Голяма или малка фирма?

Досега винаги съм работила в големи фирми, е не най-големите фирми, но да кажем средни и по-големи. Сега отново си търся работя и не си слагам ограничения - ако работата е подходяща, кандидатствам и в малки, и в по-големи фирми. Ходих на няколко интервюта в малки фирми - очевидно при мен няма да проработи този вариант. Не обобщавам в никакъв случай, но моите наблюдения както от интервюта, така и от познати, работещи в малки фирми са следните: ниска заплата, осигуряване на по-ниска работна заплата от реалната, няма гаранция дали ще си получиш останалата част от договорената заплатата, изплащането понякога се бави и с месеци, мусене на болнични, с недобро око се гледа на бременните (често и освобождавани при първа възможност), вършене на работа на още поне 2-ма човека, защото офисът е малък (предпоставка и за интриги и голямо текучество), неспазване на КТ в редица направления - назнчават те, а те карат да подписваш още в началото  молба за напускане без дата?!, липса на полагащи се обезщетения, неправомерни съкращения, работене извънредно - ако може да се нощува в офиса (също и в събота и неделя), извънредният труд нито е спазен, нито се заплаща, отпуск с много мъки след неколкократни пазърлъци с шефа. Разбира се, възможно е да има изключения, ако ги срещна бих поработила и в такава фирма.
В голямата или средно голямата фирма от друга страна отново е възможно да има част от гореизброените неща - интриги, прехвъляне и вършене на работа на някой друг, оставане след работа, текучество и т.н., т.е. нито едно работно място не е застраховано от подобни явления. Но пък в голям процент от случаите: заплатите са по-високи, реални осигуровки, получаваш си цялата заплата точно на датата - нито ден по-късно, болничния си е болничен (може и да има мусене, но никой не би си позволил да те уволни, заради ползван болничен), бременните си ползват майчинство и осигуровки по КТ, при прехвърлянето на работа от други колеги и отдели винаги може да се коментира с прекия ти началник (т.е. не винаги минава номерът с вършенето на чужда работа - все пак зависи от ситуацията), стриктно се спазва КТ - без измислени молби за напускане, спазват се предизвестия, обезщетения, заплащане на извънреден труд (това, разбира се, не навсякъде, но по-големите фирми го практикуват), отпуск се ползва (пак е възможно шефът да го отложи, но поне не се прави на луд и не се отлага до безкрай).
Тези неща не би следвало да се разглеждат като предимства, а да са валидни за всеки работодател, но за жалост не е е така. Затова и ако ми се отвори възможност, винаги бих предпочела по-голямата фирма. А това, че срещаш много и непознати лица, докато си стигнеш до работното място, ми е странен аргумент. С течение на времето ще познаваш по-голямата част от тях, с някои ще сте на здравей-здрасти, с други ще си говорите повече, с трети ще си разменяте от любезност по няколко приказки лицемерно. А в самия отдел - има сплотени и несплотени екипи навсякъде. Никой не е казал, че трябва да се обичаме, а да се разбираме в рамките на добрия тон и да свършим качествено поставените задачи и по професионален начин, без да намесваме личните си неразбирателства.

Зависи. В много голяма частна фирма не съм работила и не знам как е от личен опит. Работила съм в държавна, но там беше друго...
За малките... Какво да кажа? Най-важен е колективът. Ако шефовете и колегите са читави, работата е песен, независимо от заплащането и условията на труд. Но има ли интриги, тормоз и други простотии, става ад.
Най-гадно съм се чувствала в съвсем малка, семейна фирма тип "Мама, татко и аз (плюс още 1-2, защото то фирма само от шефове няма, все някой трябва и да работи)" или "Шефът, настоящата любовница и бъдещата такава (плюс още 1-2 магарета за работа)". Познай какво се случва и кой го отнася, когато "шефовете" се изпокарат. Оттогава си имам едно наум и видя ли ЕТ, бягам като дявол от тамян.  
Друга, често срещана извън София ситуация е, 4-5 човека да работят и да изкарват парите (в някакъв обект, обслужвайки клиенти), а в София 20+ на брой мениджъри да си уплътняват работното време, засипвайки ги със заплашителни писма защо и как ще им отрежат заплатите, написани неграмотно и на шльокавица. Чудна работна обстановка, нали? То затова обявите им за работа не слизат от сайтовете и хората се сменят на месец-два. Толкова може да се издържи, не повече, независимо колко са разбрани колегите.

Тоолкова ми е писнало от малките семейни фирми, че няма накъде повече. Имат много повече минуси, отколкото плюсове! Ако не си от семейството или близък приятел на шефа си просто последна дупка на кавала.
Търся си работа в голяма.

Категорично и само - голяма. И международна 

Колкото по-голяма, толкова по-добре.

Мнението което оставяш в мен след като те прочетох:
Първо-твърде много размисли и страсти,и то за мъж.Това че не си притиснат от парите оказва влияние.Ако беше,нямаше да напишеш нито ред от това което си написал.

Второ-Идеална работа няма!Ако искаш всякакви привилегии от рода да си излизам когато искам,обяд в близкия ресторант,музика ,радио по време на работа ,високо заплащане и т.н. целта е единствена и само една-ти си стани шефа и ти определяш правилата,но тук има едно голямо НО-работи се повече,поне в първо време,докато назначиш други да работят за теб.

Трето-Просто започвай  някъде-всичко е опит,професионален,житейски ,всякакъв,отношения,комуникации,връзки,запознанства,ако е отровна среда,непоносимо-напускаш!В тази връзка,относно последното ти изречение-това дали ще бъдеш унижаван и ще има лошо отношение към теб зависи единствено и само от това дали ти позволяваш да се държат така с теб.
Четвърто-работа която да започенеш след следването си и да се пенсионираш на нея,днес в България няма,това беше по време на комунизма.

Пето -по-добре започни някъде за да излезеш от кръга "университет,търсене на работа и много време за мислене ",отколкото да търсиш 3-5 години Идеалната работа.Имам такива м познати мъже-единия търси една година,все да му е леко,другия търси 3 години-от шефско място нагоре.
Извод-на който му се работи,винаги има работа,който търси мекото на хляба-работа няма в България.
Поста ми не е за заяждане,чиста проба споделям натрупан опит през годините,от който можеш д а извлечеш нешо ползено.

Голяма - в никоя малка нямаше да видя и науча нещата, които знам и съм видяла в голямата.

Предпочитам голяма фирма. По-добре там да съм никоя и да знам какво правя, отколкото в малка да се чувствам основната зъбчатка, а всички да ме правят на луда.
Съображението с кого се познаваш по коридорите ми е много странно. Мисля, че независимо дали се познаваш с 3ма или с 200, професионалното ти изпълнение не трябва да зависи от това.

Голяма фирма

И в малка съм била, и в голяма. Заплатите и осигуровките и на двете бяха горе-долу еднакви, по закон. В голямата имаше накъде да се издигаш, в малката - не. В малката бяхме доста близки, въпреки че бях само аз жена  В голямата - не толкова, там не знам аз ли не успях да се впиша или на тях им беше трудно да създат екип.  И двете са международни. Сега съм в средна фирма, собственикът е чужденец, но компанията си е създадена тук.
Та моето мнение не е толкова дали е голяма или малка, а по-скоро българска или чужда. Че като гледам на ММ българските работодатели какви глупости изсипват, а са най-добрите в Бг за сферата си, че и с чужбина работят  , страх ме хваща да работя за българи.