Повярвай ми, всяка мама, записала детето си на частна кухня, има претенциите, че то се храни най-добре и най-разнообразно, че е най-умното и красиво. И че тя е най-голямата мацка на света, с милион лайкове...
- Публикувана: 21 фев. 2015, 22:24 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2015, 10:55 ч.
Табу ли е третото дете в България и защо?
О, нямах предвид кухнята.
...С три и нагоре вече имаш извинение ако не искаш да се занимаваш с друго и до 10 години.
Явно искаш да си останеш у дома с извинение ,че е заради броя на децата .Нищо лошо, щом ви устройва. Поне децата ще са гледани и приоритетни . Действай
Откъде е явното?
Всъщност въобще не съм от типа, който си седи у дома, дори и с първото само поради обстоятелства издържах, докато стана на 2.5 години, което си е доста. Даже се дразня на идеята, че щом имаш повече деца, значи задължително трябва "да си ги гледаш", тоест да не делегираш, да не записваш по градини и изобщо да си станеш SAHM. Но всъщност дори и с две не виждам с какво стоенето ми у дома ще помогне. Нито пък безкрайно стоене с три, докато трепетно очаквам момента за кандидатстване след 7 клас, за да излея в него всичката си енергия и неврози.
То и сега като си стоя у дома с детето, да не мислиш, че й правя гурме кашички от киноа и био мъфини, плюс Монтесори материали за 13-месечни...да, яде домашна храна и има занимавки, но изобщо не усещам да е призвание. Просто за момента така на всички ни е хем удобно, хем финансово изгодно.
Ами ,горе-долу това си мисля и аз , че щом си в къщи и домашна храна , занимавки , разходки всеки ден и дом по конец най-малкото трябва да имаш .
Правете каквото ви се иска ,но нека не е за сметка на децата ,които да са по ясли ,градини по 11 часа и с по малки капки индивидуално внимание на ден . Просто планирайте ги осмислено и бъдете до децата си ,независими от бройката им
Или пък може да се грижиш за бъдещото си развитие след майчинството. Идеално време за учене- което в моя случай измества ненужното упражнение "дом по конец". А компютърът нали знаеш, че пуска едни неща, дето се наричат електронни книги. Изобщо, нетът е огромен ресурс за мами, стига да не се втелясам да гладя чаршафи, само защото съм у дома.
Колкото до вниманието- то е като с карането на кола. С първото дете цялото ти съзнателно внимание е в него, с второто просто знаеш какво се случва, без да го осъзнаваш. Също така знаеш точно какво да кажеш в точния момент, дори без да прекарваш по цял ден с детето. Щото го има и това- родители, които кръжат на детето, но съзнанието им е другаде. Това вече не е "съзнателно внимание", а си е hovering.
"имаш извинение" е безлична форма, отнасяща се за общия случай. Не е "имам извинение", защото дори с три деца нямам извинение да не се включа и на работния пазар.
Колкото до вниманието- то е като с карането на кола. С първото дете цялото ти съзнателно внимание е в него, с второто просто знаеш какво се случва, без да го осъзнаваш. Също така знаеш точно какво да кажеш в точния момент, дори без да прекарваш по цял ден с детето. Щото го има и това- родители, които кръжат на детето, но съзнанието им е другаде. Това вече не е "съзнателно внимание", а си е hovering.
"имаш извинение" е безлична форма, отнасяща се за общия случай. Не е "имам извинение", защото дори с три деца нямам извинение да не се включа и на работния пазар.
Ми смятай и татковците де...може и да ти излезе сметката и да се сетиш защо е така. Защото трябва да имам общо 3 деца, за да съм сигурна, че ако едното реши да не живее с мен, ще имам 2. Иначе ей така изведнъж мога и да остана само с 1. И това е съвсем реална възможност, с немалка вероятност.
Тоест, има опасност бащата да ти вземе сина ли? Пак ли са ти принтирали изказванията? Затова ли си смени ника? Лоша работа!
When you assume, you make an ass out of you and me.
Дори никой нищо да не ми взима, съвсем в реда на нещата е синът ми някой ден да избере къде да живее, с кого да е близък. А след 10 г. възраст има и право на изслушване, мисля, че си чувала. Дори без враждебни превземания, може да се окаже, че това е решение на детето и нищо няма да мога да направя. Да не говорим, че той ще ми е дете дълги години и все още не се знае каква връзка ще имаме като възрастни. Старая се да имаме, но не мога да гарантирам.
Ника си го смених, защото компютърът ми умря, загубих логин информацията, а форумът не ми я даде.
Дори никой нищо да не ми взима, съвсем в реда на нещата е синът ми някой ден да избере къде да живее, с кого да е близък. А след 10 г. възраст има и право на изслушване, мисля, че си чувала. Дори без враждебни превземания, може да се окаже, че това е решение на детето и нищо няма да мога да направя. Да не говорим, че той ще ми е дете дълги години и все още не се знае каква връзка ще имаме като възрастни. Старая се да имаме, но не мога да гарантирам.
Ника си го смених, защото компютърът ми умря, загубих логин информацията, а форумът не ми я даде.
Ми смятай и татковците де...може и да ти излезе сметката и да се сетиш защо е така. Защото трябва да имам общо 3 деца, за да съм сигурна, че ако едното реши да не живее с мен, ще имам 2. Иначе ей така изведнъж мога и да остана само с 1. И това е съвсем реална възможност, с немалка вероятност.
Тоест, има опасност бащата да ти вземе сина ли? Пак ли са ти принтирали изказванията? Затова ли си смени ника? Лоша работа!
Леле, ама това не говори особено добре за родителските ти качества, т.е. може би не трябва да ръсиш акъл на тема отглеждане на деца. В България немалка вероятност за присъждане на родителските права на бащата има само, ако майката сама е пожелала така; ако бащата е с големите кинти, а майката не може да осигури и покрив над главата; ако е сериен убиец или някакъв друг сериозен престъпник; ако е с тежко психично заболяване (имам позната, която е с леко такова, но съдът присъди на нея детето) и въобще някакви обстоятелства, при които съдът да реши, че майката представлява опасност за детето си. Ама дори и в този случай невинаги ги отнемат. Наскоро имаше жена, която беше намушкала новороденото си дете с ножица, но съдът е преценил, че не представлява опасност за другите две деца.
Ако пък детето само реши да живее с баща си, явно че не се чувства с майката толкова добре, колкото с бащата. Т.е. пак не говори особено добре за майката.
Лично аз ,като дете на разведени родители, бих останала там където няма втори баща /майка и по-малки природени сестри и братя . Много е трудно да се впишеш при втори баща /майка и в семейство ,което вече си има своя динамика и ти като дете от предишния брак си аутсайдера .
Аз затова все пиша ,че разведа ли се с мъжа ми ,друг мъж у дома няма да вкарам ,защото мисля за детето си. И това и ми е аргумента за второ дете също.
При развод ,раздяла или друг катаклизъм с две деца ще ми е много трудно и няма да мога да ги отгледам добре сама .Но с едно няма да имам тези проблеми ; и време и средства ще имам за нея.
Аз затова все пиша ,че разведа ли се с мъжа ми ,друг мъж у дома няма да вкарам ,защото мисля за детето си. И това и ми е аргумента за второ дете също.
При развод ,раздяла или друг катаклизъм с две деца ще ми е много трудно и няма да мога да ги отгледам добре сама .Но с едно няма да имам тези проблеми ; и време и средства ще имам за нея.
За затова все пиша ,че разведа ли се с мъжа ми ,друг мъж у дома няма да вкарам ,защото мисля за детето си. И това и ми е аргумента за второ дете също.
При развод ,раздяла или друг катаклизъм с две деца ще ми е много трудно и няма да мога да ги отгледам добре сама .Но с едно няма да имам тези проблеми ; и време и средства ще имам за нея.
При развод ,раздяла или друг катаклизъм с две деца ще ми е много трудно и няма да мога да ги отгледам добре сама .Но с едно няма да имам тези проблеми ; и време и средства ще имам за нея.
Силно съм изненадана, че евентуален развод, някъде в бъдеще неопределено, се обмисля като довод за брой деца
. Това има логика само, ако семейството по принцип е поело по този път.Като цяло темата е много забавна с безбройните квалификации от едната до другата крайност - 1/2 майки кифли (само не разбрах половин кифла ли е, или половин майка) до тотално неглижираните нещастни деца в многодетните семейства и техните майки маргиналки.
Ами аз за развод мисля от ден първи ,защото никой не е застрахован и винаги съм с единия крак навън ,както се казва. Гаранции в този живот няма .
Просто личният ми живот преди брака ме е направил така недоверчива и планираща .
Но в едно съм убедена ,че трябва да мислим за децата ,които създаваме или са вече наличност ,а не някой ден да се събудим в не розова реалност и да се чудим какво се случи и какво ще правим занапред.
Не ,не зависи от мен ,но детето би имало право на глас дали иска да живее постоянно някъде след 10 годишнината си .Казвам аз какво бих избрала ,говоря само за себе си и пиша какво ме мотивира и откъде произлизат страховете ми ,а това неминуемо рефлектира на семейния ми модел .
Просто личният ми живот преди брака ме е направил така недоверчива и планираща .
Но в едно съм убедена ,че трябва да мислим за децата ,които създаваме или са вече наличност ,а не някой ден да се събудим в не розова реалност и да се чудим какво се случи и какво ще правим занапред.
Контеса, при споделено родителство (50:50) не би се наложило да отглеждаш сама.
Не зависи и от теб дали бившият ти би живял с друга жена, т.е. 50% от времето децата биха живяли при друга жена.
Не зависи и от теб дали бившият ти би живял с друга жена, т.е. 50% от времето децата биха живяли при друга жена.
Ами аз за развод мисля от ден първи ,защото никой не е застрахован и винаги съм с единия крак навън ,както се казва. Гаранции в този живот няма .
Просто личният ми живот преди брака ме е направил така недоверчива и планираща .
Но в едно съм убедена ,че трябва да мислим за децата ,които създаваме или са вече наличност ,а не някой ден да се събудим в не розова реалност и да се чудим какво се случи и какво ще правим занапред.
Просто личният ми живот преди брака ме е направил така недоверчива и планираща .
Но в едно съм убедена ,че трябва да мислим за децата ,които създаваме или са вече наличност ,а не някой ден да се събудим в не розова реалност и да се чудим какво се случи и какво ще правим занапред.
Всеки си има някаква предистория
, просто ми стана странно, защото аз лично никога не бих се впуснала в каквото и да е начинание с мисълта, че може да не завърши добре. Ако ми свети подобна лампичка, изобщо не бих подхванала каквото и да е там нещото.И за да не спамя - от темата стигнах до извода, че третото си дете ще родя когато малкия стане 1-ви клас. С първите двама така ми се получи много добре. На практика сега имам едно дете за отглеждане. Големият вече е само на вербален контрол, когато благоволи да махне слушалките
. Пък и тогава вече ще съм на 40 - прекрасна възраст според гинеколжката ми за раждане и регулиране на хормоните 
.Цитат
rori4: И за да не спамя - от темата стигнах до извода, че третото си дете ще родя когато малкия стане 1-ви клас. С първите двама така ми се получи много добре. На практика сега имам едно дете за отглеждане. Големият вече е само на вербален контрол, когато благоволи да махне слушалките Mr. Green. Пък и тогава вече ще съм на 40 - прекрасна възраст според гинеколжката ми за раждане и регулиране на хормоните Laughing.
Това кога ще родиш третото си дете и дали изобщо ще го родиш не зависи изцяло от плановете, изводите и решенията ти
Моята предистория също показва че живота не е формула и не всичко става с планове и сметки.
На 40 годишна възраст нещата вече са различни от към репродуктивни способности, и част от плановете вече ги прави съдбата/късмета.
Иначе се е заформила някаква нетрадиционна форма на групова психотерапия, много терапевти помагат на един клиент/пациент/нуждаещ се.
Аз го написах и преди около десетина дни, ама някой ми го изтри. Когато един терапевт не е успял да си пречупи егото и слага на преден план собствената си личност и потребности, ...терапията(в случая раздаването на акъл) автоматично се превръща в терапия на терапевта платена от клиента/пациента.
Айде тук пари не се разменят, но провъзгласилият се за хипер-образован и оправен, всъщност е в ролята на терапевтиран.
кукумицинка, не е така.
Все по-благосклонни стават съдиите в БГ и все повече бащи печелят дела за родителски права.
Не е достатъчно само майката да не иска.
Все по-благосклонни стават съдиите в БГ и все повече бащи печелят дела за родителски права.
Не е достатъчно само майката да не иска.
С ръка на сърцето кажи, мислиш ли, че съдия, който не е подкупен ще присъди на мъжа родителските права върху детето, ако има спор между майката и бащата за тях, при условие, че са с равностоен родителски капацитет и възможности за отглеждането на детето. Дори и скорошни впечатления имам - все още бащата трябеа да е много по-добре от майката, че да ги присъдят на него.
кукумицинка, не искам да споделям подробности, защото от сърце съчувствам на съфорумка, която преминава през нечовешка драма, след като детето ѝ е присъдено на баща си, а той дори не се грижи лично, родителите му го правят.
Да не говорим, че условията при майката са в пъти по-добри.
Тя пише в темата.
Да не говорим, че условията при майката са в пъти по-добри.
Тя пише в темата.