Табу ли е третото дете в България и защо?

Със сигурност е недоизмислена, защото след нея започнах математика да уча чак в 8 клас, май , но не смятам, че съм имала проблем с разбирането към момента на срещата с дробите, отрицателните числа (за разлика от учителката ни) и т.н.

Аз си мисля, че от Монтесори до Монтесори има разлика.
Бтв, 4-ти клас Монтесори бяха доста назад в листата по успех от матурите.

Извън училище не им ли давате някакви дребни пари?

При сметка 6.70 лв., която плащам с 20 левова банкнота, ми връщат 48.30 лв. ресто, все за глупаците на Д. Донев се сещам.

От личен опит ви споделям, че за разбирателството и близостта между братя и сестри, разликата във възрастта няма значение. И с двете ми сестри се разбирам еднакво добре, а най-добре ни е трите да сме заедно, едната е 2 години по-малка от мен, а другата 11. Никоя не е расла самотно и изолирано. Майка ми и леля ми са с 14 години разлика и също са си много близки. Тъй че няма какво да се цели малка разлика, ако семейството е хубаво, децата винаги ще се разбират.

Да, така е. А след време някак си разликата се стопява.

Родителите имат много голямо влияние над отношенията м/у децата, но не е безусловно това влияние.

Много добре казано.
Все пак за някои е много важно да изтъкнат,че техният избор е най-най-правилният и друг начин тая работа да се свърши няма.

Разликата между децата ми е 20 г. Понякога малката не ме чува какво и казвам, но щом " бати" казва- е закон.

Предполагам някой дават, но тук няма как само дете да отиде до магазин. Да си призная честно, то и аз нямам пари в брой в мен

Ти сигурна ли си, че говорят за абстрактни понятия? Мисля, че бъркаш категоризацията с концептите и с абстрактното мислене и понятия. Детето има концепт за котка, може да категоризира котки и кучета, но това не е абстрактно мислене. Децата на 3-годишна възраст, че и до училищна възраст, все още не могат да се откъснат изцяло от контекста. Те могат и да мислят за някакъв обект без изрично този обект да присъства чрез езика, но все пак те са подвластни повече на възприятието. Иначе на Пиаже цялата концепция щеше да е рухнала сто пъти и отдавна забравена. На 3 едва са излезли от сензорния период. Ако можеха да мислят в абстрактни понятия, щяха да решават класическите задачи на Пиаже като стой, та гледай! Те на 2 години започват да усвояват постоянството на пространството като форма, големина, цвят и тн., да класивифицират и броят, ти ги засили на 3 в абстрактното мислене! Едва на 7 отделят окончателно пространството от себе си и вече не са 4центъра на вселената". Как хем няма да може да структурира пространството или едва да се откъсва от егоцентризма на 3, а да може да мисли в абстракции!  Нещо куца цялата работа.

Естественно, че съм сигурна. Да не мислиш, че ако пиша нещо не съм сигурна в него и не стоя зад думите си.
Остави котката и кучето, децата на тази възраст говорят за радост, тъга, страх.
 Това, че ти не възприемаш дадена теория, не озн. Че е невярна.

Ти може да си сигурна, но аз дълбоко се съмнявам да е така, както го казваш. Те може и да говорят за радост и страх, но това не е опериране и абстрактно мислене, хеле пък с десетични дроби.  Три-годишното дете, та чак до 7 не може да обясни абстрактни понятия, то ги обяснява със самите понятия, впрочем, така обясняват и глаголите, най-много да стигнат до обяснение с пример.  Кога за последно си учила детска невропсихология и когнитивно развитие? НамерИ къде го пише това за абстрактното мислене на 3г възраст! Те започват едва-едва да мислят по-абстрактно, когато започнат да структурират пространството и да оперират свободно с "голям и малък" и форми, а както написах, това е в твърде широк диапазон и го дават в периода 2-7 години. Те дори на 7 още са в плен на конкретните операции. Учила ли си за задачите на Пиаже за консервация на количество? Ако имаха достатъчно развито абстрактно мислене, децата на 7 щяха да скрускат задачата с преливането на течността в чашата като бонбонче за закуска. Или да нямат проблем с раздалечаването на топчетата, мислейки, че тези топчета са повече. И хем всичко това се извършва пред тях, те пак трудно излизат от конкретното. Та, ти ми разправяй за абстрактно мислене на 3-годишни! В най-добрия случай говорим за наченки на такова.
(извън принципната страна, може моите да са от глупавичките, но аз лично съм ги пробвала на експериментите на Пиаже, когато бяха малки, и си мислех, че всичко това е бла-бла, че няма как децата да не могат да ги решат, обаче, ядец - оказа се, че и за тях важат изводите, до които е стигнал Пиаже. Не знам, твоето може и да е по-развито и да реши задачите. Можеш да пробваш, освен ако не са тръгнали да ги обучават на тях и експериментът да е замърсен.). Ако си завършила педагогика в България, е малко вероятно да си ги учила тези неща, поне не и по-задълбочено, и то ако си учила начална и предучилищна педагогика. (лично аз, на колкото познати деца съм ги давала тези задачи, винаги са се покривали резултатите на Пиаже. Знам ли, може да съм попадала на глупавички, ама едва ли, имайки предвид постиженията им десет години по-късно)

Кой както иска, но на мен ми е смешно, когато се губи време да направиш информационно табло, за да покажеш какво е това крава.

Ми лесно: карам 50 километра, завеждам детето в обора на съседите и казвам- това е крава, сега я доят. Даже и теле научи какво е, представете си, и то без специални информационни материали.

А колкото до постоянство на предметите- аз съм на 32 и още не съм сигурна, че ако се обърна рязко, няма да сваря света зад себе си неглиже и с липсващи елементи.

Големият на 6 г. има някаква лека абстрактна представа за проценти по отношение на времето, защото непрекъснато мисли как му е поделено времето между градината, вкъщи, пътувания и подобни.

Малко офф-топик, но това изречение е абсолютно прекрасно! 

Един прост пример за абстрактно мислене в математиката. Да вземем просто уравнение с неизвестно.
3 плюс празно квадратче е равно на 10. Децата на 5 години го решават без проблем.
Но напишеш ли 3х+х+1=9, няма да го решат изобщо.  Това х за тях ще е абсолютна енигма. За да свържеш буква с число вече се иска абстрактно мислене. А да свържеш  3х с число, което е 3 пъти по-голямо от числото х, че и да го събереш с х и да стане 4х....тва петгодишно не може да го направи именно заради недоразвитото си абстрактно мислене.  
Но просто уравнение нарисувано като картинка с едно неизвестно петгодишно може да реши-даже развити деца с аналитичен мозък го решават и на 4 години. И се появяват мами, които тръбят на всеослушание как дечицата им на 4г.  решават уравнения с неизвестни!!!!... -Е-ами как да не ми е смешно сега...

По същия начин са и дробните числа-ясна е формата, но смисълът им се губи на 5 годишните. По същия начин и умножението на трицифрени числа-правят го формално без да разбират същината на операциите, които извършват.

И Монтесори прави това, което правеше на село баба ми като ме пращаше за хляб или като броихме бобчета-с тая разлика, че баба ми го правеше безплатно, а Титина си плаща за златното бобче.

Еми златно е разбира се-явно идеята е все златни бобчета да се съберат в Монтесорито -да не търкат лакти с простолюдието и после мамите да пеят по форумите как децата им на 5 години решавали дроби и умножавали трицифрени числа...

Това ме терзаеше с особена сила, когато бях на 5-6. И аз не съм все още сигурна, че светът е такъв, какъвто го виждаме. Но пък, сега съм прочела разни книги по темата и, да кажем, има защо да се съмнявам. Ама тогава...не знам откъде ми е дошло.