Не знам сега какво е положението, обаче по мое време, били сме в детската градина, за лятото при бабите, и ни пращаха за хляб и пр., защото се чакаше за хляба и в замяна на пазаруването и чакането, бабите ни подаряваха рестото. И повечето на тая възраст много добре знаехме разликата между лев и различните стотинки, знаехме колко ще ни върнат и наум превръщахме рестото във валути като вафли, шоколади и безалкохолно. Хич не бяхме някакви гении. Сега, ако се налага на Монтесори да ходиш, за да го научиш това, не знам.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Аз пък се връщам от родителска среща. Една от майките от класа чака четвърто, много бързо след третото, та се разговорихме за разликите. Там семейството е тип "пачуърк", децата са "моето", "твоето" и "нашето" и се отглеждат всичките постоянно в това семейство. Разликата между двете големи е 3 години и са си много близки, макар и разнополови. Третото е родено 6,5 години след второто. Разликата между третото и четвъртото ще е точно 2 години. Съзнателно са искали малка разлика - за да имат третото и четвъртото по-близка връзка, както първите две я имат, а и искали категорично четвърто дете, за да не расте третото изолирано и самотно. Категорично ще спрат на тази бройка, майката каза, че толкова и е лимита.
Въпреки, че моят лимит е 3 броя, мисленето ни за разликата между децата съвпада.
Въпреки, че моят лимит е 3 броя, мисленето ни за разликата между децата съвпада.
Интересно становище Сбъдваща мечти . Много симпатично семейство сте,а децата ви са разкошни 
Но не мога да се съглася с това имането на дете да е заради нещо си ;визирам приятел на детето , натиск от бащата /майката , гледане на старини и куп други чудатости. За мен имането на дете е естествено продължение на връзката и израз на любовта между партньорите ,както и осъзнаване на отговорността и отделянето на ресурса за него ,а не наложена съвкупност от дадени елементи .
Но не мога да се съглася с това имането на дете да е заради нещо си ;визирам приятел на детето , натиск от бащата /майката , гледане на старини и куп други чудатости. За мен имането на дете е естествено продължение на връзката и израз на любовта между партньорите ,както и осъзнаване на отговорността и отделянето на ресурса за него ,а не наложена съвкупност от дадени елементи .
Не знам сега какво е положението, обаче по мое време, били сме в детската градина, за лятото при бабите, и ни пращаха за хляб и пр., защото се чакаше за хляба и в замяна на пазаруването и чакането, бабите ни подаряваха рестото. И повечето на тая възраст много добре знаехме разликата между лев и различните стотинки, знаехме колко ще ни върнат и наум превръщахме рестото във валути като вафли, шоколади и безалкохолно. Хич не бяхме някакви гении. Сега, ако се налага на Монтесори да ходиш, за да го научиш това, не знам.
Точно, не е нужно да учиш дроби, за да боравиш с парите. И още по-лошо - ако нещо продавачката ни излъжеше с рестото, вкъщи ни се караха, че не сме си направили сметката правилно до стотинка. В началото ни изпитваха на принципа "трябва да купиш хляб и мляко, хлябът е 40 стотинки, а млякото 26, давам ти левче, и сметни колко ще ти върнат.
Точно за това говорех по-назад - нещата, които ние бяхме учени с домашна математика, сега се смятат за голямо чудо от една система, превърната в търговска марка. И за да е по-атрактивно, учат децата на разни трикове. При децата болшинството от знанието е контекстуално обвързано и много трудно го пренасят.
Barefoot Kontesa, аз не казвам, че четвъртото е направено САМО за да е приятелче с третото - искали са си четвърто, обичат се, имат сили и възможности, обичат децата, разкошни родители са, справят се чудесно сами. Съседи сме, имаме деца в един клас, които играят и след училище заедно и имам близък поглед над нещата.
Акцентът ми беше не върху причината за имане на четвърто, а върху аргументите им за малка разлика между децата.
За другото - сърдечно благодаря!
Акцентът ми беше не върху причината за имане на четвърто, а върху аргументите им за малка разлика между децата.
За другото - сърдечно благодаря!
Герганке,
Моето дете не ти влиза в работата, както аз не коментирам твоите/твоето, нито теб. Разбирам, че ти харесва да ме апострофираш на всеки пост, без да казваш нищо смислено, но важното е да ти е смешно...
Като за начало можеш да потърсиш връзката между интелект и абстрактно мислене.
Наистина не смятам да слизам на нивото ти и да превръщам нещата в надприказване, кой разбрал разбрал, на който му е смешно, да се смее...
Андариел, пропускате, че тук децата не боравят с пари, така, че какво бабата на някого е правила преди 30+ години няма никакво значение.
дали едно дете не може да мисли абстрактно:
"Развитието на абстрактното мислене върви ръка за ръка с изучаването на математиката. Усвоявайки действията с числата, хлапетата започват да разбират естеството на теоретичните понятия. А да смятат малчуганите започват почти от самото си раждане. Във възрастта от 8 до 12 месеца те могат да различат по-голямо количество предмети от по-малко. Започва дълъг процес на формиране на теоретичната мисъл.
Примерно през втората година, която се смята за важна граница в развитието на детето, започва да се появява умението му да влиза в роли, да се преструва. Хлапетата започват да въплъщават абстрактните идеи и количествата в свои конкретни игри. Ето един пример: малкият Сашко може да каже: „Аз ще съм таткото, ти – моята сестра, а този камък – нашето куче“. В тази игра той ще трябва да отдели за себе си и своята „сестра“ две измислени чинийки, а до тях да сложи две въображаеми лъжички. В този смисъл детето се учи да използва измислени, абстрактни понятия в играта с реални обекти.
Разбирането на думите, означаващи количество, е една от първите абстракции, която научава по време на развитието си човек. С тяхна помощ хлапето се учи да класифицира множества. Например тригодишната Петя храни кучето си и вижда, че при нея е дошло още едно четириного. Тя веднага виква на майка си: „Вече имам две кучета. Дай ми още едно парченце месо за второто кученце“. Момиченцето се учи да използва абстрактното понятие „две“ за реални кучета и порции храна.
Понятието форма е още един етап от разбирането на света с помощта на абстрактното. То позволява визуално да се обобщават външните впечатления. Например малчуганът определя предмети като правоъгълник, защото на външен вид приличат на врата. Когато малкият човек е способен да отдели формата от нейната материална основа и благодарение на това дели предметите на групи, той започва да си служи с още една категория на абстрактното мислене.
С течение на времето детето ви ще открива триъгълника в най-различни варианти в света около него. То ще разбере как може да се променя абстрактната форма в реалността. Например обектът може да е „дълъг и тънък“ и все така да си остава триъгълник. Едновременно с това малчуганът усвоява още нещо – разделя формата на съставните й части. Например той вижда в триъгълника три линийки и три ъгъла."
Това според така непознатат за вас система се прави на 3 годишна възраст.
Моето дете не ти влиза в работата, както аз не коментирам твоите/твоето, нито теб. Разбирам, че ти харесва да ме апострофираш на всеки пост, без да казваш нищо смислено, но важното е да ти е смешно...
Като за начало можеш да потърсиш връзката между интелект и абстрактно мислене.
Наистина не смятам да слизам на нивото ти и да превръщам нещата в надприказване, кой разбрал разбрал, на който му е смешно, да се смее...
Андариел, пропускате, че тук децата не боравят с пари, така, че какво бабата на някого е правила преди 30+ години няма никакво значение.
дали едно дете не може да мисли абстрактно:
"Развитието на абстрактното мислене върви ръка за ръка с изучаването на математиката. Усвоявайки действията с числата, хлапетата започват да разбират естеството на теоретичните понятия. А да смятат малчуганите започват почти от самото си раждане. Във възрастта от 8 до 12 месеца те могат да различат по-голямо количество предмети от по-малко. Започва дълъг процес на формиране на теоретичната мисъл.
Примерно през втората година, която се смята за важна граница в развитието на детето, започва да се появява умението му да влиза в роли, да се преструва. Хлапетата започват да въплъщават абстрактните идеи и количествата в свои конкретни игри. Ето един пример: малкият Сашко може да каже: „Аз ще съм таткото, ти – моята сестра, а този камък – нашето куче“. В тази игра той ще трябва да отдели за себе си и своята „сестра“ две измислени чинийки, а до тях да сложи две въображаеми лъжички. В този смисъл детето се учи да използва измислени, абстрактни понятия в играта с реални обекти.
Разбирането на думите, означаващи количество, е една от първите абстракции, която научава по време на развитието си човек. С тяхна помощ хлапето се учи да класифицира множества. Например тригодишната Петя храни кучето си и вижда, че при нея е дошло още едно четириного. Тя веднага виква на майка си: „Вече имам две кучета. Дай ми още едно парченце месо за второто кученце“. Момиченцето се учи да използва абстрактното понятие „две“ за реални кучета и порции храна.
Понятието форма е още един етап от разбирането на света с помощта на абстрактното. То позволява визуално да се обобщават външните впечатления. Например малчуганът определя предмети като правоъгълник, защото на външен вид приличат на врата. Когато малкият човек е способен да отдели формата от нейната материална основа и благодарение на това дели предметите на групи, той започва да си служи с още една категория на абстрактното мислене.
С течение на времето детето ви ще открива триъгълника в най-различни варианти в света около него. То ще разбере как може да се променя абстрактната форма в реалността. Например обектът може да е „дълъг и тънък“ и все така да си остава триъгълник. Едновременно с това малчуганът усвоява още нещо – разделя формата на съставните й части. Например той вижда в триъгълника три линийки и три ъгъла."
Това според така непознатат за вас система се прави на 3 годишна възраст.
Наистина не смятам да слизам на нивото ти и да превръщам нещата в надприказване, кой разбрал разбрал, на който му е смешно, да се смее...
Мноу смешно наистина...
Моето малкото също знае разликата между 1 лев и 1 лев и 50ст., а е почти на четири...
Точно, не е нужно да учиш дроби, за да боравиш с парите. И още по-лошо - ако нещо продавачката ни излъжеше с рестото, вкъщи ни се караха, че не сме си направили сметката правилно до стотинка. В началото ни изпитваха на принципа "трябва да купиш хляб и мляко, хлябът е 40 стотинки, а млякото 26, давам ти левче, и сметни колко ще ти върнат.
Точно за това говорех по-назад - нещата, които ние бяхме учени с домашна математика, сега се смятат за голямо чудо от една система, превърната в търговска марка. И за да е по-атрактивно, учат децата на разни трикове. При децата болшинството от знанието е контекстуално обвързано и много трудно го пренасят.
И мен ме дразни просташкия ти изказ, но не го правя на проблем...а за краставичар, до тук нито едно от твърденията ти не е вярно...така че караставичар си само в твоите си престави... Със здраве и се изживявай като краставичар...
а защо не боряват с пари? Някои деца и с ножици в първи клас не им дават да боравят, какво сега, трябва да тръгнат на монтесори-училище, за да се научат? Съжалявам, ти не носиш никаква вина, не е към теб конкретно, но изучявам все повече от търговската изобретателност на други хора.
Питаш Гери за връзката между интелект и абстрактно мислене. Аз на свой ред те моля да потърсиш връзката между мисленето в абстракции и възрастта.
Между другото, не го е правила само бабата на някого преди 30 години, а и този някой го е превил с децата си преди малко повече от 10 години (т.е. аз). Та, не е като да не може едно дете да се научи да борави с истински пари, стига родителят да намери време и да иска да го научи. Все още в чужбините не са забранени разплащанията в брой, нали?
) А с големи числа децата ми се научиха да боравят в предучилищна възраст, играейки си на магазин с парите от Монополите (навремето нямаше детски варианти), а по-късно започнаха да играят истинските монополи, но бързо им омръзваше.)
Питаш Гери за връзката между интелект и абстрактно мислене. Аз на свой ред те моля да потърсиш връзката между мисленето в абстракции и възрастта.
Между другото, не го е правила само бабата на някого преди 30 години, а и този някой го е превил с децата си преди малко повече от 10 години (т.е. аз). Та, не е като да не може едно дете да се научи да борави с истински пари, стига родителят да намери време и да иска да го научи. Все още в чужбините не са забранени разплащанията в брой, нали?
) А с големи числа децата ми се научиха да боравят в предучилищна възраст, играейки си на магазин с парите от Монополите (навремето нямаше детски варианти), а по-късно започнаха да играят истинските монополи, но бързо им омръзваше.)
Децата на 5 нямат толкова развито абстрактно мислене, за да разберат какво е дробно число и даже цъкането с дроби няма да помогне. Просто няма смисъл. Все едно да се дърпаш за косата, за да излезеш от блатото...
Е-има и гении, разбира се. Може пък детето на Титина да е от гениите..
Баща ми на 5 е можел да умножава 4 чифрени числа наум, но е бил само той-единствен и не е учил в Монтесори, а в Горно Нанадолнище..
а защо не боряват с пари?
Титина, относно това, което си написала, то има и предостатъчно класически експерименти, в които се доказва, че 9-месечни бебета (дали не бяха и по-малки 
), правят разлика между количества. Честно, аз не виждам какво абстрактно има в примера с кученцата и месото. Нищо изключително не виждам в това, особено за съвсем обикновено дете. Описаното от теб не е някакво чудо невиждано, правят го повечето деца, стига да има кой да ги научи.
Сега се сетих, че навремето моите научиха що е квадрат (и куб) от буцата сирене в чинията (защото бяха много гладни, и аз трябваше с нещо да ги забавлявам, за да се кротнат и аз да довърша приготвянето на масата). Имаше едни много хубави мънички книжки, в които имаше картинен материал именно за съвсем малки деца. Определено ви продават неща като "нашето олио е без холестерол" и "нашето кисело мляко има живи бактерии". Достатъчно е някой да се занимава с детето на битово ниво и да му ги показва тези неща вкъщи, и дори не точно да му ги показва, а дори само да ги споменава, за да може детето да ги научи. А извличането на категория не означава непременно развито абстрактно мислене. Докато се развие абстрактното мислене, това се случва в пубертета. При малките деца то е в някакви наченки, но много далеч от разгръщане. Всичките ти примери са за зависимост от контекста.
), правят разлика между количества. Честно, аз не виждам какво абстрактно има в примера с кученцата и месото. Нищо изключително не виждам в това, особено за съвсем обикновено дете. Описаното от теб не е някакво чудо невиждано, правят го повечето деца, стига да има кой да ги научи.Сега се сетих, че навремето моите научиха що е квадрат (и куб) от буцата сирене в чинията (защото бяха много гладни, и аз трябваше с нещо да ги забавлявам, за да се кротнат и аз да довърша приготвянето на масата). Имаше едни много хубави мънички книжки, в които имаше картинен материал именно за съвсем малки деца. Определено ви продават неща като "нашето олио е без холестерол" и "нашето кисело мляко има живи бактерии". Достатъчно е някой да се занимава с детето на битово ниво и да му ги показва тези неща вкъщи, и дори не точно да му ги показва, а дори само да ги споменава, за да може детето да ги научи. А извличането на категория не означава непременно развито абстрактно мислене. Докато се развие абстрактното мислене, това се случва в пубертета. При малките деца то е в някакви наченки, но много далеч от разгръщане. Всичките ти примери са за зависимост от контекста.
Всъщност, сега се замислих, че по Сендовата система дроби се учат във втори клас. Била съм може би на 7, я навършени, я не. Не си спомням някой от класа да е имал проблеми с разбирането и оперирането. Т.е., поднесени по подходящ начин ..
Правилно поднесено едно нещо, но по-рано от зрялата възраст за възприемане е просто безсмислено. Може да обясниш що е дробно число и на 5 годишни (като пари, като нарежеш лист хартия) Че то почти всички деца на нашата площадка боравят с дроби по този начин. Но дадеш ли им математическа задача с дроби и са пълен блокаж...
. Е-това е разликата между практическо и абстрактно мислене. Просто каруцата пред коня и да си скъсаш устата от обяснение не можеш да сложиш.А тва Монтесори е една прахосмукачка за излишни пари. Имал си бол-дал си ги..
Да учат за златните бобчета...
а защо не боряват с пари?
Ако питаш за възраста между абстрактното мислене и възраста, различните школи разглеждат нещата по различен начин. Ако правилно си спомням Валон,Зазо ( Детство) през втората фаза от развитието на детето, т.е. ранното детство (1-3 год)започва процесът на усвояване/изграждане на абстрактни понятия, като своеобразен пик има в игровата фаза (5-6 год) Попадала съм на теории, където се говори за 12 годишни, но аз съм по-склонна да вярвам на първата теория, базирайки се на опита.
Това, че за някои жени комфортната разлика е 5 години, не значи, че важи за всяка жена.
Познавам такива, които нямаха търпение да имат второ, нарочно планувано с малка разлика.
На тях този вариант им бе най - удачен. Хората все пак сме различни ...
Познавам такива, които нямаха търпение да имат второ, нарочно планувано с малка разлика.
На тях този вариант им бе най - удачен. Хората все пак сме различни ...
Моите са с 2.5 години разлика, засега мога да кажа, че основно си пречат, въобще не им идва на акъл че може и да се позаиграят. Може би разлика около 4-5 години ми се струва най-адекватна за всички участници в процеса.
Като примери за много разбиращи се братя/сестри с малки разлики - много мога да дам, както и обратното - с по-големи разлики. Много неща в семейството могат да създават уют и привързаност между децата, не е задължително това да е 2 годишна разлика.