А колкото до постоянство на предметите- аз съм на 32 и още не съм сигурна, че ако се обърна рязко, няма да сваря света зад себе си неглиже и с липсващи елементи.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
А колкото до постоянство на предметите- аз съм на 32 и още не съм сигурна, че ако се обърна рязко, няма да сваря света зад себе си неглиже и с липсващи елементи.
Класическо детско твърдение, по-скоро мислене е, че Луната върви след детето. А с времето..., ах, това време! Не могат още да оправят вчера, днес и утре, дори в рамките на един ден не могат да оправят времето, освен ако няма маркери - сега ще закусваме, значи е сутрин. Затова децата учат часовника около първи клас, и то часовника със стрелки, и винаги когато им кажеш "след пет минути", те питат "а колко е това, покажи ми", и показваш на часовника, че когато стрелката отиде от това число до онова число, тогава ще са минали 5 минути. Все тая дали ще им кажеш 5 минути или 5 часа.
Точно. От известно време гледам, че малкият ми син (на 5 е) започва да се ориентира според това дали нещо ще се случи преди или след като се наспи. И ако му кажеш, че е след 4 месеца, това не му говори абсолютно нищо и пита: "И колко пъти трябва да спя дотогава?". Никакъв часовник още не може да се въведе.
Стана ми интересно да чета. Анди, има ли ги в нета тези задачи, ще тествам на приятелката ми детето.
Аз съм учила педагогика и психология, но си признавам, че нищо не помня за развитието на мисленето. Единственото, което си спомням е някакви съвети за общуване с деца, в които се казваше да не използваме ирония - сарказъм, защото те не го разбират. Те приемат думите, като информация буквално. Цитираните години бяха до пубертета. Не знам дали има връзка с абстрактното мислене.
Кафе, как помниш възприятията си на такава ранна възраст? Аз помня само, че места на които съм ходила като малка ми изгледаха много по-малки, когато ги посетих на по-сериозна възраст. Времето, тогава също ми се струваше различно, по-бавно течеше
.
Аз съм учила педагогика и психология, но си признавам, че нищо не помня за развитието на мисленето. Единственото, което си спомням е някакви съвети за общуване с деца, в които се казваше да не използваме ирония - сарказъм, защото те не го разбират. Те приемат думите, като информация буквално. Цитираните години бяха до пубертета. Не знам дали има връзка с абстрактното мислене.
Кафе, как помниш възприятията си на такава ранна възраст? Аз помня само, че места на които съм ходила като малка ми изгледаха много по-малки, когато ги посетих на по-сериозна възраст. Времето, тогава също ми се струваше различно, по-бавно течеше
.
има ги, просто питаш гугъла за Пиаже и ще ти извади сума материал, наскоро видях и клипчета в тубето. Това е на първо цъкане, но има колкото щеш. Навремето много се забавлявах.
https://ibpsychmajor.wordpress.com/
https://ibpsychmajor.wordpress.com/
Кафе, как помниш възприятията си на такава ранна възраст?
. Цели случки - един път, когато омазах цялата кошара с шоколад по време на "следобедния си сън" и потресената физиономия на баба ми; един ден, когато реших да се скрия у съседите и нашите полудяха от притеснение - дойдоха си от работа и започнаха да ме търсят навсякъде 
и разни други подобни. Знам на каква възраст съм била, защото тогава живеехме на Орлов мост, а се преместихме в друго жилище малко преди да стана на 4... Помня и как баба ми ме водеше всеки ден в Борисовата градина и неизменния ми ритуал беше да търча от чешмата до паметника без да спра, вярвах, че ако не го направя ще се случи нещо лошо. Луда работа 
Кафе с мед, супер си с тези ранни спомени! 
Леля ми също си спомня неща от времето, когато е била 2-3 годишна. Ясла, градина, у дома, разни случки... и то не какво й е разказвано, а жива, нейна си памет. Явно някои хора имат такава, браво на тях! Аз не съм от тях обаче.
Малко офф-топик, но това изречение е абсолютно прекрасно!
Съгласна съм с Бърди
А относно абстрактното мислене, мисленето в понятия, то е изградено напълно на 10-11-12 годишна-възраст. По-рано се среща изключително рядко, само при някои деца. Жан Пиаже наистина е написал много по въпроса. Достатъчно е да сте учили детска психология и ще знаете, че е прав. Има си стадии в когнитивното развитие на човека, които няма как да бъдат прескочени. Иначе съм твърдо ЗА да образовам, показвам, обяснявам всичко от бита на детето си. Просто не очаквам от него невъзможни неща за възрастта му. Това е всичко.
Леля ми също си спомня неща от времето, когато е била 2-3 годишна. Ясла, градина, у дома, разни случки... и то не какво й е разказвано, а жива, нейна си памет. Явно някои хора имат такава, браво на тях! Аз не съм от тях обаче.А колкото до постоянство на предметите- аз съм на 32 и още не съм сигурна, че ако се обърна рязко, няма да сваря света зад себе си неглиже и с липсващи елементи.
Малко офф-топик, но това изречение е абсолютно прекрасно!
Съгласна съм с Бърди
А относно абстрактното мислене, мисленето в понятия, то е изградено напълно на 10-11-12 годишна-възраст. По-рано се среща изключително рядко, само при някои деца. Жан Пиаже наистина е написал много по въпроса. Достатъчно е да сте учили детска психология и ще знаете, че е прав. Има си стадии в когнитивното развитие на човека, които няма как да бъдат прескочени. Иначе съм твърдо ЗА да образовам, показвам, обяснявам всичко от бита на детето си. Просто не очаквам от него невъзможни неща за възрастта му. Това е всичко.
А относно абстрактното мислене, мисленето в понятия, то е изградено напълно на 10-11-12 годишна-възраст. По-рано се среща изключително рядко, само при някои деца. Жан Пиаже наистина е написал много по въпроса. Достатъчно е да сте учили детска психология и ще знаете, че е прав.
Просто някои неща са очевидни, логични и близко да ума. Не е нужно специално образование, за да ги разбереш.
Някои деца прозират нещата доста по-рано от други. Направо са вълшебни.
Мен друго ме тревожи- целият този стремеж детето да е "знаещо" прикрива доста истински дефекти. Липса на съчувствие и морално развитие най-вече. И налице например са деца, които решават тестове и смятат, обаче са арогантни малки задничета без емпатия. Или пък родителят не забелязва, че на детето му липсват социални умения и стъпи ли в училище, ще бъде абсолютен shark bait за тормозилниците. Или примерно дете, което рецитира и "знае", обаче ходи като патраво и няма култура на хранене. За експлицитното, показно знание се прави много, но за основни, важни и по-трудно видими моменти в развитието направо виждам неглижиране.
Аз имам потвърдени от възрастни спомени от под 3 г. възраст. Главно са свързани с брат ми, защото за мен беше много вълнуващо да си имам братче и явно емоцията ми е помогнала да запомня.
Мен друго ме тревожи- целият този стремеж детето да е "знаещо" прикрива доста истински дефекти. Липса на съчувствие и морално развитие най-вече. И налице например са деца, които решават тестове и смятат, обаче са арогантни малки задничета без емпатия. Или пък родителят не забелязва, че на детето му липсват социални умения и стъпи ли в училище, ще бъде абсолютен shark bait за тормозилниците. Или примерно дете, което рецитира и "знае", обаче ходи като патраво и няма култура на хранене. За експлицитното, показно знание се прави много, но за основни, важни и по-трудно видими моменти в развитието направо виждам неглижиране.
Аз имам потвърдени от възрастни спомени от под 3 г. възраст. Главно са свързани с брат ми, защото за мен беше много вълнуващо да си имам братче и явно емоцията ми е помогнала да запомня.
И налице например са деца, които решават тестове и смятат, обаче са арогантни малки задничета без емпатия.
Кафе, как помниш възприятията си на такава ранна възраст?
. Цели случки - един път, когато омазах цялата кошара с шоколад по време на "следобедния си сън" и потресената физиономия на баба ми; един ден, когато реших да се скрия у съседите и нашите полудяха от притеснение - дойдоха си от работа и започнаха да ме търсят навсякъде и разни други подобни. Знам на каква възраст съм била, защото тогава живеехме на Орлов мост, а се преместихме в друго жилище малко преди да стана на 4... Помня и как баба ми ме водеше всеки ден в Борисовата градина и неизменния ми ритуал беше да търча от чешмата до паметника без да спра, вярвах, че ако не го направя ще се случи нещо лошо. Луда работа Кафе, не е немислимо, аз също помня неща от тази възраст. Детската амнезия е до 2 годишна възраст. Аз помня случки от детската градина, когато съм била на 3. Братовчедка ми помни детската ясла, включително цветовете на креватчетата в които са спали
. 
А колкото до постоянство на предметите- аз съм на 32 и още не съм сигурна, че ако се обърна рязко, няма да сваря света зад себе си неглиже и с липсващи елементи.
Гений си била и в крехка възраст си открила Декарт. Съмнявам се, следователно съществувам. Сигурно си ходила на Монтесори.
Някои деца прозират нещата доста по-рано от други. Направо са вълшебни.
Мен друго ме тревожи- целият този стремеж детето да е "знаещо" прикрива доста истински дефекти. Липса на съчувствие и морално развитие най-вече. И налице например са деца, които решават тестове и смятат, обаче са арогантни малки задничета без емпатия. Или пък родителят не забелязва, че на детето му липсват социални умения и стъпи ли в училище, ще бъде абсолютен shark bait за тормозилниците. Или примерно дете, което рецитира и "знае", обаче ходи като патраво и няма култура на хранене. За експлицитното, показно знание се прави много, но за основни, важни и по-трудно видими моменти в развитието направо виждам неглижиране.
Аз имам потвърдени от възрастни спомени от под 3 г. възраст. Главно са свързани с брат ми, защото за мен беше много вълнуващо да си имам братче и явно емоцията ми е помогнала да запомня.
Мен друго ме тревожи- целият този стремеж детето да е "знаещо" прикрива доста истински дефекти. Липса на съчувствие и морално развитие най-вече. И налице например са деца, които решават тестове и смятат, обаче са арогантни малки задничета без емпатия. Или пък родителят не забелязва, че на детето му липсват социални умения и стъпи ли в училище, ще бъде абсолютен shark bait за тормозилниците. Или примерно дете, което рецитира и "знае", обаче ходи като патраво и няма култура на хранене. За експлицитното, показно знание се прави много, но за основни, важни и по-трудно видими моменти в развитието направо виждам неглижиране.
Аз имам потвърдени от възрастни спомени от под 3 г. възраст. Главно са свързани с брат ми, защото за мен беше много вълнуващо да си имам братче и явно емоцията ми е помогнала да запомня.
Много съм съгласна с това, което казваш. Абсолютно ми е по-важно, отколкото умножението на трицифрени числа. Истината е, че в един момент ще го научат умножението, но ако изпуснеш момента, може детето да си остане социален инвалид за цял живот.
Нещата, кото наистина смятам, че дъщеря ми трябва да ми е благодарна цял живот са това, че я записах на танци на 2 години, това, че и открих света на музиката, и това, че благодарение на мен има страхотно въображение и изобретателност. Страхотно. Понякога аз се възхищавам на таланта и.