ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №20

  • 136 890
  • 783
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 4 406
Oхххх, тея кила. Що ми хвърчат така нагоре ooooh!
Край вече, Али, никакъв алкохол, никакви въглехидрати. Твърдо на ВМ-НВХ.

# 466
  • Мнения: 5 459
Джери, и аз мисля да започвам от понеделник само на протеини, ама да видим......

# 467
  • Мнения: 2 860
Джери, сериозно ли за сестрата на бившия ти приятел. Как и къде я лекуваха, имаше ли някаква полза, моля ви ако знаете нещо каквото и да е помагайте, ад е това, ад

# 468
  • Мнения: 933
Да Джери личната ми психиатърка каза веднага щом получа положителен резултат да ходя при нея. Аз от тази терапия се чувствам перфектно. Да чукна на дърво от две години нямам нито една паник атака и за това се навих на второ дете. Сина ми е на почти девет години, но аз от осем съм с пр и вде се страхувах. Сега съм обнадеждена, че всичко ще е наред

# 469
  • Мнения: 4 406
Гала, ами какво да то кажа. Нищо май няма да мога да ти помогна. Ми никъде не я лекуваха, само симптоматично. Те бяха селски хора и дума не се даваше да я дадат някъде на лечение, до колкото може, или в дом. После съжаляваха, че не са я дали поне занаят да научи в едно съседно село. Тя почина на 50 години, миналата година, но от сърце.

# 470
  • Мнения: 933
Някой има ли спешна нужда от ривотрил аз се заредих и мога да дам 10 - 15 хапчета

# 471
  • Мнения: 2 860
Здравейте, при нас положението продължава да е същото. Лошото е, че аз веднага се влоших физически и психически. Започнах золофт, че това имах. Сега ми е лошо и имам разтройство.

# 472
  • Мнения: 1 831
От петък започнах да пия Стимулотон.Уж добре беше ,ама вчера днес,направо ще изкукам.Даже в момента съм на ръба пак да отида до бърза помощ>Свива ме сърцето ,боли ме от лявата страна,изтръпват ми крайниците,главата,имам чувството ,че ми се е схванало лицето...Пак си мисля,че получавам инсулти ,инфаркти,та дори ,че имам и рак  Cry Cry Cry Cry
правилно ли разбирам ,че вече има Золофт на пазара пак

# 473
  • Мнения: 933
Момичета като ви чета и сърцето ми се свива от жал, като си спомня и аз как бях. Но не губете надежда, нещата ще се наредят щом уцелят правилната тераоия. Аз минах три курса с различни лекарства докато намерим правилната комбинация. И ето ме вече две години без паник атака. А имаше период от три месеца и повече без да изляза навън бях с тежка форма на агорафобия. Имайте търпение лечението да подейства поне 20. Дни, но тези дни са наисрина тежки. Прегрътки от мен

# 474
  • Мнения: 2 860
Золофта ми е от стари запаси, после ще му мисля. Установих, че малката има най-големи страхове когато е сред природата, там от всеки звук подскача, а от една косачка получи нервна криза. После в едно заведение /с чалга от сорта на батальона се строява/ си игра много хубаво и далеч по-лесно понесе звуците. И разбира се, аз веднага си направих извода, че тя е гледана от бебе единствено и само на силно надут телевизор /това свекито, коити недочуват/ и това нон стоп, и тя просто не е свикнала да възприема звуците ако няма някакъв фон. Знам, че не е само това проблема, но съм сигурна, че и това е усложнило нещата.

# 475
  • Мнения: 3 450
гала на всички тука не ни е лесно.но ти си  голям боец  Heart Eyes Направо ми се къса сърцето като чета какво ви се случва.Надявам се да се закрепят нещата.Аз съм добре.Тази седмица и ПС го каза.Смени ми Ланвексина със Велаксин /дано съм го уцелила/.Някой с отзиви за него.Офффф ако почна пък със страничните действия......... #2gunfire

# 476
  • Мнения: 65
Момичета, моето вече не се трае. От няколко дни получавам нещо много странно, цял ден ми минава като на сън, легнах си днес следобед да дремна, че много ме заболя главата отпред на челото, изпих един нурофен за болката, и от 3 до 5 и аз не знам спала ли съм дремала ли съм, но в никакъв случай не съм се отпуснала, при всеки звук ми се отваряха очите, досега легна ли си така повъртя се 5 мин и заспивам, а аз спя много дълбоко. Всичко ми е като на сън, отвратително е. Присещам се, че от 2 седмици не съм се и сещала за иначе важни за мен неща, които ми доставят удоволствие или просто да прочета нещо, не се сещам. От два дни не се сещам да ям, дори не изпитвам глад, а обикновено обичам да си угаждам. Не се сещам да се обадя на приятеля ми, някаква неописуема апатия, която не ми е присъща. Нищо по телевизията не ми привлича вниманието, много е странно. Наближава ден за заплата, а не се и замислям колко ще взема и дали ще мога да си покрия сметките, сякаш не ми е на дневен ред. Пия Гинковин от 3 дни за концентрацията. Мисля във вторник да ида за направление за невролог, а ако той прецени да ме праща на психиатър. Някой преживявал ли е такива пристъпи на дереализация или деперсонализация, не мога да определя сама състоянието си, но от това което описвам, можете ли да ми помогнете с определението. Как сте се справяли с това, някакви методи за самопомощ в такива моменти? Опитвам се да си мисля за позитивни неща, но дори и те не могат да ме накарат да се усмихна, въпреки че осъзнавам, че имам всичко, от което се нуждая, за да бъда щастлива. Просто не съм на себе си и не мога да се събера в кожата си, идва ми да плача.  Cry Cry Cry
Между другото главата пак ме заболя на същото място...  ooooh!

# 477
  • Мнения: 2 860
Гинкото в началото може да се цапне така в главата, ама ще отмине, не си се дериализирала според мен.

# 478
  • Мнения: 360
Здравейте! Хора четох,прескачайки, и имам питане-някой от вас бил ли е дълго време на АД и после след спирането да са се върнали ПАтаки? Защо лечението не е дало резултат? Това попитах и психиатъра- след толкова години, защо не съм се излекувала? А докато пиех ципралекс-що годе бях добре-поне нямаше ПА. Crossing Arms

# 479
  • Мнения: X
Здравейте! Хора четох,прескачайки, и имам питане-някой от вас бил ли е дълго време на АД и после след спирането да са се върнали ПАтаки? Защо лечението не е дало резултат? Това попитах и психиатъра- след толкова години, защо не съм се излекувала? А докато пиех ципралекс-що годе бях добре-поне нямаше ПА. Crossing Arms

Защото си потиснала просто симптомите с хапчетата, а не си се "излекувала" защото основния проблем,  които ти е причинил тези атаки си остава някъде в теб, трябва да разбереш кое ги е провокирало и да се опиташ по някакъв начин да го промениш, ако можеш или най-просто казано  ако не можеш, да се опитваш да приемаш неща, които не са ти присърце, като нещо  добро. Хапчетат не лекуват, те подтискат проблема, ти се чувстваш добре, но в момента ,в който ги спреш всичко се връща след 2,3 месеца или няколко години. Защото ти не си болна, това са просто някакви си шибани мисли, които ти причиняват и физическите симптоми, които реално могат да наподобяват на някаква реална болест, но в нашия случай  те просто са плод на нашия страх, несигурност и неувереност./ ирационални мисли, които целят само да те изплашат, но реално нищо лошо не може да ти се случи, защото си ЗДРАВА/ Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт