ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №20

  • 136 859
  • 783
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 4 406
Сладкишче, имам позната от Македония, т.е. македонка е, но си е женена ту. Тя от Македония си купува тяхното лексотан. Ходим по екскурзии заедно, но това е събота по някое време. Ако не ти е късно ще й намеря фейсбука и ще я питам за ривотрил Hug Ама там сега може ли да отидеш Rolling Eyes
А дали ще признаят тукашна рецепта Rolling Eyes

Али, край, 7 кила качих за 1 месец. Минава на диетата на Червеняшка, или Червенякова беше. То е добре балансирано. Ти си имаш голя звер да тичаш след него Heart Eyes

Отивам в петък при Карадалиев, чакам си, и изведнъж сестрата заявява, че приключил в 13.30. Е нали работното време е до 14.00. Някакво обяснение да даде?! И сега като приключил аз като пациент какво да правя. Край, не го обичам повече  Crossing Arms Мислих, че е интелигентен, отнасящ се добре и най-вече уважаващ пациентите. Да взема да напиша едно оплакване newsm78.

Та да се дооплача днес съм на следващия ден, май на по-по следващия. Щях да умра до 16.00 часа, сега станах да попиша един пътепис и си сипах чаша вино да ми просветне Wink

Хубава вечер, момичета и момчета!

Последна редакция: пн, 18 май 2015, 17:21 от Jerry F

# 496
  • Мнения: 2 860
Я бързо да си признае кой го лекуваха от тия пристъпи на дерелиализация с антиконвулсант, депакин май, имаше ли ефект, че на един познат дъщеря му и много зле.

И моята малката е много зле, лечението не дава никакъв резултат. Сега записах час в София при психиатър, стискайте палци. Оказа се, че при децата нямат лечение за страхова невроза, има само успокоителни, т.е. АД не могат да се използват, отчаяна съм. Същевременно освен страховете прави и ужасни нервни кризи, а аз съответно сърдечни, снощи как не пукнах не знам.
Еньо, как си, усукал си се сигурно покрай някоя нова колежка и не пишеш.

# 497
  • Мнения: 5 459
Джери, как така бе , мила. Ти поне катериш баирите. Айде аз с дисковата все съм на 4 колела. Аз минах на точкова диета, че тази на Ваня е много еднообразна и ме изнервя.
Гала, Сладкишчето го лекуваха с депакин, ама май нямаше резултат. Стискам палци да се оправят нещата при вас. Енио добре, че го засичам във фейса-тук никакъв не се вясва.

# 498
  • Мнения: 933
Леле момичета и момчета, по напред четох за алкохола и резултатите от него. Та аз която съм трезвеничка от 13 години, та в събота така се наджасах, че просто немам думи. Още изпитвам дискомфорт. Ама веднъж на сро годони простено ми е. Аз още много се плаша какво ще правя ако дай боже забременея и ми сменят терапията.

# 499
  • Мнения: 45
Някои казват,че е болезнено да чакаш някого.Други казват,че е болезнено да забравиш някого ,но най-болезнено е когато не знаеш дали да чакаш или да забравиш...Приятели дайте съвет днес след поредната паник атака потърсих разбиране и подкрепа в съпругът ми ,но получих скандал.Стана ми много криво,че дори не се пробва да ме разбере.Сега сме скарани и не знам как да постъпя кофти ми е очаквах някво разбиране ,а пак получих шамар(образно).

# 500
  • Мнения: 1 383
По принцип близките ни колкото и да ни обичат не могат да ни разберат. Аз съм се отказала  вече със семейството или с приятели да споделям. Като имам нещо свързано с ПР си мрънкам или питам тук или във фейсбук групата.

# 501
  • Мнения: 933
Деси разбирам те и с моя мъж беше така в началото. Аз успях да го накарам да прогледне след като уредих среща между него и псисхиатъра ми. След тази,среща нещата коренно се промемиха, някак той осъзна колко са наистина сложни нещата едва след като му го обясни лекар. Не знам,имам чувството, че щом не виждат рана, значи болестта не съществува. Аз много говорих, обяснявах какво ми е, но той твърдеше, че се представлявам, че го правя за да избегна дадени дейностти. Но греспоменатата сфеща обърна нещата. Ако можеш уреди такава белким каро му го обясни доктор вземе, че си отвори очите

# 502
  • София
  • Мнения: 520
Мацки, ко праите, бре Simple Smile
Мен ме грабна живота - на работа, вкъщи ремонти и все съм зает нещо, та нямам време да гледам какво се случва тук.
Иначе си ме мъчат някои неща, ама гледам да не им обръщам внимание и се ангажирам със занимания. Та тъй. Затова не влизам много.

Гала, а вие правили ли сте изследване на дъщеря ти за възпаление на ушите или средното ухо. Понякога се получава така, че всеки шум дразни и те удря в мозъка направо. Може заради това да страда малката... Може да няма нищо общо с психиката. Само предположение...

Ето ви една статия да се учите как се става образцова мама във форумите Wink http://dessytalks.com/2015/05/17/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2% … B5%D1%88%D0%BD-2/

  bouquet

# 503
  • Мнения: 2 860
Еньо, не сме правили изследане обаче говорих със специалист УНГ, каза че малко вероятно да е от там. Мисля да се консултирам с отоневролог също, че тя си има лека атаксия, мен така ме удряше в мозъка всеки шум, като се влоша с главата, обаче виждам, че при нея е израз на страх, а най-вероятно и двете.

# 504
  • Мнения: 480
Момичета предстои ми пътуване със самолет и много се притеснявам как ще издържа, да не ме хванат лудите.Дайте съвет,  ако имате опит  newsm78 newsm78 newsm78 Praynig Praynig Praynig Praynig Praynig

# 505
  • Мнения: 5 459
И аз много се страхувах от пътуване с ферибот през Дарданелите, но го понесох доста нормално. Дори след месец живот и здраве пак ми предстои такъв преход-просто се настройваш психически, че нищо няма да ти се случи.

# 506
  • Мнения: 3 450
И аз много се страхувах от пътуване с ферибот през Дарданелите, но го понесох доста нормално. Дори след месец живот и здраве пак ми предстои такъв преход-просто се настройваш психически, че нищо няма да ти се случи.
И аз бях така просто изпитвах ужас от такива особено големи плавателни средства.Но просто реших че трябва да се преборя със страховете си.

# 507
  • Мнения: 2 860
За всеки случай преди самолета изпий нещо успокоително, и знай че това е единствения начин ако искаш да отидеш някъде, повтаряй си го.

# 508
  • Мнения: 121
Йори аз съм на ад от две години, нямам па, но забравя ли да ги пия деня преминава кошмарно. Аз много съм чела и не съм срещала човек излекуван, в даден момент се връщат па. Аз и за това много се плаша, защото с мъжа ми бебеправим и много се страхувам какво щш стане като ми сменят лекарствата

Какво означава,че няма излекуван човек?
Това НЕ Е болест за да се излекуваш, а състояние на духа. Аз вече една година съм без никакви АД и да ти кажа съм жива. Трябва да имаш много вяра в себе си - кризите намаляват ,стават все по леки. Но би ли се запитала дали всички хора не усещат паника в дадена ситуация - според мен такива не съществуват ,единствената разлика е че ние му отдаваме значение.  С пожелание за много положителни емоции

# 509
  • Мнения: 933
Имам предвид, че хора в нашето състояние, които страдат по - сериозно от своите страхиве, спирайки ад след определен период от време па се връщат. И как да не е вид болест, било то и болест на духа. Не може да искаме хората да са ни съпричастни като на болни, да ни разбират и подкрепят и в същотот време да се кришм зад клишета

Общи условия

Активация на акаунт