Наистина е тежко, но вече започвам да осъзнавам какво се случва и надеждите отшумяват. Всички мои приятели ми казват да изчакам да поговорим пък ако е писано всичко ще се оправи. Че такова решение на сериозно мислещ човек не се взима докато е на 6 месечен контракт. Много грозни неща ми каза..за много неща ме обвинява..причините му са сериозни, но не мога да приема, че са над всичко което сме изградили заедно. Опасявам се, че след 20 дни вече няма да ми пука и няма да искам нещата да се оправят. Дори да размисли няма да е същото. Казва ми, че няма да ми пише..но ми пише във вайбър.. не ми помага така. Но щом ми пише значи не всичко е загубено..
Разбирате ли ме.. не зная какво да си мисля и какво да правя.. Единственият ми избор е да чакам и да оставя нещата в ръцете на Господ Бог, който ще ни помогне и ще ни даде знак..
В най-най-смелите си мечти си представям как всичко това е театър и страхотен фарс и вместо сбогом ще получа пръстен..но на дали..
Ще продължа напред..наистина трябва, защото иначе ще се погубя..

Тука нещо сега е тих период, но е временно
Да и това забелязах. Предполагам по-голямата част от мъжките са се върнали или се дължи на факта,че все още не е дошла пролетната ваканция.Да се надяваме,че ще има раздвижване.С голямо удоволствие ще взема участие по темите и ще следя развоя на събитията.В интерес на истината форума доста ми помогна да преодолея отсъствието на моя приятел и бъдещ съпруг.Много съм благодарна на всички ви
, настроения и желания
Е помрънках малко и аз. 