фамилии .

Препоръчани теми

Пет месеца с еврото...

С какво ви дразнят хората? - тема №7

Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Войната в Украйна 3

Причина:

Причина: