Поставям се на твоето място Багира21, определено е кофти този момент, в който някак заради факта, че единия пътува, другия е основно прикован вкъщи с децата. Като бях с едно преместихме се в големия град и се оправях с едното и смогвах с работа. Да ама сега станаха 2, за капак няма места по ясли, а да се върна на работа да плащаме за частна е почти безсмислено на фона на заплатите в нашето здравеопазване. Обаче си е факт, колкото и да съм от полза вкъщи, не е като да работя и да се чувствам удовлетворена от работата, която ми е и като хоби, хич да не е среда от различни хора, абе лично аз без свян не се чувствам ок на детска площадка с майки. И според мен тия моменти на изнервеност, където ги има във всяко семейство идва и оттам. Хубаво, че моя мъж помага в домакинството. Обаче с голямото така и не справихме, поради различия във възпитанието, дойде на мойта, ама късно. Когато говорех, че не трябва да се глези, ама нали момиче, нали го няма все да го оправдая.. Сега с второто още повече е момче е друго, защото се поучаваме от грешката надявам се. И най тъпото, че ако някога сме се карали е заради щерката, ама сами сме си надробили тъй че сърбаме от попарата. Още не е тинейджър и се старая да оправим каквото можем, но и темперамента й е много различен тотално от нашия, колкото сме бързаци и напористи, тя е обратното.
Та и аз съм го имала тоя момент, че ми е по-добре като го няма, някак по-организирана, никой не ми мърмори за нищо, че и детето беше някак по- добре, съберем ли се като беше малка и цирка почваше 😀. И оттам разправиите щот ни е опънала нервите. Е оцеляхме за сега, да видим кат дойде тинейджърството...
А това, което казваш Багира не е приятно, това чувство, че не се гледа на жена, а на домакиня и пр. изпълняваща някакви битовизми в един момент е предпоставка да избие нанякъде от твоя страна и като нищо да погледнеш встрани от общия ви път. За мен само някак открити и дълбоки разговори може да помогнат и разбиране. Мъжете са някакви странни птици, както знаете нито помнят нещо, нито му придават някакъв дълбок смисъл като нас. Буквално трябва да им се каже директно инак нищо не разбират с намеци. Пък любимата им фраза, ако жената нещо покаже емоция,, стига драми". Ако си открит и му споделиш какво усещаш и евентуално да си помогнете взаимно, а той пак не разбере, как такова нещо ще просъществува?Двама сте в тая работа, двама трябва да се справите. Да компромиси се правят, но и от двете страни.
И каквото и да си говорим е трудно да сме кариеристки с пътуващи мъже, пък както е и при нас една баба няма за помощ. Повечето от нас стават като такси, кой да ги води по занимания тия деца. Вариант плащаш на човек разбира се. Ама пък за да се развие, то трябва да се отдаде, което автоматично лишава децата и от майка и от баща. Може би ако са по-големи става, ама в ранна детска възраст не мисля, че е полезно и за самото дете. Сложна работа, не и невъзможно, зависи от личните приоритети. Аз се радвам дори само ако работя, на тоя етап не ламтя за позиции нагоре, въпреки че образованието ми го позволява, но да не забравяме отговорностите растат и с позицията -+ личната отговорност към децата, защото те имат нас основно.. Но таткото е също толкова важен във възпитанието, особено на подрастващи момичета, чисто психологически се превръща в модел на бъдещия съпруг, това което тя вижда като отношение към майката.
Та и аз съм го имала тоя момент, че ми е по-добре като го няма, някак по-организирана, никой не ми мърмори за нищо, че и детето беше някак по- добре, съберем ли се като беше малка и цирка почваше 😀. И оттам разправиите щот ни е опънала нервите. Е оцеляхме за сега, да видим кат дойде тинейджърството...
А това, което казваш Багира не е приятно, това чувство, че не се гледа на жена, а на домакиня и пр. изпълняваща някакви битовизми в един момент е предпоставка да избие нанякъде от твоя страна и като нищо да погледнеш встрани от общия ви път. За мен само някак открити и дълбоки разговори може да помогнат и разбиране. Мъжете са някакви странни птици, както знаете нито помнят нещо, нито му придават някакъв дълбок смисъл като нас. Буквално трябва да им се каже директно инак нищо не разбират с намеци. Пък любимата им фраза, ако жената нещо покаже емоция,, стига драми". Ако си открит и му споделиш какво усещаш и евентуално да си помогнете взаимно, а той пак не разбере, как такова нещо ще просъществува?Двама сте в тая работа, двама трябва да се справите. Да компромиси се правят, но и от двете страни.
И каквото и да си говорим е трудно да сме кариеристки с пътуващи мъже, пък както е и при нас една баба няма за помощ. Повечето от нас стават като такси, кой да ги води по занимания тия деца. Вариант плащаш на човек разбира се. Ама пък за да се развие, то трябва да се отдаде, което автоматично лишава децата и от майка и от баща. Може би ако са по-големи става, ама в ранна детска възраст не мисля, че е полезно и за самото дете. Сложна работа, не и невъзможно, зависи от личните приоритети. Аз се радвам дори само ако работя, на тоя етап не ламтя за позиции нагоре, въпреки че образованието ми го позволява, но да не забравяме отговорностите растат и с позицията -+ личната отговорност към децата, защото те имат нас основно.. Но таткото е също толкова важен във възпитанието, особено на подрастващи момичета, чисто психологически се превръща в модел на бъдещия съпруг, това което тя вижда като отношение към майката.
В коя фирма е? 
