На щанда на магазина една цена, на касата на детето му искат още два лева. Леле какъв рев, че остана без играчката. То май разбра в крайна сметка, че не е редно да го лъжат с парите, но продавачките така и не разбраха какъв е проблемът с двата лева.
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
Какви кецове, изобщо не става въпрос за това. Да не говорим, че си има три чифта от въпросните Супра, които тук са на половин цена от същите във Варна. Без дрехи никой не я е оставил и не й е това проблемът. Тя просто обича да харчи без всъщност да си купува нищо. Тази чест е оставена на нас. Тук е пълно с капани да туристи и харченето не е трудно. Събират се съученици и тръгват по боулинги, заведения, радходки с корабчета и т.н. Аз мислех, че в България децата са много разлигавени по отношение на покупките и харченето, но уви тукашните са много обиколки напред. И то от всякакви нации.
Та аз рецепта нямам. Това с пазаруването и с непазенето на сметките в тайна не работи. Пазарува всеки ден, но въобще не я интересуват тези неща, те са нещо абстрактно.
Та аз рецепта нямам. Това с пазаруването и с непазенето на сметките в тайна не работи. Пазарува всеки ден, но въобще не я интересуват тези неща, те са нещо абстрактно.
Чек, не е ли на училище поне до 3-4 следобед, после учене, домашни? След училище не излизат ли един път в седмицата, в петък? или събота?
Ако знае, че има сума Х за излизане за седмицата: кино/боулинг/на чай/сок пасти и да си прави сметката, къде и кога да ходи, и колко да харчи.
Ако знае, че има сума Х за излизане за седмицата: кино/боулинг/на чай/сок пасти и да си прави сметката, къде и кога да ходи, и колко да харчи.
Родителите поставят границите; крайностите, като не никога няма пари за удоволствия и задоволяване на всеки каприз, не са желателни, и не са решение; ако детето знае, че разполага с дадена сума за даден период, се вмества в нея, дори се самоограничава едната седмица, за да има повече за следващата за нещо по-скъпо; а ако си изхарчи сумата предварително и без да има нещо спестено, си седи в къщи до следващата седмица, това е добър урок;
Не е въпросът да СИ балансира бюджета, а да знае кое колко струва, как се движат парите в семейството.
Всичко е период.
И аз така харчех каквото имах като дете, сега ме бъзикат, че съм била 'спестовна', а аз твърдя, че съм си направо стисната.
И аз така харчех каквото имах като дете, сега ме бъзикат, че съм била 'спестовна', а аз твърдя, че съм си направо стисната.
Много се надявам да си права! Малкото ми дете е на 9 години и е същото като дъщерята на Чек. Кефи я не толкова покупката, а самото профукване на пари. Приложила съм метода на Андариел и той работи само на половина- вече две години давам седмични джобни, които са изпукани още в понеделник за боклуци. До петък Нейна Светлост стои без пари. Не мъца да и дам още, което е добре, но така и не се е научила да не профуква парите още първия ден, в който ги получи, което е зле. Наскоро по някакъв повод баба и и даде 20 лева да си купела подарък. Изхарчи ги точно за 2 дена. За дъвки.
Много били спешъл дъвките в училищната лавка. Не е въпросът да СИ балансира бюджета, а да знае кое колко струва, как се движат парите в семейството.
Какви отговорности да му прехвърлям? Прехвърлне на отговорност ли е да отиде да купи продуктите за една баница и да види какво пише на касовата бележка като плати? Дори за момента да не осмисли нещата, то с времето отлежават. Става въпрос за сраавняване на количества и възможности. А ако децата бяха способни да управляват бюджет, то щяха да са надминали 90 процента от възрастните по зрялост.
Щом профуква, значи не е за седмични още, а за дневни. А има вероятност цял живоот да си остане така. Тогава освен да търсите кой да й плаща капризите, друго едва ли може да се направи. Тя си решава кое е важно - дъвките са много спешъл.
Всичко е период.
И аз така харчех каквото имах като дете, сега ме бъзикат, че съм била 'спестовна', а аз твърдя, че съм си направо стисната.
И аз така харчех каквото имах като дете, сега ме бъзикат, че съм била 'спестовна', а аз твърдя, че съм си направо стисната.
Много се надявам да си права! Малкото ми дете е на 9 години и е същото като дъщерята на Чек. Кефи я не толкова покупката, а самото профукване на пари. Приложила съм метода на Андариел и той работи само на половина- вече две години давам седмични джобни, които са изпукани още в понеделник за боклуци. До петък Нейна Светлост стои без пари. Не мъца да и дам още, което е добре, но така и не се е научила да не профуква парите още първия ден, в който ги получи, което е зле. Наскоро по някакъв повод баба и и даде 20 лева да си купела подарък. Изхарчи ги точно за 2 дена. За дъвки.
Много били спешъл дъвките в училищната лавка. ако парите са за закуска за училище, то тогава отпада вариантът със сандвичите от къщи, защото това са целеви пари. Ако ще са джобни, нека са джобни, а не да прави тъпи истории от сорта "ще си ям вкъщи, за да спестя от парите за закуска". В това няма никакъв смисъл.
Ще заключиш хладилника ли?