Табу ли е третото дете в България и защо?

Щом в първи клас се взимат  букви и срички, значи е нормално дотогава децата още да не могат да четат, но в същото време системата изисква в края на първи клас всяко дете да може да чете по 60 думи в минута. И като им се съобщи по този начин и им се каже, че ще бъдат изпитвани да четат за време, дори четящите от 5-годишни започват да заекват, да се запъват и сричат, а някои директно се разплакват. Не мога да разбера какъв е тоя зор. Мога да разбера родителската амбиция детето във всичко да изпревари връстниците си, защото няма как да не е гений, но не мога да разбера защо училището трябва да е стрес. И после защо децата мразят да ходят на училище.

ох, отдъхнах си , мислех вече , че  одма влизам в топ най-зле с учението.
аз в първи клас дори не можех да чета/баба ми бог да я прости , беше библиотекар и супер книжен плъх, много ме мъчи жената, ама то като нямаш шейкър в главата , какво да бъркаш/.
сестра нямам, а брат ми е 10 г по-малък - и през ума ми не е минавало да се състезавам с него

ненавиждам всякакви състезания и конкуренции, никога не съм се явявала на конкурси и няма да го направя/надявам се да не ми се и налага /
децата ми са с 10 г разлика - малкото ако трябва да се конкурира с всичките си братя и сестра, трябваше от раждането да го обземат суицидни мисли. и двамата ми сина   не са отборни играчи.

Този фундаментален въпрос си го задавам вече повече от 20 години. Защо, мама му стара, училището в БГ е задължително съпроводено със силен стрес? Ясно е, че след това самият живот, който очаква порасналите вече ученици е нелек, но не мисля, че непрекъснатият училищен стрес ще успее да ги подготви за него.

Една учителка ми ги развиваше навремето тези теории, че ролята на училището е да ни посмачка, за да ни пригоди към живота  Тъй като съм учила в две системи, й заявих, че в чужбинското училище се отнасяха с мен като с ценен, мислещ индивид. Тук ме третираха като идиот. Затова и от дете, което отиваше с нетърпение на училище, се превърнах в зверче, което не искаше и да чуе за даскалото. И така чак до 11 клас.

Все още ненавиждам българското училище, и ако имаше как, щях да го спестя на детето си. От друга страна, имам смесени чувства по отношение на homeschooling-a, та ще трябва да избера по-малката от две злини.

Таис, ама то голяма част от родителите разсъждават по същия начин - ставай още от детската градина в ранни зори, защото после цял живот ще ставаш рано. На детската градина често се гледа като на "закалка" за училището (точно тази дума се ползва), а на училището - "закалка" за живота. Е как после няма хората да са пълни нещастници и комплексари, като от най-ранна възраст ги подготвят именно за това?

Обяснението е много лесно за тръгването на училище на 7, но е доста дълго. Накратко
- на 6-7-годишна възраст съзряват определени части от мозъка, които се отразяват на вниманието, и то точно активното внимание, което ние по простонародному наричаме с думата "трябва" - вниманието става по-устойчиво във всичките му проявления и това се изразява с по-дълго време концентрация за вършене на определена дейност, по-лесно се разпределя вниманието между задачите, също паметовите функции се подобряват, включително на краткосрочната памета, която всъщност е много важна, по-скоро нейният обем, за да може да се "вдигне" в нея цялото количество необходима информация от сетивата и дългосрочната памет, за да се извършат дейностите по организиране, класифициране и обработка, за да изкара детето някакакъв резултат.
- психически децата израстват и са способни повече да контролират поведението си
- мисленето и играждане на основните категории и знания за света, изградена езикова система, започват да осъзнават езика на различни нива, включително сричка (а сричката е най-трудната, а след нея отделната фонема) и т.н.

Таис, кога започна "отнасянето като към идиот" тук? В пубертета ли? Ако тук си дошла в гимназиална степен, то, не бой се, на всички пубери им се струва, че ги третират така и онака. Да не мислиш, че в чужбина им се разминава! Още повече, ако училището е "фън" до седми клас, а после започват да ги натискат. Тоест, при много фактори на едно място, малко трудно можеш да отдадеш ефекта само на фактора "система".
Сори, ама преди време гледах извадка от тест, който се дава на американските кандидат-зрелостници, за да им дадат право да се явят на матура. Пълна скръб! Толкова елементарен, че не можах да повярвам на очите си! Дадох тези въпроси на децата си, без да знаят за какво става въпрос, и те ме попитаха дали им се подигравам с такива въпроси, които са на ниво пети клас. Когато видяха заглавието на теста и целта, бяха изумени. Може нашенската система да е твърде натоварена, но ако трябва да избирам между нея и американската, то предпочитам нашенската, пък нека да учат прекалено много!

Аз пък предпочитам американската система и да не се натоварват децата много много с ненужни за  живота знание. Което си е умно ще си отиде в университет и ще си стане специалист. А не този тормоз над родителите да карат насила децата си да учат неща които не разбират. ЗА това трябва да си има специални училища за умни и за по-тъпички.
Някой които ще работи като монтьор да го караш да учи котангенси и логаритми. Извинявам се ако не са правилни понятията, но не работя с математика отдавна.

Ти няма как да знаеш кое ще им е нужно в живота и кое не. Така, както ти си го написала, разсъждават децата, но ние сме възрастни хора и трябва да гледаме в дългосрочен план. По твоята логика най-добре са циганите - техните деца знаят само неща, които им трябват в живота - как да си намерят храна, подслон, да раждат деца, къде и как да "берат желЕзо", някои си имат фамилни "професии" и толкова. Хич не им трябва ни да пишат, ни да четат.
И за да е още по-интересно, по ирония на съдбата на човек в един момент му потрябват логаритмите и ненужните ужким неща от училище. Не мога да повярвам, че възрастни хора, с претенции за образованост  и по-по-най, имат толкова инфантилно отношение към ученето!

Ако потрябват, ще ги научат, Анди. Вероятно нямаш представа колко малко деца всъщност усвояват изискваното в училище, повечето просто учат наизуст, за да ги изпитат и да им се махне от главата. Добре е хората да знаят повече. Само че това зависи от един куп условия. Никой не говори за липса на базова грамотност. Но и това, че някой няма да знае какво е сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено за отстъпка, не е фатално.

Изцяло съм ''за'' американската система. Няма абсолютно никакъв смисъл да се затрупват децата с огромно количество материал по предмети като химия, физика, математика. Да се пишат и преписват зубрачески теми за Иван Вазов - патриарха на българската литература и прочие идиотщини. Кому е нужно това?

Тук се е учило по съветската система, предполагам - със заизустяване на материала (литература) и тотална липса на стремеж към собствена мисъл. Поне когато влязох в Английската беше така. Сега не знам как е, но ако съдя по студентите в университета преди 4 години, и осакатеният им начин на мислене/изразяване, май нещата не са се променили към по-добро.

НИКОГА досега не са ми потрябвали логаритмите, химическите формули, безумните тъпотии по физика и т.н. Количеството на материала е твърде голямо и ненужно раздуто.

Тези задълбавания в езикознанието наистина са излишни, особено като се има предвид, че много деца влизат в пети клас със знания под въпрос. Да, и в начална степен има задачи, които не са все още на нивото на мисленето на децата, но вече в основна и гимназиална степен могат чудесно да се справят. Да, материалът е много смъкнат надолу, има много недомислици в учебниците, доста учители не си дават труд да обясняват (някои сами не могат да обясняват). Но при равни други условия по-добре да учат много, отколкото да търсят да им е фън и да не се напъват. Няма как училището да е фън, това не е детска градина, но дори в детската градина трябва да правят неща без да им е фън, но са много важни. Обикновено децата не искат да правя неща, в които усещат, че не се справят, че им е трудно. Ако ги оставим на това ниво, то след време ще им бъде още по-трудно. Колкото и да е на игра, трябва да контролират фините движения на ръката, да се научат да разказват, да внимават в последователността на историята и т.н.

Аз си мисля, че нещо средно между двете системи би било най-добре...
По физика и химия и до днес съм гола вода. Е как да не съм, като ми говорят някакви сухи теории, дето зазубрям и толкова? Защо никой не ми обясни как работят автомобилите примерно? Хем ще науча нещо от физиката, хем ще ми е полезно? Учат го само в специализираните гимназии. Работите, които са ни обяснявали и до ден днешен не са ми влезли в употреба. По химия защо не ми обясняваха примерно за действието на веществата при почистващите препарати, да речем?
Давам елементарни примери, но си мисля, че биха грабнали повече интереса от "Ей тва ви е урока, сега ви го изпявам, вие си заучете формулите." Ама за какво са, какво им е приложението на тия формули, никой не знае. В 7-ми клас си спомням, че гледахме през микроскоп. Това сигурно ми е бил най-интересния урок в цялото основно училище.  
За литературата си мисля, че е хубаво да се знае произведението, но съм много против зазубрянето на анализи. Повечето ми съученици точно ги зазубряха, обаче ако ги накараш да анализират нещо непознато гледат като теле в железница...    Там би трябвало да ти развиват мисълта. Как да си структурираш изказа, да си подбираш думите - неща, с които да си обогатиш речта и да си тренираш умението за създаваш различни текстове.

Таис, сега никой не ги кара да преписват анализи. Проблемът е, че много младежи преписват, защото не могат сами да родят и изложат мисълта си, дори когато имат пълната свобода да го направят. Те си мислят, че писането на есе е да си правят свободни съчинения, без правила, потресени са, че есето върху литературно произведение изисква теза и доказателства, като доказателствата да са от литературното произведение. То не е само до училището, а поколението е различно. Просто на сегашното поколение му се набива в главите как всичко е фън, едва ли не трябва аниматори да са учителите, че няма смисъл от ученето, включително твоят пост е точно такъв - на теб не ти били трябвали логаритми. Е, да, ама на други им трябват! Щях да те питам, ако искаше да станеш инженер, и в училище не беше учила логаритми, защото на 80 процента от хората нямало да им потрябват! Преподавател си, а пишеш нещата така, все едно си все още на 15!

Не зная кога си учила химия, но аз точно за миещите вещества по химия съм учила в гимназията. Последните точки - получаване и употреба се пренебрегваха тотално.
Няма как да обсъждаш произведение, което
- не си чел
- чел си само две глави (които са откъсите от учебника
- "гледал си филма".
Какво има да му разсъждаваш на Дон Кихот, ако не си прочел цялата книга? Тогава си преписват на общо основание и толкова!

Логаритмите не помня кога се учат... помня някакви вектори, които ми бяха толкова абстрактно понятие, че не е истина. Да не коментирам математиката, че с нея съм малко скарана от гимназията.  Но тогава защо другите гимназии не учат икономика? Може да стават след това финансисти! (И така по всеки предмет и накрая зачеркваме специализираните гимназии. )
Сигурно сме учили и ние за почистващи вещества, ама толкова са ни ги преподавали. Помня големите формули и уравнения по химия... И май са ни правили 2-3 опита. От които, разбира се, не схванахме кой знае какво, защото гледахме отдалеч.
За анализите съм съгласна, че не те "задължават" да ги зубриш. Просто ти казват "Тук авторът е искал да каже това, защото..." и после се очаква да го знаеш.    Рядко се приемаха свободни съчинения. И после защо учениците не можели да мислят... Еми как да стане? Не мога да зубря анализи и това понякога ми е играло лоша шега. Ама сега ми е от страшна полза, защото специалността ми е свързана и със създаване на текстове. Което няма как да стане, ако цял живот са те подбутвали да заучаваш наизуст анализи.

Не че не могат да мислят, а имат изкривена представа за това как се пише литературно есе и всякакво друго есе. Тук не говоря изобщо за анализи наготово като по наше време. Есето е като математиката - имаш задача, и за да я решиш, трябва да представиш и нужните доказателства, да познаваш правилата, а не да си пишеш каквото ти скефне. Според мен, най-субективно, им липсва дисциплина на излагане на мислите. Оставям настрани въпроса относно произведения, които трудно могат да разберат на тази възраст, защото просто не са дорасли психически и житейски. И пак най-субективно ми прави впечатление, че днес много младежи (и деца) не могат да прочетат по-голям обем текст и да го анализират, особено ако има по0сложни литературни форми. Художествените текствове са им голяма мъка, особено класиката. А това умение се тренира.

И затова добрите математици нямат проблем с писането на есета, въобще с нещата, които изискват да се следва логиката, а не да се наизусти нещо и да се възпроизведе, каквито са изискванията по история и география. Мен ме сломяваше малоуният начин на изпитване по география - да кажеш наизуст откъде минава границата между Европа и Азия, да знаеш къде какви полезни изкопаеми има и колко е дълга границата на България, ама без да ползваш карта! Никога не съм можела да помня така и съответно знанията ми в тези области са били краткотрайни, колкото да си изкарам оценката. Синът ми е точно същият - където има формула, учи бързо и с разбиране, с преразказите и есетата - никакви проблеми, но географията страшно го мори, защото мрази да зубри.