ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №20

 
   Момичета,аз нали минах от Золофт на Стимулотон,но нещо забелязвам в огледалото ,че раста на широчина   ,и го намирам от Золоф-та  
И тъй като Золофт вече има в аптеките ,се чудя дали да не се върна към него  
 
 Приятно  ми е да ви видя отново в темата  

Галя изживява невероятен ад. Знам, че вие е ме разберете. Моете дете, което е с увреждания разви ужасна страхова невроза. Страх има почти звуци и най-леките, като минаване на кола, пускане на вода, кучета, котки абе всичко бе, ужасна тревожност. Хваща се за ушите започва да скимти, което преминава в ужасни крясъци. Това вече близо седмица. Задълбала е дотолкова, че не излиза от къщи. Ужасна тревожност навсякъде. Не можахме даже в църквата да я вкараме. В момента в който излезе от колата и се хваща за ушите и почва да скимти и пищи. Сега си давам сметка, че това не е от сега, но не мислех че може така да избие, явно престоя в болницата миналата седмица задълбочи много нещата. За късмет психиатъра каза чак в понеделник, дотогава на алора, а ефект никакъв. Няма да ви кажа как ми се торазява това, аз съм като в несвяст, започвах да заеквам, и отключвам според мен пак депресия, седя и започвам да плача, какво ще става не знам.

Пак съм аз. Днес имам лека надежда, взех се в ръце и разбрах, че трябва много да се работи с това дете, от специалисти, от нас от всички. Сутринта взех да пускам клипчета с различни звуци и забелязах, че някои направо я хвърлят в криза, като например рев на бебе, разни машини. Мисля много бавно да почна да въвеждам различни звуци. Сега имах скандал с мъжа ми, защото според мен не трябва да я пускам на градина, свекито каза, че като викнели децата тя си запушвала ушите, а това неминуемо води до нервна криза. Доста неща забелязах, толкова съм била тъпа, как не съм обърнала достатъчно внимание досега. Стикайте палци. Вие как сте? Явно мятате агнешкото с биричката 

Честито на празнуващите !

Гала, много съжалявам за това, което преживяваш. Просто не знам какво да кажа.

Иначе аз съм криво ляво. Започнах пак Деанксит, че много гадни преживелици с малкия тия седмици. То ангини с по 40 и кусур градуса Т. Пък втрисане, не повлияване от лечението с дни и най накрая тъпата пневмония и седмица в болница естествено. От там като ми се засилиха бодежите в гърдите. Не е за разправяне. Сега вкъщи се възстановяваме. Явно няма да може да ходи на градината. Щего спирам то се е видяло. Ей това е при мен.

Гала, а градината специализирана ли е?

Здравейте аз също дъм с ПР на терапия с есциталопрам ривотрил и флуанксол. Сега съм на тръни защото искам второ дете, а не знам как ще съм без лекарствата. Не съм чела темата назад, но ще се поправя

Здравейте. Като ви чета осъзнавам, че не съм сама в мъките си. Имам доста симптоми, сходни с вашите, прочетох доста по темата и започвам да се плаша.
Моите проблеми започнаха преди две години съвсем спонтанно. На 23 години съм, работя, имам си приятел от доста време и водя доста асоциален начин на живот от тогава. Първоначално започна едно пробождане в сърдечната област, появи ми се няколко пъти, но не му обърнах внимание, докато една вечер в леглото, бях сама, опитвах се да заспя и не получих същото това пробождане доста по-силно, не можех да помръдна, продължи сигурно половин час, обадих се на 112, но естествено никой не взе на сериозно оплакванията ми и ми казаха да се успокоя и да заспа, ако ли не да ида до спешното. Не изтърпях, защото не отминаваше. В спешното ми казаха да пия един Валериан, че нищо ми няма, направиха ми ЕКГ, което беше нормално. Кризата отмина, след два три дни започна, по-страшното за мен. Опитах се да си поема въздух и оп, не мога. Все едно имах нещо в гърдите, което ми пречеше да си изпълня дробовете докрай, на десет опита един беше успешен. От тогава започна едно четене по сайтовете какво може да ми има, много се наплаших, започнах да се страхувам да оставам да спа сама вечер. Имах поне още едно посещение на спешното и отново ми казаха, че нищо ми няма, че е от нерви и да не го мисля. Е, да, ама как да не го мисля, като до един момент нищо ми нямаше, живеех си нормално и спокойно, и изведнъж качеството ми на живот падна до нулата. От напъните да си поема въздух започнах да получавам сърцебиене и прескачания на сърцето. Ходих на преглед при кардиолог, нищо, каза че имам перфектно сърце. Това ме успокои временно и не след дълго тези прескачания се получаваха от нищото, както си лежа и си гледам телевизия и нещо ме разтърсва отвътре и си мисля, че това е краят. В киното ми прилоша, получих отново сърцебиене и ми прилоша, стана ми адски студено. Отидох и си пуснах изследвания за TSH, T3 и T4. Бяха ми идеални. Майка ми е оперирана от гуша и имах притеснения, дали нямам същия проблем и аз. Тези симптоми не престанаха, но в един момент спрях да им обръщам внимание и до някаква степен свикнах с тях. Миналото лято ме заболя глава, главоболието ми не спря до края на вечерта, въпреки че пих обезболяващо. Продължи да ме боли може би 2 седмици по различни начини и на различни места, болката сякаш се местеше. Взех си направление за невролог, прегледа ме и ми каза, че главоболието ми се получава от увреден междупрешленен диск, вследствие на работата, която работя и недотам правилната ми стойка. Купих си ортопедична възглавница и сякаш проблемите там отшумяха. Една вечер си бях легнала, тъкмо съм се унесла и се събуждам с ужасното сърцебиене и адско притеснение, че нещо не е наред.
Симптомите които изброих си останаха, но са на периоди, ускорение пулс и трудното поемане на въздух са почти постоянни, имам и дни в които не ги усещам. В крайна сметка реших да ида при пулмолог, за да си потвърди, че там всичко е ок. Пушачка съм, но не прекалявам. Прегледа ме жената, пусна ми рентген, на който нищо не излезе, никакви изменения. Прати ме на еднокринолог и там пак TSH, в норма, не ме е гледала на ехограф, само ми опипа гушата и каза, че ми е леко увеличена щитовидната жлеза. От скоро ме връхлита и нещо още по-гадно. Без никаква причина ми прималява, започвам да се чувствам замаяна, погледа ми се разконцентрира, вървя и се лутам в магазина като пияна, забравям за какво съм тръгнала... До обяд съм ок и след това, сякаш ставам друг човек, почват да ми се въртят едни мисли в главата дали нямам нещо по-сериозно, чета нещо, стигам следващия обзац и нищо не помня от предишния, все едно мозъкът ми е изключил или работи на адски бавни обороти. Губят ми се моменти отпреди няколко часа, чувствам се изключително отнесена и в безтегловност, сякаш в някаква паралелна реалност, мислите ми се хаотични. И в един момент нищо ми няма, викам си какво ми става?!Откачам ли?! Нямам желание за нищо, нямам търпение да си легна и да заспа, надявайки се на следващия ден да съм ок.
Това с липсата на концентрация случвало ли ви се е на вас? Как се преборвате с това, има ли оправия, адски чувствителна съм, свикнала съм да си изживявам всичко вътрешно, за да не нараня околните... Може ли това да е причината да стигна до тук. Не искам живота ми да се върти около това състояние или около страха да не съм болна от нещо. Тази вечер пих един Симпатил, който ми беше предписан преди време от личния лекар, да видим утре какво ще е положението.

Днес положението е отново много зле с малката. Така се бях обнадеждила вчера, но...
Ходи в логопедична градина, но повече няма да ходи засега. Едни от най-големите й страхове са от деца. Не знам какво да правя. Гледам я и виждам в очите й паника, и се озърта и ослушва за всеки шум и прави кризи и от най-малкото. повечето сте го изивявали и знаете за какво говоря.

elnego334, случайно влязох в темата, но мисля, че всички тези неща ти се случват, защото си мислиш, че ти има нещо. Реално нищо ти няма. Но от едно пробождане си се паникьосала и нещата са се навързали. Първо това пробождане едва ли от сърцето! А по-скоро е на нервна основа, прищипване на нерв или нещо подобно. Такива неща ми се случват още от малка. Притеснила си се и си получила този проблем с поемането на въздух. И аз го получавам, когато съм стресирана. И вече оттук са се появили всички други проблеми. Ти си на 23..не мисли глупости. Много си млада, радвай се на живота. И аз бях като теб, все си мислех, че умирам от какво ли не. Просто имах време да мисля глупости. Но откакто нямам време да се обърна, нищо ми няма..

Благодаря за отговора, наясно съм, че всичко се е получило от притеснение и стрес и проблема се е задълбочил с времето. Но тази сънливост последните дни направо ме скапва. Не спа по-малко от обичайното, а се чувствам като в полузаспало съснояние от обяд до вечерта. Никаква концентрация, завалвам като говоря, едвам ми тече мисълта, а съм на работа до 8.   Какво да правя, възможно ли е тази сънливост да се дължи на ниско желязо или нещо друго? Да взема да си пусна една кръвна картина?  
Отделно на това от няколко дни съм с хрема, ушите ми заглъхват, гласа ми и той гъгне, картинката е трагична... 

От грипа е тая сънливост, и известно време след него ще я има.

Ужас, значи поне седмица още ще е така... а знаете ли дали мога да пия със Симпатила и Нурофен за грипа, не обичам да смесвам лекарства без да са мипредписати от лекар     

Докато не спреш с изследванията, няма да се подобрят нещата. Просто се успокой, дишай дълбоко и се радвай на живота! Сънливостта може да е от умора, от стрес, от неразположение някакво. Докато бях в БГ и аз тичах ей така самосиндикално нон стоп да си изследвам нещо. При децата беше същото положение. Сега в Германия видях, че изследвания се правят в краен случай, когато нещата не се подобряват дълго време...та, карай го по-спокойно. Докато си мислиш за болести, все ще си болна. Психиката е най-великият манипулатор.

Гала, напълно те рабирам На бившия ми приятел сестра му беше така. Зан какво е Дано на теб не ти се отрзаява на здравето.

bubaleche, има бременни, които пият АД и други по време на бременост. Но какво и как точно да приемаш ще ти каже най-добре лекуващият ти

elnego, ако искаш направи и консултация с психиатър.

Аз бях обещала снимки, ама се забравих някъде. Ето ги:

По източните Родопи

Ми добре си обрисала, мила. Този май месец много празничен....точно започвам диетка и хоп-празник. Май ще се купува нов бански