Здравейте,дами ! От известно време се чудя да пиша ли,накрая се реших,нещо много черногледо започнах да гледам и силно се надявам да е само временен период...С мъжа ми сме заедно от 14г,плава от 8г.Имаме 2 деца на 7 и 4г,за които се грижа само аз - по негово настояване живеем в морски град,където нямаме роднини.Аз си имам професия,работя и ми помага детегледачка за децата,когато е необходимо.Все по-малко започвам да се чувствам като част от семейство обаче,постоянно съм недоспала и изнервена.За толкова важни въпроси като училище,детска градина все аз сама трябва да решавам,да кандидатствам,няма с кого да обсъдиш нещата,да получиш утеха или подкрепа,когато имаш нужда.От родителите (мои и негови помощ особена няма,да не говоря,че и често си позволяват да критикуват едно или друго,защо децата не ходили на курс по еди какво си,а аз се чудя къде да се скрия за 30мин за да изпадна в безпаметен сън).С 2 думи аз се чувствам все едно изстисквам 120% от себе си,а все за някого нещо не е достатъчно,включително и мъжът ми.Незнам дали е само временно,докато са малки децата,защото понякога имам чувството,че може и седмица да не се сетя за мъжа ми,толкова един през друг ме заливат ежедневните проблеми...Той като се върне иска да продължим откъдето сме прекъснали преди и всичко да е ок,а аз имам чувството,че много вода е изтекла оттогава и няма как да съм същата...
- Публикувана: 2 март 2015, 10:24 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2022, 12:58 ч.
Съпруги, чиито мъже пътуват по море - 32
По 4м го няма,после е тук за 3м.Чудесен баща е и съпруг,но някак ми се струва,че не оценява,това през което ми се налага да минавам ежедневно за семейството.Знам,че и неговата работа не е лека - спи прекъснато заради смените,но ми се иска и за бъдещето на децата да има повече участие,за мен мисълта,че ако взема погрешно решение и само и изцяло аз ще съм виновна ако нещо се случи ... 
На 2 пъти ми се е налагало много сериозно да влизам в болница с по едно от децата и просто си беше чист късмет,че той си беше тук.Не ми се мисли ако го нямаше ...
На 2 пъти ми се е налагало много сериозно да влизам в болница с по едно от децата и просто си беше чист късмет,че той си беше тук.Не ми се мисли ако го нямаше ... 
Здравей, аз снощи позаспах като хапнах 
Вярно е, че трябва да сме по-силни от жените, чиито мъже са на брега. 4месеца не са много и нашите контракти са по толкова, но престоя после е кратък
Винаги ли е така?
От моя мъж знам, че семейството е много важно за моряците и винаги получавам поздрави дори от колегите му, които не познавам, точно защото ценят семейството принципно. Ако живеете във Варна с радост бих се запознала с теб, а всъщност и в радиуса тук не е проблем.
Мисля си, че ти се е понатрупало напрежение, според мен мъжа ти тингласува доверие като те оставя да се оправяш с важните решения, а и не са чак толкова недостъпни когато има нещо важно.
На моя мъж първото семейство се е развалило защото първата му съпруга се била пречупила... Мъжа ми казва като ме няма ме няма,но като съм тук съм на 100%, но той прави паузи от по 6месеца на брега, има разлика.
Имаш ли в обкръжението моряшки жени или всички се дръпнаха както стана с мен?
Вярно е, че трябва да сме по-силни от жените, чиито мъже са на брега. 4месеца не са много и нашите контракти са по толкова, но престоя после е кратък
Винаги ли е така? От моя мъж знам, че семейството е много важно за моряците и винаги получавам поздрави дори от колегите му, които не познавам, точно защото ценят семейството принципно. Ако живеете във Варна с радост бих се запознала с теб, а всъщност и в радиуса тук не е проблем.
Мисля си, че ти се е понатрупало напрежение, според мен мъжа ти тингласува доверие като те оставя да се оправяш с важните решения, а и не са чак толкова недостъпни когато има нещо важно.
На моя мъж първото семейство се е развалило защото първата му съпруга се била пречупила... Мъжа ми казва като ме няма ме няма,но като съм тук съм на 100%, но той прави паузи от по 6месеца на брега, има разлика.
Имаш ли в обкръжението моряшки жени или всички се дръпнаха както стана с мен?
Багира, наистина животът на жените, чийто мъже пътуват за дълго време никак не е лесен. За мой късмет, ММ го няма за по-кратко и не съм усещала такава липса. Свалям обаче шапка на жени, като вас, които се справят сами с всяко предизвикателство. Това обаче е нож с две остриета, защото в крайна сметка жената иска да е жена и да не и се налага винаги тя да взима всички решения и да се бори сама с трудностите. И аз съм от Варна, ако искате можем да си спретнем по едно питие някоя прохладна вечер 
Мира, а защо казваш, че всички жени са се дръпнали от теб? Аз май не съм забелязала нещо такова, ама не ми и пука де
Мира, а защо казваш, че всички жени са се дръпнали от теб? Аз май не съм забелязала нещо такова, ама не ми и пука де
Аз съм за организация с две ръце До 16.30ч.съм на работа в центъра и с удоволствие можем да се шматнем из морската още утре:)
Не поддържам връзка с нито една от дружките, които познават Красен. Не ги търся, не ме търсят и те дори само за здрасти как си... Майната им, имам си дружки от детството, които до една са в чужбина и се връщат зьа летата...
До 16.30ч.съм на работа в центъра и с удоволствие можем да се шматнем из морската още утре:)Не поддържам връзка с нито една от дружките, които познават Красен. Не ги търся, не ме търсят и те дори само за здрасти как си... Майната им, имам си дружки от детството, които до една са в чужбина и се връщат зьа летата...
Мира, аз предлагам една организация да направим, но само ако може другата седмица, че сега сме на село и така до неделя. Аз сега като се замисля, също с някои мои приятелки се отчуждих след като се запознах с ММ, не знам защо.. може би те не са го харесвали, различни компании.. ама каквото такова, живи и здрави да сме! Та ако има и други варненки, предлагам наистина да си спретнем една среща!
За среща може да броите и мен вече 
Другата седмица ще е по-добре, че ангажиментите са в повечко през тази.
ММ беше на дълги контракти с кратички отпуски, в тази фирма са по-различни нещата, та ще видим. Имаше период, в който се чувствах направо отчаяна, сама в чужда държава и с две малки деца с годинка разлика, но сега сякаш се понаредиха нещата. Но с ММ имаше разговори по темата, защото той реално си няма представа с какво се сблъсквам ежедневно и имаше разминавания.
Другата седмица ще е по-добре, че ангажиментите са в повечко през тази.ММ беше на дълги контракти с кратички отпуски, в тази фирма са по-различни нещата, та ще видим. Имаше период, в който се чувствах направо отчаяна, сама в чужда държава и с две малки деца с годинка разлика, но сега сякаш се понаредиха нещата. Но с ММ имаше разговори по темата, защото той реално си няма представа с какво се сблъсквам ежедневно и имаше разминавания.
Благодаря ви за милите думи 
Да,засега са му така контрактите,надява се да станат 3 на 3,но ще видим.Сравнително малко приятелки имам,чиито мъже плават и то отскоро,така че се събираме предимно като е тук ММ и сме по двойки(повечето са с малки деца и е трудно да напаснем всички да са здрави и свободни).С другите незнам доколко разбират какво е това да си семейство с толкова често отсъстващ баща - особено ми "домилява" като каже някой - "е,поне знае за какво работи и сте добре финансово" 
То добре,ама за всичко си плащаме - и за липсите му по рожденни дни и за Коледи,когато децата си отварят подаръците без татко... И когато бях бременна с 2рото и нямаше кой да гледа голямото,защото се наложи да вляза сама в болницата с контракции...Дори майка ми понякога като се заоплаква как баща ми и липсвал и и било тъжно,защото излязъл някоя вечер по мъжки и ми иде да се гръмна - аз какво да кажа като го няма по толкова време 
И точно да съм жена много ми липсва - от доста време играя ролята или на клоун или звероукротител с хлапетата и в момента най-свидната ми представа за почивка е той да се върне,да вземе хлапетата и да отидат някъде,а аз да си остана на спокойствие поне за седмица и никой да не ме закача с претенции и капризи 
Сега май и детегледачката ще трябва да сменям,което си е доста сложно да пуснеш чужд човек в дома си при децата - отделно,че и малките се привързват,а вече се налага да сменям 5та
Да,засега са му така контрактите,надява се да станат 3 на 3,но ще видим.Сравнително малко приятелки имам,чиито мъже плават и то отскоро,така че се събираме предимно като е тук ММ и сме по двойки(повечето са с малки деца и е трудно да напаснем всички да са здрави и свободни).С другите незнам доколко разбират какво е това да си семейство с толкова често отсъстващ баща - особено ми "домилява" като каже някой - "е,поне знае за какво работи и сте добре финансово" То добре,ама за всичко си плащаме - и за липсите му по рожденни дни и за Коледи,когато децата си отварят подаръците без татко... И когато бях бременна с 2рото и нямаше кой да гледа голямото,защото се наложи да вляза сама в болницата с контракции...Дори майка ми понякога като се заоплаква как баща ми и липсвал и и било тъжно,защото излязъл някоя вечер по мъжки и ми иде да се гръмна - аз какво да кажа като го няма по толкова време И точно да съм жена много ми липсва - от доста време играя ролята или на клоун или звероукротител с хлапетата и в момента най-свидната ми представа за почивка е той да се върне,да вземе хлапетата и да отидат някъде,а аз да си остана на спокойствие поне за седмица и никой да не ме закача с претенции и капризи Сега май и детегледачката ще трябва да сменям,което си е доста сложно да пуснеш чужд човек в дома си при децата - отделно,че и малките се привързват,а вече се налага да сменям 5та
Здравейте, аз много време не съм писала, но с едно малко дяволче не ми остава време. И мм е 4 на 3, надяваме се да станат 2 на 2 следващия.
Ян, ако може от любопитство да попитам (ако искаш не ми отговаряй) на кой кораб се качва синът ти, че мм чака кадет?
Завиждам ви за срещите във Варна, откакто се преместихме в Бургас нямам приятелки с мъже моряци.
Ян, ако може от любопитство да попитам (ако искаш не ми отговаряй) на кой кораб се качва синът ти, че мм чака кадет?
Завиждам ви за срещите във Варна, откакто се преместихме в Бургас нямам приятелки с мъже моряци.
Добро утро, момичета! Багира, добре дошла! Няма за какво да се измъчваш, когато взимаш решениея, сама или не, никога не знаем дали то е правилното за нашето дете. И аз съм вземала винаги сама решения, а за празниците не ги броя колко пъти сме били сами....Като гледам младите семейства с каква безотговорност слагат бързичко край на всичко и не им пука че имат деца ми става болно, нищо че всяка вечер са си заедно и уж са заедно на празниците...Магията при нас е, че всяко връщане е ново начало във връзката, нови емоции и много страст 
, е поне при нас е така 
Тъкмо започнат да те натискат битувизмите и дошло време да стягаш куфарите...Моят моряк, от скоро е 4 месеца на 3 почивка, синът и той пътува, може би изборът беше мой да има приемственост на професията в семейството....само времето ще покаже....Но пък винаги има възможност да се насочи към нещо ново, ако някой ден не му се обикаля по моретата. Благодарна съм, че имам добри приятели, с тях ходим навсякъде, и най-важното, когато съм сама винаги са около мен, нищо че всички са с различни интереси и професии....важно е общуването. Съжалявам,че другата седмица ако си правите среща, няма да мога да дойда, че от четвъртък заминаваме в Еленски балкан.
Марийче, добре си дошла! Чакам теееее!!! Като се видите с момичетата им кажи къде си правим с теб срещите може да дойдат и те.
Хубав ден, аз днес доста задачи, а утре ще съм шофьор на една булка ще е емоционален ден.
ми става болно, нищо че всяка вечер са си заедно и уж са заедно на празниците...Магията при нас е, че всяко връщане е ново начало във връзката, нови емоции и много страст , е поне при нас е така Тъкмо започнат да те натискат битувизмите и дошло време да стягаш куфарите...Моят моряк, от скоро е 4 месеца на 3 почивка, синът и той пътува, може би изборът беше мой да има приемственост на професията в семейството....само времето ще покаже....Но пък винаги има възможност да се насочи към нещо ново, ако някой ден не му се обикаля по моретата. Благодарна съм, че имам добри приятели, с тях ходим навсякъде, и най-важното, когато съм сама винаги са около мен, нищо че всички са с различни интереси и професии....важно е общуването. Съжалявам,че другата седмица ако си правите среща, няма да мога да дойда, че от четвъртък заминаваме в Еленски балкан. Марийче, добре си дошла! Чакам теееее!!! Като се видите с момичетата им кажи къде си правим с теб срещите
може да дойдат и те. Хубав ден, аз днес доста задачи, а утре ще съм шофьор на една булка
ще е емоционален ден. 
Здравейте!
Нова съм във форума.Искам да ви попитам ,как се справяте с отсъствието на мъжете ви? Моят съпруг пътува за втори път.Чувствам се много зле...не ми се прави абсолютно нищо,изпадам постоянно в депресий,не мога да се понасям.Нямам роднини във Варна ,които да ме подкрепят.Осъзнавам че това ме чака от тук нататък,но не мога да контролирам това,което се случва в мен
Нова съм във форума.Искам да ви попитам ,как се справяте с отсъствието на мъжете ви? Моят съпруг пътува за втори път.Чувствам се много зле...не ми се прави абсолютно нищо,изпадам постоянно в депресий,не мога да се понасям.Нямам роднини във Варна ,които да ме подкрепят.Осъзнавам че това ме чака от тук нататък,но не мога да контролирам това,което се случва в мен
Добре дошла, Bebewe, поканена си на нашата още не организирана среща тук във Варна За мен е вече трети рейс този, относно уплътняването на рейсовете ето какво направих аз: на първия изкарах магистратура, че ми трябваше за работа, на втория смених работата, сега ще чета за докторантски изпит. На следващия ще сертифициран някой език и т.н. Мъчно ми е, като го няма и ми липсва, но не допускам емоционалното ми равновесие да зависи от неговото отсъствие. Възприемам го като време за себе си и му се наслаждавам. Уважавам работата и усилията, които тя му коства, той го знае, знае и че може да разчита на мен. Знае, че го чакам с нетърпение и се старая да не го отваря с драми. Мрънкам си от време на време, но не що го няма, а споделям какво ме тревожи. Мъжете ни са силни и до тях застават силни жени, аз съм наясно със спецификата на работата му и се старая да е спокоен, че тук всичко е наред. За него е важно да разчита на мен, както и аз на него. Когато съм сама на празници, ги прекарвам с неговите или моите родители, и пак се получава допбре, просто не се фокусирам,че го няма. Това начин на възприемане на отсъствията препоръчвам, ок е и за двама ни. Той се радва на моите върхове и така...
За мен е вече трети рейс този, относно уплътняването на рейсовете ето какво направих аз: на първия изкарах магистратура, че ми трябваше за работа, на втория смених работата, сега ще чета за докторантски изпит. На следващия ще сертифициран някой език и т.н. Мъчно ми е, като го няма и ми липсва, но не допускам емоционалното ми равновесие да зависи от неговото отсъствие. Възприемам го като време за себе си и му се наслаждавам. Уважавам работата и усилията, които тя му коства, той го знае, знае и че може да разчита на мен. Знае, че го чакам с нетърпение и се старая да не го отваря с драми. Мрънкам си от време на време, но не що го няма, а споделям какво ме тревожи. Мъжете ни са силни и до тях застават силни жени, аз съм наясно със спецификата на работата му и се старая да е спокоен, че тук всичко е наред. За него е важно да разчита на мен, както и аз на него. Когато съм сама на празници, ги прекарвам с неговите или моите родители, и пак се получава допбре, просто не се фокусирам,че го няма. Това начин на възприемане на отсъствията препоръчвам, ок е и за двама ни. Той се радва на моите върхове и така...