Табу ли е третото дете в България и защо?

  • 198 170
  • 6 328
  •   1
Отговори
# 4 830
  • София
  • Мнения: 19 493
Да бе, скатава се. Голямата я е налегнал такъв уникален мързел, че ми иде да я изчегъртам от леглото, толкова ме дразни Close. Около нея и потоп да е - тя ще си лежи с телефона. Не знам дали е от пубертета, като малка беше много кротка, може би е било от мързел Laughing. Малката е огън, за сметка на това. Не спеше по цели нощи до 4 годишна, но пък сега виждам, че е наистина будна.
Ще взема да си родя едно трето, белким е уравновесено, като мен Flutter.

Както винаги, все едно моите деца описваш  Laughing

Иначе много ще е хубаво да се научава вече дребната да чете, че от това четене на глас вече душа не ми остана, толкова пък да мразя да чета на глас!

# 4 831
  • Мнения: X

По въпроса за конкуренцията и подобни отношения между децата - забелязала съм го при еднополови и близки по години, независимо дали са 2 или 3.
Абсолютно същите са и моите наблюдения- конкуренция, прекомерно обсебване или обгрижване на едното от другото, това беше и причината да искам малко по- голяма разлика между моите деца.

# 4 832
  • Мнения: 7 171
Да бе, скатава се. Голямата я е налегнал такъв уникален мързел, че ми иде да я изчегъртам от леглото, толкова ме дразни Close. Около нея и потоп да е - тя ще си лежи с телефона. Не знам дали е от пубертета, като малка беше много кротка, може би е било от мързел Laughing. Малката е огън, за сметка на това. Не спеше по цели нощи до 4 годишна, но пък сега виждам, че е наистина будна.
Ще взема да си родя едно трето, белким е уравновесено, като мен Flutter.

От пубертета е. И моята е така. Сега има много изпити и други ангажименти, та някак успях да я "посъбудя". Да видим докога.  Laughing

# 4 833
  • Мнения: 24 631
   Е, и аз така, но то тогава нямаше какво да се прави друго, освен да се четат книжки. Ако искаш приключения, шарен свят и други времена -  те бяха само в книгите.

  Моето се научи в първия срок на първия клас и отлично може да чете, както стана ясно, откакто от три месеца и даваме да ползва компютър. Упражнява се очевидно главно в нета - примерно, самостоятелно си  направи проучване за истински русалки снимани от очевидци, като документира в специална тетрадка издирванията си, интересува се от извънземни и търси да прочете подробности за нещо, ако я заинтересува - например за морските обитатели.

  Но нищо не може да я накара да прочете книга. Не ми е хич приятно, но приемам, че няма потребност. За мен е изключително странно, при положение, че всички сме активно четящи, а на нея и е четено от две годишна.
  

 

Последна редакция: пт, 08 май 2015, 16:57 от Iris04

# 4 834
  • Мнения: 14 651
За полезния състезателен дух между братя и сестри номерът върви ако децата са горе-долу с равни възможности, но имам пример за семейство, в което едното дете е изключителен математик и музикант, а по-малкият му брат - доста обикновено момче, което добре се е справяло в училище и горе-долу се оправя и с пианото, но и дума не може да става за талант. Мисля си, че няма как постиженията на баткото да не са го потискали в разни моменти. Сестра им пък е много по-малка и нея постиженията на баткото не я засенчват, даже й помагат да се изяви доста рано.
При момичетата пък е гадно ако едната сестра е много по-хубава.

# 4 835
  • Мнения: 6 365
Все ми се струва, че когато сме расли, не сме мислели за "постижения", а по-скоро за усилия. Тоест не ми е пукало, че брат ми е гений в електрониката и е по-добър математик, просто гледах и аз да полагам усилия в тази насока, поне да скъся дистанцията.

Та дори да не се настигнат, пак дава спортна злоба и пак е файда.

# 4 836
  • Мнения: 7 171
За полезния състезателен дух между братя и сестри номерът върви ако децата са горе-долу с равни възможности, но имам пример за семейство, в което едното дете е изключителен математик и музикант, а по-малкият му брат - доста обикновено момче, което добре се е справяло в училище и горе-долу се оправя и с пианото, но и дума не може да става за талант. Мисля си, че няма как постиженията на баткото да не са го потискали в разни моменти. Сестра им пък е много по-малка и нея постиженията на баткото не я засенчват, даже й помагат да се изяви доста рано.
При момичетата пък е гадно ако едната сестра е много по-хубава.

Ох, добре, че нямам сестра!  Laughing

# 4 837
  • София
  • Мнения: 44 411
Абе все си е някаква завист, да си го кажем правичката. Аз съм голямата сестра, така че нямаше с кой да се състезавам. Пък и мразя да съм амбициозна. Май големите са по-куул, а малките след тях се опитват да ги настигнат с усилия и натягане.
 Twisted Evil

# 4 838
  • Мнения: 14 651
Все ми се струва, че когато сме расли, не сме мислели за "постижения", а по-скоро за усилия. Тоест не ми е пукало, че брат ми е гений в електрониката и е по-добър математик, просто гледах и аз да полагам усилия в тази насока, поне да скъся дистанцията.

Разбира се, че ще забележиш постиженията, когато батко ти се връща със златен медал от всяко състезание, на което се яви, когато го приемат без изпит в най-желаното училище, защото е изкарал пълен брой точки на републикански кръг и печели един след друг музикални конкурси, докато ти най-много да го докараш до областен кръг и да подрънкваш бездарно на пианото. И на всичкото отгоре му се получава лесно, а ти, колкото и да се мъчиш, не може никъде да постигнеш същото.

# 4 839
  • Мнения: 12 721
Според мен, зависи от родителите какви ще са отношенията м/у децата. Имам познати 11 година разлика, малкото се спуква от тренировки, за да 'задмине' каката.

Много се подразних от едни родители, според които голямото дете трябваше непрекъснато да отстъпва, само защото малкото е по-малко. Ами това дете нямаше никакво спокойствие. А малкото едвам ходеше, но вече знаеше, че може да вземе всичко от брат си (играчката, с която играе, стола, на който седи и т.н.) и го правеше с удоволствие. Според мен, подобни отношения дългосрочно не са много здравословни.

# 4 840
  • София
  • Мнения: 44 411
Ами аз съм някакъв привърженик на теорията "без усилия". В този смисъл, не бих стимулирала конкуренция при децата ми. Ако им харесва нещо - да го правят защото им харесва.
Също така - всеки да си има своя територия, в която си живее и другия няма право да го дърпа прекалено за опашката. Това важи за всички по равно.

# 4 841
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
L'agent, и аз съм така - от лежерните. Помня в университета - приятелките ми учеха като шашави по цели нощи, аз последните пет дни си разпределя по еди колко си въпроса на ден (ама умерено, да не се озоря много Mr. Green) и накрая изкараме еднакви оценки. Гледам я и голямата ми мързеланка - от лежанка изкарва прилични оценки, ако се напъне мааалко само - ще е само 6. Ама като че ли я е страх да не вземе да изпъкне Rolling Eyes. Всичко е до характер.

# 4 842
  • Мнения: X
Ранно четящ е всеки, който се е научил да чете преди училище. Наскоро четох статия за германските деца как за тях ограмотяването било специално, затова се очаквало всички да го напарвят заедно в първи клас.

Аз се научих да чета през втория срок на първи клас.

А деца с видео и барбита и през 80-те бяха огромно изключение, по едно в класа, ако родителите имат някаква връзка с чужбина. Видео си купихме, когато вече бях тръгнала да ставам тийн.

Нашето дете чете от 5 годишно ,а на 6 четеше и на друг език . Не съм полагала екстра специални усилия ,а семпли занимавки за по 15-25 минути и не всеки ден под формата на игра . С писането също така процедирах ,но детето ни само си търсеше книжките и искаше и иска  да се упражнява и преписва приказки и въпросите за как се пише тази дума не спират .

И двамата с мъжа ми сме чели преди да навършим 6 и обичаме книгите ,а аз съм запален книгоман ,който си ги цени, пази и мести през 2 континента ..по няколко пъти . Мечтата ми е някой ден да си имам  стая-библиотека с рафтове от земята до тавана ,с едно меко кресло ,камина ,огромен прозорец и свободни дни ...без нет  Sunglasses

И аз съм била от децата като Таис и имахме видео , дънки и ТВ 'Сони' през далечната 1988 ,но това предизвикваше предимно завист и негативи .Както и сега впрочем ако имаш повече от масата .
 
Иначе и аз съм от лежерните , учех по малко и изкарвах много добри и отлични оценки без кой знае колко драми по всичко освен по 2-3 предмета ,които не са ми били интересни и никога не станаха . Peace





# 4 843
  • Мнения: 1 384
Оу, тук всички сте некви гении явно. Аз не съм чела ни на 4 ни на 5 ни на 6. Зачетох в края на първи клас, значи почти на 8. Laughing Децата ми се научиха в училище в 1 клас да четат. Не съм се състезавала и така и не надскочих по-умната си сестра.  Laughing Малкото ми дете  не догонва по-голямото, движи се с нейно си темпо. Въобще, не съм в графиката явно.

# 4 844
  • София
  • Мнения: 62 595
Споко, и аз не съм от рано научените, и странното е, че точно при баба-учителка. Явно е имала основания жената да не ме подтиква да се уча да чета, а да правя други неща. Но пък, с нея много, много играехма всякакви игри като бях малка, сега дори ме е яд, че някои вече съм ги забравила, тя знаеше невероятно количество игри с карти и дама.
не се шашкай, повечето деца са си съвсем обикновени, просто впечатление правят тези, които правят или не правят определени неща. Ако всички бяха гении, нямаше диктовката на малките матури да е като за ниво първи клас.

Общи условия

Активация на акаунт