Табу ли е третото дете в България и защо?

Не не е табу, много е модерно даже.

  И смяташ, че в такъв случай трябва да родиш трето дете, та да го замениш, тоест пак да имате две? Нищо няма да казвам, щото не знам какво.

Аз пък не мога да разбера точно какви мисли минават през Мамаситената глава, че вече вижда как сина й отива да живее с баща си?!?
Усещам някаква нотка на срам, че живота й се е стекал по този начин.

И на мен това ми е трудно за възприемане - вече 9 години съм щастливо разведена и никога и през ум не ми е минавала хипотезата синът ми да не живее с мен. Имат си добра връзка с баща си, ние имаме цивилизовани отношения ... никога не ми е хрумвало.

Че на мен майки са ми казвали в прав текст /и на живо и във форума/, че са искали второ дете, за да не останат без дете ако нещо се случи с първото.
Даже не ми се коментира. Косата ми щръква моменталически.

  На мен ми се струва, че е възможно дете да избере да живее с баща си, разбира се не безпричинно, това е дълбок проблем, който не е наша работа, както и да е, но друго е странно - при такава вероятност да смяташ, че е резонно да родиш още едно, та да имаш пак две в семейството, а да не останеш с едно? Как така ще останеш с едно - като е при баща си няма ли го вече? И защо трябва да имаш задължително две в семейството?

   Това не е ли твърде шантаво, та чак прекалено...

Ирис - част от терапията, не забравяй 

Не мисля, че всъщност реално й минава през ума мисълта да остане без сина си, ама ей така, на приказка да се намираме.

За съжаление животът има и грозна и грапава страна и просто това са реалностите. Децата са хора, не малки божества.

Синът ми има пълното право да не ме харесва и след една възраст да избере да не е с мен. Може да имам перфектните качества и условия и пак да избере това. Нали се сещаш, Кукумицинка, че не е само насилствено присъждане, а има и изслушване на детето? Да не говорим, че момчетата са малко по-различен вид деца и не мога да държа до безкрай за връзка с майката, защото след определена възраст вече не съм толкова релевантна за едно момче. То започва да търси други ролеви модели, какъвто аз не мога да бъда поради съвсем обяснима причина. Момчетата търсят мъже- дали ще е баща, треньор, ментор, шеф, учител- това търсят. Така че да, реално си го мисля, защото съм решила да дам реална свобода. Има много видове майки и само един вид истински лоша майка- такава, която иска да привърже децата към себе си. Или да ги задължи или притисне с вина да са привързани към нея.

Не, децата не са заменими като личности, не, няма да ми е все тая кое дете ще е при мен и няма да ми е съвсем комфортно, ако синът ми избере да отслаби връзката с мен. Обаче от друга страна има аспекти от живота, в които наличието на по-голяма бройка не е без значение.

Колкото до второто семейство- първото дете в никакъв случай не е аутсайдер, напротив, то си участва и дори определя динамиката още от ден първи. Колкото до развода, да, разводът е опция, при сериозни обстоятелства. Не е непрестанна заплаха- има ситуации, в които е почти гарантирано, че не е на хоризонта.

Твърде шантаво, та чак пълна бъркотия...

Аз не виждам как една нормална майка би пуснала детето си да живее при някого само заради някакъв каприз. Колко му е на един тийн да каже - като не ми даваш това, ще ходя при баща си.
И то бащата е в друг град.
Да не говорим, че точно след 10-тата година родителя трябва да следи изкъсо какви дивотии ражда тийн-главата. Като се прибави факта, че бащата няма да познава навиците и характера на детето така както майката, при която детето е живяло.
Явно наистина ще да е някаква форумна терапия.

Само заради каприз- не. Обаче нали знаеш, че съдът работи на принципа "най-добрия интерес на детето", а изслушването на детето се включва в преценката на интереса. С напредването на годините мнението на детето придобива все по-голяма тежест, особено ако съдията прецени, че детето има достатъчно разумни и логични доводи.

Та капризът няма да е пред мен, а ще се преценява от съдия за тежест и релевантност. А съдиите са умни хора общо взето, та няма да клекнат пред тийн капризи.

След едни години дори майката не познава 100% характера и навиците на детето. Даже имаше изследване, че до 80% от родителите на деца на възраст 10-12 абсолютно неточно преценяват дали детето им е щастливо или не. Тоест и аргументът с "мама знае най-добре" също не върви. Съвсем нямам самочувствие, че знам най-добре, а напълно съзнавам, че синът ми ще е способен на настроения и идеи, които дори не мога да си представя. И ако може да представи тези идеи разумно и обосновано, така че да бъдат приети от разумни хора, негово право е да си промени живота или поне да пробва. В крайна сметка не знам какво е "нормална" майка, но предпочитам да дам свобода на избора, отколкото цял живот да ме обвиняват, че не съм дала свобода.

На 16 детето не се интересува от досегашни навици, а вече гледа какво ще прави в бъдеще. Не му пука, че майка му знае коя му е любимата гозба и с каква температура се сервира. То вече търси друго. А характерът започва да се променя.

Също така следва да се приема, че тийн главата ражда дивотии, но това не значи, че всичко, което тази глава ражда, е дивотия.

Хайде, Цеца, обясни какво е "нормална" майка.

Явно те блъскат следродилни хормони. Няма как да ти го кажа завоалирано, за това директно ти казвам - пишеш глупости.
Сега детето ти е на 6-7 нали? За 3-4 години, докато то стане на 10, тези твои мисли ще прераснат в параноя, та нищо чудно детето ти да хване влака за София при баща си. Земи си сопри тези разсъжения о време.

Мамасита, нормална майка съм аз, съседката, майката на приятелчето на детето ми от градината и т.н. Включително и ти.

Не ме блъскат никакви хормони- а и не мога да приема форумските хормонални изследвания насериозно, без да сте ми взели кръв и да има официални референтни граници за тия т. нар. "хормони". То те всяка жена тука я блъскат: ако е на 18- пуберски, ако е на 40- критически, ако няма деца- хормони за искане на бебе, ако има- родилни хормони. Та да приемем, че може и теб да те блъскат някакви хормони, само си избери в коя от групите попадаш.

Защо да е параноя? Това са си вероятности, не мога да си заравям главата в пясъка, само защото ССФ бърчи носле и по принцип няма "проблеми" като другите хора. А иначе човек може да живее и да коментира всякакви въпроси. За мен няма немислими теми, може да има диалог за всичко. Нито пък съм суеверна и вярвам, че ако говоря и мисля за нещо, то ще се случи.

като ви чета имам чувството, че живеете в някакъв розов балон и всичко което другите си мислят и не е бяло и прекрасно ви се струва извратено.
В живота се случва дете да избере да живее с баща си и майката да е съгласна с това в името на щастието на детето. В живота се случват разводи и майката остава да се грижи сама за децата и ако са повече и е по-трудно отколкото ако е едно. И аз и Контесата, като деца на разведени родители имаме такъв страх. И аз като Контесата не бих допуснала друг мъж до децата си, против на всеобщото твърдение във форума колко много обичат вторите бащи децата от първия брак на майката. Аз това съм го изпитала като дете и не бих подложила моите деца на това.
И да в живота се случва да изгубиш дете и в този случай е добре да имаш още едно, заради което да намериш сили да живееш. И това не са някакви фантасмагории от филмите, а съвсем реални ситуации от живота на мои приятели.
И не виждам защо когато някои си изрази страховете, та било и с цел терапия, другите да твърдят че не е нормална и не им се коментира.

   Ами хубаво, раждайте тогава повече деца, та като изберат да живеят с бащите си, да ви останат още. В края на краищата това е най-важното - да имате оптимален брой деца в семейството според вижданията си.

 Няма проблем, съвсем нормално си е сигурно. Макар че за мен нормалното е друго - да си адекватен справо това, дето вече си го родил, та да не иска да иде да живее навсякъде другаде, само не и с теб. Но хора всякакви, прави сте.

 Разговора наистина стана доста неприятен, за съжаление.