В момента чета... 37

  • 48 810
  • 750
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 485
Аз и Лисицата не харесах, може би защото имах големи очаквания. Прехвалена е, според мен.
"Вечерята" не мога да я намеря за ел. книга. Т.е. намерих я, но във формат, който не се отваря. Някой може ли да ми помогне Embarassed

И аз нещо не се разбрах с "Лисицата" - хубав изказ, но откъм оригиналност - почти никаква. Най-много ме смути това, че е написана в така модния напоследък жанр, който започва някаква история в миналото и продължава до наши дни. Сещам се за поне 10 романа и автора, които съм прочела, като се има предвид, че започнах да ги избягвам... От друга страна е написан така, че да е лесно на преводачите и на чуждестранните читатели - подборът на имена например, липсата на каквато и да било реална връзка с който и да е град в България.
А "Вечерята" я има тук
http://knigi.spasete.me/index.php?dir=%D1%85%2F

# 676
  • Мнения: 1 243

Е, направо не ми се вярва някой да е написал книга с идеята да улесни преводачите си на ум. Laughing По-скоро може да е търсена някаква универсалност на историята, извън пространството и времето.

# 677
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 417
Преди два дни приключих "Екзекуторът". А преди малко разбрах, че било цяла поредица и аз съм започнала от втора книга. Дано нямат връзка една с друга. Иначе, книгата е хубава. Истински трилър, заплетен случай. Със сигурност ще изчета и останалите три.
Започнах, между другото, "Парижкият апартамент". Не съм очарована, блудкаво ми започна, блудкаво ще ми завърши.

# 678
  • Мнения: 356
Аз на К.Картър две книги прочетох до сега "Хамелеонът се завръща " и "Хищникът "(отначало и  аз  не знаех ,че са поредица) и двете много ми  харесаха , а инъче поредицата е от 6 книги , но могат спокойно да си се четат и самостоятелно.
Заедно с "Град на паднали ангели" започнах и "Последното писмо то любимия " на Дж.Мойс - малко разпокъсана ми се стори от начало с тези препратки в миналото и цитати от писма , аз съм прочела все още една 30% от книгата ще видя нататък как е, не очаквам много просто имах нужда от някаква лека и интересна  любовна история Simple Smile

# 679
  • Мнения: 485
Е, направо не ми се вярва някой да е написал книга с идеята да улесни преводачите си на ум. Laughing По-скоро може да е търсена някаква универсалност на историята, извън пространството и времето.
То и на мен не ми се вярваше, но напоследък си променям мнението Simple Smile. Имената, които Галин Никифоров е избрал се срещата в България, но са доста по-типични за англоговорящи страни - напр. Хари, Едуард, Нора, Трейман (фамилия), Елза. Освен това в описанието на града определено няма нищо българско - широки булеварди, няколко скъпи квартала с шикозни магазини и др. подобни (не ми е възможно да дам цитати от книгата в момента Simple Smile). Романът не отстъпва по нищо на подобни образци от чуждата литература, за което авторът си заслужава адмирации - напълно възможно е да е търсил универсалност Simple Smile. Също така няма лошо да е насочен към чуждия пазар, редно е и българските автори да ги превеждат и четат в чужбина Simple Smile. Моят проблем идва от това, че напоследък прочетох доста други книги от този тип и не намирам нищо особено оригинално в "Лисицата"... Но както казвам - проблемът си е само мой, аз няма да чета и Кейт Мортън след единствения неин роман, който съм прочела Simple Smile.

# 680
  • Мнения: 47 352
И аз започнах


Динамична и увличаща засега Simple Smile

Преди нея приключих "Портрет е сепия". Нямах много време за четене и я влачих доста дълго, по средата бях на крачка да я зарежда, но се радвам, че не го направих  Simple Smile

Започнах след нея "Доктор Сън", но нещо не ме увлече, не си падам чак по такива фантасмагории.

# 681
  • Мнения: X
Самотни пясъци - Нора Робъртс

# 682
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 417
Преди два дни приключих "Екзекуторът". А преди малко разбрах, че било цяла поредица и аз съм започнала от втора книга. Дано нямат връзка една с друга. Иначе, книгата е хубава. Истински трилър, заплетен случай. Със сигурност ще изчета и останалите три.
Започнах, между другото, "Парижкият апартамент". Не съм очарована, блудкаво ми започна, блудкаво ще ми завърши.

Заключение: Не ми хареса "Парижкият апартамент".
Започнах " Иконата" на Нийл Олсън. Дотук добре...увлекателна е! Няма динамика, но се чете бързо.

# 683
  • Мнения: 3 465
Прочетох "Кикунохана" - . Как съм я пропуснала досега, не знам Simple Smile Много харесвам тази поредица.
Дадох й 4/5*, защото както и в останалите, гей-темата ми идва в повече.

# 684
  • Мнения: 2 096
Тези Японски загадки ще ги видя и аз. Китайските са ми сред любимите книги.
Преполових Забравената градина - очарована съм!
Записвам си и Лисицата в to read списъка.

# 685
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
С досада и нетърпение да свърши дочетох
 
 Жалко за големите ми очаквания. Книгата се оказа мудна и монотонна, с голямо вдъхновение авторът е написал цели 540 страници, а реално могат да бъдат поне с 200 по-малко. Голяма досада, както казах. Имах чувството, че чета едно  и също нещо през цялото време, представено с различни думи. И накрая вече след цялото протакане, знаех как ще завърши книгата. Никога не съм съжалявала, че съм прочела дадена книга, но за тази бих казала - `съжалявам, че я прочетох`. Съжалявам, че ангажирах Мижжж да ми я прати... Не зарязвам книги, но защо ли тази не я захвърлих още като усетих колко нелепо четиво е. Знам, че ще последват опровержения на написаното, но нека да запазим добрия тон, просто на мен никак не ми хареса. А досега не съм чела негативно мнение за нея. Много сходство намерих със стила на Мюсо. А и неговите книги не са ми много на сърце. Не я препоръчвам, просто не си струва загубата на време да се чете, в случай, че няма развитие на действието.  Peace

 Взела съм от библиотеката "Вакантен пост", но ще я върна незапочната. Имам и към нея странни усещания, отварях я няколко пъти, където и да се случи, все простотии прочитам. Няма да си я причиня.

 Започнах преди броени часове и май ще си оправя вкуса след Хари К. Хубава книга ,от тези, които те поглъщат. А каква красива корица има, чета и си поглеждам към корицата с наслада. Обичам такива книги. Повече ще напиша като я завърша.

# 686
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Нели за пореден път се убеждавам колко различен вкус за книги имаме  Laughing
Нищо няма да опровергавам просто усещанията ни са тотално различни.

Между другото на мен така обичаната от теб "Нестинарка" не ми хареса, беше ми досадна и на моменти натрапчиво копираща "класика на българското село" Елин Пелин.

Аз преди малко приключих "Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА" - малко съм раздвоена в мнението си. Има попадения определено, внушенията също са добри, но нещичко не му достига на автора, за да ме грабне. Бих казала - стил. Все пак е тъничка и се чете бързо, а на моменти е откровено забавна, въпреки тежките проблеми, които прозират на заден план.

Започвам лекичко четивo, любимата Сара Адисън Алън и First Frost  Laughing

# 687
  • Пловдив
  • Мнения: 16 695
Започвам тази

# 688
  • Мнения: 13 501
Нели за пореден път се убеждавам колко различен вкус за книги имаме  Laughing
Нищо няма да опровергавам просто усещанията ни са тотално различни.

Между другото на мен така обичаната от теб "Нестинарка" не ми хареса, беше ми досадна и на моменти натрапчиво копираща "класика на българското село" Елин Пелин.


Тук ще се съглася с Лу.  Peace
Нели,разбирам,че сме различни и вкусовете ни също,но да кажеш ,че книгата е загуба на време ,ми се струва малко преувеличено!
Съжалявам,че те подведох!  Peace

# 689
  • София
  • Мнения: 3 665
И аз да се отчета Simple Smile Прочетох Невидимите благодарение на сладка съфорумка (  Hug ) и поне за известно време ще се отнасям с повече любов към ромите (които, както и автора си казва - понякога много страдат, но не могат да предизвикат съчувствие  Confused ) Книгата за мен си беше кримка - с такова настървение отмятах страниците, за да стигна до развръзка. Общо взето, хареса ми - детектив особняк, бродещ по стъгдите на изгубената любов и неуспеха, ромска фамилия, пазеща строги традиции в много затворен бит, и съдбата на един младеж, необременен все още с идиотщините на възрастта, който бързо пораства около семейната драма. Разказа е от две гледни точки - на детектива и на младежа, има и ретроспекция в началото Crazy Историята върви спокойно, има си собствен тон, а краят е по-скоро неочакван ...
Сега се колебая между Посланическото градче и Споделен живот  Flutter

Общи условия

Активация на акаунт