Табу ли е третото дете в България и защо?

Абсолютно съм съгласна.
Джобните не са, за да им се слагат лихви и не мисля, че Анди се заяде, задавайки предния си въпрос.
Аз отглеждам деца все още и в други теми съм казвала-не желая да ги подготвям от пеленаческа възраст за това, че един ден те ще трябва да погасяват кредити и да изплащат лихвите си.
Та, когато започнат да си изкарват сами парите с труда си и да им одържат данъците от заплатите, тогава ще са наясно. За сега, не смятам че имат нужда от лихви.

Да, може да си прави сандвичи за през деня и да си спестява парите, и да реши да си купи нещо друго  

ако парите са за закуска за училище, то тогава отпада вариантът със сандвичите от къщи, защото това са целеви пари. Ако ще са джобни, нека са джобни, а не да прави тъпи истории от сорта "ще си ям вкъщи, за да спестя от парите за закуска". В това няма никакъв смисъл.

Колко е лихвата на 20 лева или на 5 лева за ден, или за седмица?

Не бива да се преекспонират подобни неща за лев-два-три или дори 20 особено пък за най-близките. Ако детето има системен проблем с парите, здравомислещият родител ще намери как да го адресира без да изглежда дребнав. А иначе децата бъркат, ако не бъркат - не се учат. Две напред, една назад, въпросът е да държат посоката 

Малеее, тази тема съвсем се е изродила, обсъждаха се  мъже, домашни животни, рождени дни, забавления или ограничения на такива, сега са захванати и джобните..

Как ще искам лихва на децата си? С  порастването се сменя механизмът на финансиране. Поне ние постъпихме така, не казвам, че е универсално правило това. Като бяха малки, получаваха средствата си (за закуска в училище) ден за ден. Пораснаха малко и почнаха да получават пари на седмица, с ясната цел да се научат да управляват финансите си.  Порасналото дете е в състояние да прецени последствията от изхвърляне в разходите за 1 ден за сметка на останалите. А сега  получават парите си понякога и на месец даже, както дойде. Но вече са се научили да си правят сметката. При извънредни разходи (не за някакви лигави приумици и глупости) са научени да дойдат и да споделят с нас  за какво са изхарчили иначе  предвидените за друго пари. В случаи на разумно/наложително похарчени средства за помагала, книги, за подарък на близък приятел за рожден ден (когато не съм дала предварително за целта и е действано на момента), за събирани по някакъв повод в училище и подобни инициативи, възстановявам сумите. И всичко си върви по мед и масло...Имат си винаги пари за хапване. Остава им и нещо от горе, което си събират и в комбинация с  примерно парите от стипендия (само при голямата) се набират  достатъчно средства и за онова, което искат да си купят сами, а аз не считам, че  трябва да им поднеса наготово. Но хората са различни... никога не бих олихвила  заем на децата си. И заем не бих им дала всъщност. Просто бих поговорила с тях,  бих ги посъветвала как да харчат по-рационално парите си.

Всеки е свободен да възпитава децата си според собствените си виждания и разбирания 

***

Мъж с две деца студенти в различни специалности: дъщерята учи за зъболекар, следването е скъпо защото материалите са скъпи; теглил е заем за нейното обучение и след това за да кабинет за да започне практика;
плаща квартирата и на двете си деца и режийните; дъщеря му след време ще му върне тези пари, защото той няма възможност да даде такава сума и на сина сина си (за да започне той някакъв негов бизнес или да направи вноска за къща); също така няма да е честно спрямо брат ѝ.


Друг пример: баща и син зъболекари с обща практика; бащата компенсира останалите си деца, те не са станали зъболекари.

Извинявай, Андариел, но не смятам, че теорията ти е приложима. Какво като детето пазарува хляб и мляко и знае колко струват. Тази информация служи само за това да знае с колко пари да излезе, да й стигнат за този пазар. А колкото до това да си правиш изводи какво може да се плати с парите, които даваш за 1 сандвич като си гладен, неприложимо отново. Когато отиваш да удовлетвориш належаща нужда, не почваш да мислиш парите за нея равни ли са на тока ти за месец например. Най-доброто, което можеш да направиш в случая, е да си вземеш най-евтиното. Но този метод и възрастни не прилагат, камо ли да го очакваме от деца или тинейджъри . Докато не почнат да печелят и формират собствен бюджет, няма как да очакваме от децата да имат глобална представа за пари и "парични потоци". Единственото, с което можем да помогнем, е да им даваме пари за седмица и да искаме да се вместват в техните граници, вид бюджетиране (апропо, 20 "евро", каквото беше споменато като сума за седмични джобни, ми се струва много. По-скоро 20 "лева", но и това е много).

то, затова после по математика не могат да сметнат подобни текстови задачи, защото не са научени да сравняват и надстрояват с разсъждения, защото родителите им го смятатт за неприложимо. Много си е приложимо дори, но трябва някой родител да се хване да научи детето, вместо самият той да удовлетворява належащите си консуматорски нужди.

О да, сега почвам с лекциите..отново. Да не мислиш, че не съм обяснявала. Но с граници. Не може да натоварваш дете с такива разсъждения, то не е отговорно за твоя бюджет. Обяснявала съм какво да се купува, как да се преценява кое да се купи, но дотам. И за да не е абстрактно, става дума за дъщеря ми в 7 ми клас, която има представа кое колко струва, но дори и не смятам да я ангажирам със сметки кой колко получава и колко тр да се харчи - на практика каквото е изпълнение на бюджет - защото не е нейна работа, а моя

Така е, хората сме различни. Аз не бих направила нещо за едното си дете, ако не мога да го направя за другото. Имам предвид големите неща, нямам предвид да си броим всяка дреболия или да се опитваме да калиброваме децата си едно по друго.

То не е до натоварване с бюджета. достатъчно е да го праттиш да купи продуктите за една манджа, и то дори без да калкулираш труда и тока, пак в един момент ще се усети, а ако му подскажеш, много бързо ще чатне. Децата в пети клас са напълно способни да разберат що е то разходи, все сметката за тока може да я види, освен ако специално не я скриеш от него. За седмокласник е вече късно, още повече, че те по ДБТ или както там им се казваше предметът, ги учиха тези неща. Не е трудно да се доразвият, без да се дава отчет какви пари изкарват родителите, макар навремето ние горе-долу да имахме представа от заплатите на родителите си. Не разбирам защо на парите и управлениеето им се гледа като на някакво много специално знание, дори табу от страна на родителите, все едно ако проговорят, ще вземе да им падне авторитетът.  Ми, нека да знае кое колко и как струва, така утре може да не се тръшка за кецове и парцалки, колкото половината ти заплата, премерно, или пък за екскурзии, техника и каквото там му хрумне!

Андариел, какво точно ще "чатне" петокласника като му обясниш какво колко струва, ще чатне как трябва да си балансира бюджета??  Да не си му в главата, за да разбереш какво е "чатнал". Как демонстрира после, че нещо е разбрал. И другото, защо да е късно за когото и да било да се учи как да харчи еле па 7 класник. Не те познавам, но ми звучиш като да говориш несериозно, да не казвам по-силна дума.

май първо ти трябва да чатнеш, да не употребявам по-силна дума. Не е въпросът да СИ балансира бюджета, а да знае кое колко струва, как се движат парите в семейството. Проверява се с въпроси Знаеш ли колко ми дреме, че ти изглежда несериозно и неприложимо!

Не разбирам какво му е неприложимото на казаното от Андариел...Идва отрочето, видяло че съученик има най-новия модел кецове  на Супра за 300 лева (най-условно това). Почва да се тръшка, че и то иска или да мрънка защо все то е ощетено в сравнение с околните. Защо да не му се обясни като на достатъчно голям човек къде са границите на разумния разход в семейството и какви са приоритетите? Не става дума то да  участва  пряко в разпределяне  на бюджета, това е отговорност на родителите, а да  си изгради с времето  реална  представа за  финансовото състояние на семейството, а оттам и за това къде е разумната граница на искане, харчене, претенции...Всичко това се усвоява дори с вършенето на домашни задължения като пазаруване. Когато види, че за исканите за някаква тъпа  и отказана от родителите джаджа за  100 лева семейството се изхранва в продължение на няколко дни, никой не може да ме убеди, че някъде не му светва червената лампичка..

Четвърти клас е. Чатка кристално ясно, че това, семейният ни доход и бюджет не са мандра за газиран цвик. Няма как да бъдат удовлетворени всичките му желания, прищевки и усещания за нужди. Няма и смисъл.
В стремежа си да бъде задоволен и най-безумният каприз, детето да не се чувства ощетено, ако не е ходило на всеки цвят училище, да има кецове не по-малко скъпи от пенсиите на баба му и дядо му в комплект, се създават не просто консуматори, но и манипулатори. И не децата са виновни. Ни най-малко. Макар те да го отнасят накрая. И ненапразно финансовата култура навлиза като предмет в училище.