а, аз обикновено купувам въжделената играчка за някой повод - Рожден ден, Коледа. Освен ако е някоя извънредно скъпа глупост, тогава си остава без нея. Но общо взето разумните искания ги удовлетворявам. Децата - поне моето рядко искат нещо само по причина, че някое друго има такова, обикновено наистина харесват и си мислят за тази играчка, рисува я, надува ни главите...
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Защото вече имат достатъчно играчки с които да си играят 
и защото едно дете не може да притежава всички играчки, както аз не мога да притежавам всички червила, и обувки на света.
и защото едно дете не може да притежава всички играчки, както аз не мога да притежавам всички червила, и обувки на света.В къщи два часа му обяснявах, че аз никога не се тръшкам пред поршето на съседа с думите "Искам го, дай, дай...", а просто се задоволявам с карането на скромната си кола.
Мисля си че ме разбра...
Момченцата на Рей Бредбъри биха избръмчали от днешния кич. При тях е било специално и рядкост, ежедневието е било по-скоро обикновено. За тях кичът е бил по-скоро символичен и странен, докато днес детският свят от-до е обичайно кичозен, прекалено ярък. Почва се от дрешките, минава се през храните и вкусовете за деца. Необичайното и извънредното стават напълно обичайно нещо.
И веднага давам пример с истинска случка (да не кажете, че нямам досег с реалността): Момиченца в детска градина (държавна) се подиграват на едно от децата, че не носи бельо с Уинкс, ами просто обикновени гащички и потниче.
Да, да, знам, вие такова нещо не сте виждали и вашата реалност и мнение са по-други...
И веднага давам пример с истинска случка (да не кажете, че нямам досег с реалността): Момиченца в детска градина (държавна) се подиграват на едно от децата, че не носи бельо с Уинкс, ами просто обикновени гащички и потниче.
Да, да, знам, вие такова нещо не сте виждали и вашата реалност и мнение са по-други...
и аз имам такива наблюдения. В допълнение, играчките са станали прекалено реалистични и така не оставят на децата място да фантазират, да играят наужким, истински наужким.
а, аз обикновено купувам въжделената играчка за някой повод - Рожден ден, Коледа. Освен ако е някоя извънредно скъпа глупост, тогава си остава без нея. Но общо взето разумните искания ги удовлетворявам. Децата - поне моето рядко искат нещо само по причина, че някое друго има такова, обикновено наистина харесват и си мислят за тази играчка, рисува я, надува ни главите...
Преди доста години възприехме фразата "ще ти го купя за рождения ден". Естествено, дотогава е забравила. И сега така си иска. Но има неща които не ги забравя. Помни ги с години,
Ако до далечния празник не го е забравила, го купувам, дори да ми струва усилия. Ето сега се наложи да поръчаме от Амазон от Америка да пристигне една кукличка - не знаех, че има играчки, които все още не се продават и у нас - защото втори месец се говори за нея, цяла стена с рисунки се рисуват, разкази се пишат, даже я беше включила в училищния театър като герой.
Според мен не е първа хубост въпросната кукла, но искаме да я зарадваме. Такива осъществени желания много се помнят - както и обратното - и стига да е във възможностите на човека, съм решила, че не бива да се пренебрегват.
Според мен не е първа хубост въпросната кукла, но искаме да я зарадваме. Такива осъществени желания много се помнят - както и обратното - и стига да е във възможностите на човека, съм решила, че не бива да се пренебрегват.
Интересно ми е какво обяснявате на детето - защо не сте му купили всеизвестната играчка, която всички имат. Или разговора се приключва с "Защото аз така казвам"
Покупките са идеален терен за преговори и сделки с децата. Обяснявам, че ако похарча парите за безсмислена глупост, после няма да има за нещо, което то ще иска и ще си струва. Оставям и да се опари от глупостта на безсмислената покупка. Преди две години заведох дъщеря ми в Комсед да похарчи едни 100 лева, които беше събрала от разни празници. Нейна Светлост даде 60 лева за един пластмасов леген, в който се изстрелват бакугани. Нито веднъж не игра с него, но в този момент въпросната тъпотия беше много модерна сред връстниците и. И до ден днешен като поиска да и купя някаква тъпотия само и припомням случая с 60-левовия леген. И ако продължи да настоява, и разрешавам да го купи, но като го плати със своите джобни. Моментално и се изпарява желанието.
Интересно ми е какво обяснявате на детето - защо не сте му купили всеизвестната играчка, която всички имат. Или разговора се приключва с "Защото аз така казвам"
Ако си достатъчно умел във внушенията, можеш да оставиш дори усещането, че идеята за отпадане на съкровеното желание е било на самото дете. Е, понякога се ядосвам на себе си, много рядко, но ми се случва да не ми се обяснява два часа и да скръцна Защото така!, а знам, че съм добра и го мога с другите похвати.
А за съжаление ежедневно се налага да се справяш с кича и циганията на безсмислените покупки.
Обаче ако не можеш да убедиш детето си, че е по-добре да му купиш книжка, вместо примерно цикламен балон с хелий от циганите за 5 лв, проблемът си е твой.
Също, разбира се, че ще му налагам своя вкус и стил. Въпрос на маркетинг. Аз например харесвам дървени играчки и съм много добра в презентирането им пред детето
Моето дете вече започна да иска. Скоро сам си поиска раница със Спайдърмен, купих му една, защото ходеше на градина с моя раница. Сега се изучи на термина - мама като вземе заплата, та всеки ден ми казва, че ще вземам... ще трябва да предам на шефа. 
Вече се чувства влиянието на другите деца, за сега ми говори, че искал "кикиви панталони като на ..."
Вече се чувства влиянието на другите деца, за сега ми говори, че искал "кикиви панталони като на ..."
Мисля си че ме разбра...
Май си е до детето. Синът ми и дъщеря ми имат голяма разлика и той на практика израсна като единствено дете. Баща му пътуваше, аз му купувах като луда какви ли не неща, чак майка ми постоянно ми се караше, че като пораснел щял да ми поиска самолет поне. Нищо такова не се случи, и като малък, и до ден днешен никога нищо не е поискал. Не играчка, пуканки не ми е искал. Даже като тийн ако се сетех да му да пари добре, ако не, не. Дъщеря ми е точно обратното. Ако ще саксия с дръвче с пари да има в стаята си, ще го обира всеки ден и пак ще ни иска. С повод, без повод, постоянно иска и колкото и да ѝ е говорено продължава и то още повече. От снощи до сега установихме, че четири пъти е взела пари от мен и мъжа ми. Ей така, да ги изхарчи. Като ѝ се купи нещо, веднага почва да мрънка за следващото. Че и сълзи пуска. Който я вземе рахат ще тегли.
Мисля си че ме разбра...
Май си е до детето. Синът ми и дъщеря ми имат голяма разлика и той на практика израсна като единствено дете. Баща му пътуваше, аз му купувах като луда какви ли не неща, чак майка ми постоянно ми се караше, че като пораснел щял да ми поиска самолет поне. Нищо такова не се случи, и като малък, и до ден днешен никога нищо не е поискал. Не играчка, пуканки не ми е искал. Даже като тийн ако се сетех да му да пари добре, ако не, не. Дъщеря ми е точно обратното. Ако ще саксия с дръвче с пари да има в стаята си, ще го обира всеки ден и пак ще ни иска. С повод, без повод, постоянно иска и колкото и да ѝ е говорено продължава и то още повече. От снощи до сега установихме, че четири пъти е взела пари от мен и мъжа ми. Ей така, да ги изхарчи. Като ѝ се купи нещо, веднага почва да мрънка за следващото. Че и сълзи пуска. Който я вземе рахат ще тегли.
Това все едно аз съм го писала за моите магарета.
И веднага давам пример с истинска случка (да не кажете, че нямам досег с реалността): Момиченца в детска градина (държавна) се подиграват на едно от децата, че не носи бельо с Уинкс, ами просто обикновени гащички и потниче.
Да, да, знам, вие такова нещо не сте виждали и вашата реалност и мнение са по-други...
Да, да, знам, вие такова нещо не сте виждали и вашата реалност и мнение са по-други...
Виждали сме, но не виждам нищо страшно. Ще кажеш, че за нещо кой знае какво става дума.
Чек, колко е голяма дъщеря ти?
Щом ѝ давате пари и успява да ги употреби, значи е достатъчно голяма за седмичен разполагаем бюджет, например 20 евро /сумата вие я преценете/; Казвате ѝ това са ти джобните, лично твои средства и можеш сама да решаваш какво да правиш с тях, купуваш, спестяваш; ако ги изхарчи преди края на седмицата и няма спестявания, може да ѝ дадеш малко назаем срещу ниска лихва и от следващите джобни ще ти ги върне.
Щом ѝ давате пари и успява да ги употреби, значи е достатъчно голяма за седмичен разполагаем бюджет, например 20 евро /сумата вие я преценете/; Казвате ѝ това са ти джобните, лично твои средства и можеш сама да решаваш какво да правиш с тях, купуваш, спестяваш; ако ги изхарчи преди края на седмицата и няма спестявания, може да ѝ дадеш малко назаем срещу ниска лихва и от следващите джобни ще ти ги върне.