С какво ви дразнят свекървите – 42

  • 57 004
  • 766
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 136
Стилът на общуване дори в цялостен контекст определено диктува доста от изложените без контекст факти и вероятно е причина за тях.
Какво значи "довлече свекъра "... Твоите родители и те ли се "довличат" и защо се приема за даденост , че даден човек ще бъде с негативно отношение към вас само защото притежава качеството свекърва?

# 61
  • Мнения: 12 722
Взимам внучката от детската градина и учителката се скъсва да ми се извинява, че детето се е изкаляло. Аз я гледам с недоумение.  Ама то явно има и такива майки. 

# 62
  • Мнения: 1 572
Какво значи "довлече свекъра "... Твоите родители и те ли се "довличат" и защо се приема за даденост , че даден човек ще бъде с негативно отношение към вас само защото притежава качеството свекърва?
Довлече означава, че свекъра не желаеше да присъства, толкова ли неразбрано го казах?  Той е стабилен и е причината да държа децата да контактуват с тях. А със свекървата се разбираме (вече) и макар тя да не се е променила намерих начин да отсея положетилното.

Последна редакция: чт, 05 мар 2015, 10:20 от dobra

# 63
  • София
  • Мнения: 3 710
Като се хванете за думата значи...  ooooh! То бива дребнавост, но това е просто безумно. Едно време не ни преподаваха "четене с разбиране", надявам се да са го въвели вече в училищата.

Шушулче, бъди здрава! Успех в начинанието!

Да си кажа, че полудявам, като чуя хора, млади или стари да си правят сметките кой ще ги гледа и да вменяват вина на децата си по този повод  #Cussing out Подобни хора имат сериозни дефицити, според мен.

# 64
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
От позицията на млад човек е лесно да се каже, че е грозно повдигането на въпроса за гледането на старини. Ама ако си човек в напреднала възраст с голяма вероятност да се гътнеш и да те намерят след седмици в полуразложено състояние, си е напълно резонно. Аз пък не мога да разбера младите, които заявяват на родителите си "Ми ние заминаваме в чужбина", без да уточнят с родителите си какво мислят да правят с тях. В крайна сметка има неписани правила и е морално задължение на детето да се погрижи за родителите си, когато вече не могат да се грижат сами за себе си. Нормално е хората да са уплашени, че ще останат сами, че няма да има кой да им купи един хляб или лекарства. Наистина е плашещо. И ние бихме се изплашили, ама сега сме много курназ.

# 65
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 537
Аз пък не мога да разбера младите, които заявяват на родителите си "Ми ние заминаваме в чужбина", без да уточнят с родителите си какво мислят да правят с тях. В крайна сметка има неписани правила и е морално задължение на детето да се погрижи за родителите си, когато вече не могат да се грижат сами за себе си. Нормално е хората да са уплашени, че ще останат сами, че няма да има кой да им купи един хляб или лекарства. Наистина е плашещо. И ние бихме се изплашили, ама сега сме много курназ.

Предстои ми заминаване в чужбина. Заминаваме набързо, цялото семейство. надявам се- завинаги! Точно в този момент, когато загубихме дома си тук, когато разпродадохме на безценица спасените си електроуреди, мебели и покъщина, когато напускам сигурната си( макар и недобре платена) работа, последната ни мисъл е за старините на родителите ни. Сега най- важното нещо пред нас е да осигурим децата си, нищо повече! Та аз чудесно разбирам "младите, които заявяват на родителите си..."  Peace

# 66
  • Мнения: X
Тарталета, от предишните ти постове разбирам, че ти се е насъбрало много, ама наистина много. Нормално е в ситуация като твоята да нямаш сили да мислиш за друго освен за децата си. Но Джули говореше по принцип и си е напълно нормално да се погрижим за родителите си. Ние разчитаме на тях като сме малки, няма лошо те да разчитат на нас като остареят. Има много начини да се погрижим за тях. Не  е нужно ние лично да им сменяме памперсите. Може да плащаме друг да положи тези грижи. Сигурна съм, че ако ти потръгнат нещата в чужбина, и ти ще направиш каквото е по силите ти за родителите ти.

# 67
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Предстои ми заминаване в чужбина. Заминаваме набързо, цялото семейство. надявам се- завинаги! Точно в този момент, когато загубихме дома си тук, когато разпродадохме на безценица спасените си електроуреди, мебели и покъщина, когато напускам сигурната си( макар и недобре платена) работа, последната ни мисъл е за старините на родителите ни. Сега най- важното нещо пред нас е да осигурим децата си, нищо повече! Та аз чудесно разбирам "младите, които заявяват на родителите си..."  Peace

Нормално е в такива моменти чувството ти за самосъхранение да е водещото. Аз говоря като цяло, че е въпрос на морал да помислиш за родителите си. Аз не бих живяла спокойно, като знам, че може да се случи нещо с родителите ми /та дори със свекърите/ и да няма кой да им помогне и кой чаша вода да им подаде. Дано скоро си стъпите на краката и да ви чакат само хубави дни  Hug

# 68
  • София
  • Мнения: 3 710
Тарталета, от предишните ти постове разбирам, че ти се е насъбрало много, ама наистина много. Нормално е в ситуация като твоята да нямаш сили да мислиш за друго освен за децата си. Но Джули говореше по принцип и си е напълно нормално да се погрижим за родителите си. Ние разчитаме на тях като сме малки, няма лошо те да разчитат на нас като остареят. Има много начини да се погрижим за тях. Не  е нужно ние лично да им сменяме памперсите. Може да плащаме друг да положи тези грижи. Сигурна съм, че ако ти потръгнат нещата в чужбина, и ти ще направиш каквото е по силите ти за родителите ти.

И аз съм сигурна, ама разбирането е, че трябва лично снахата, с двете си ръце да бърше задника на свекървата, защото тя й е родила мъж, гледала го е и така. Нарочно го написах грубо, белким се усетите. Много ясно, че има начини и никой няма да остави родителите си да мрат като кучета, ама да се повтори и потрети, че децата са длъжни, сакън, да не забравят, че като са били бебета й на тях са им сменали памперсите.

Замитам, че има кой да ме шпионира Wink

Последна редакция: чт, 05 мар 2015, 12:04 от ToHu_

# 69
  • Мнения: X
Да, има нещо вярно в написаното от Тони. Много от родителите, дори собствената ми майка, признават само лично положени грижи. За нея да платя на жена, която я обгрижва, означава, че съм я захвърлила на кучетата. В такъв случай, добре е човек да предостави тези грижи, които са по силите му, а дали отсрещната страна ще ги приеме, си е нейн проблем.

# 70
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Тони, че има манипулативни откачалки - има. Кой как ще си гледа родителите/свекърите никой не може да предположи. Може да умра преди родителите си или да съм по-болна от тях. Всичко се преценява според ситуацията и възможностите. Никой не иска да гледа стари и болни хора на легло, ама всичко се случва. Моята свекърва беше жив труп няколко месеца. Гледаше я нейната майка /баба на мъжа ми/. Обаче като трябваше да се води до тоалетна я водих, свалях й гащите, слагах я на тоалетната чиния и после я вдигах. Бабата я обслужваше като цяло, но тя е възрастна жена и не можеше сама да я слага и вдига от тоалетната без чужда помощ. Добре, че свеки се пооправи бързо, че не знам кой път щяхме да хващаме.

# 71
  • Мнения: 843
Моята свекърва имаше един период, в който повтаряше, че нямало да има кой да я гледа в мое присъствие. Нищо не й отговарях. Правех се, че не я чувам. Престана.
А за лекарствата и тя е така. Постоянно й има нещо и е при личния си лекар.

# 72
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
И аз не разбирам, как може да не мислиш за родителите си, НО разбирам, че е най-важно да се погрижиш за децата си. Майка ми не живее в България от доста време вече, и слава Богу, не е сама-сестра ми е с нея. Но, баща ми е тук. И макар да не е толкова стар, вътрешно се тревожа за него постоянно. Грижа се, до колкото мога, за да е добре и той. И се ужасявам от мисълта да го зарежа тук и да си вдигна чукалата нанякъде. В крайна сметка, точно това вътрешно морално задължение към него ме кара да се притеснявам, че ако мен ме няма, самотата ще го смачка.

# 73
  • Мнения: 23 291
Издадохте се ,колко сте добрички ,само се правите на лоши.всеки за себе си решава.От гледна точка на родител казвам пак ,винаги подкрепям начинанията им.Докато можех ,осигурявах и  средствата.Сега ми тежи ,че не мога да давам ,но пък те си изкарват доста .И пак ми тежи,че не съм достатъчно полезна.
Какво значи разстоянието,и на 200 км са далеч.Не вярвах ,но  познат техен е видял линейка пред нас ,аз  си работех и докато надникна  в къщи ,телефонът има няколко повиквания ,веднага на компа и  ..се разбрахме накрая я ,че не е  за мен.Стана ми мило ,че все пак ме гледат вече. По някакъв начин .Това е гледането ,да си загрижен за другия.Не  е нужно да е  лично съм съгласна ,може  въобще да не стане нужда.Но няма да се съглася с никого ,че трябва да се опропастят  животите на младото семейство заради  възрастното.Малко са дето биха го направили.Но щом вие  го казвате ,значи не са толкова малко.И ги съжалявам.Най-важното не дават на децата си-подкрепа да се развиват и  и израстват.

# 74
  • Мнения: 555
Моите родители са точно такова семейство - опропастили своя живот заради този на своите родители. Майка ми първо трябваше да гледа свекърва, която се парализира. Да поясня, че когато баба се превърна в жив труп майка беше бременна в 6-ти месец. След раждането на брат ми тя имаше две бебета - едното в едната стая, а другото - в другата. Ходеше и на работа. Как сме се оправяли ние си знаем. Баба вече е по-добре и сама се грижи за себе си, но после последва дядо, за който пак майка се грижеше и тъкмо нещата се успокоиха другата ми баба легна на легло, и тъй като принципно живее на 300 км се наложи майка да си я прибере вкъщи за да може да я гледа. Пак си ходи на работа. Общо взето от 25 години брак, тя 15 от тях е гледала старци, или ако не толкова стари- то по-скоро болни хора. Много е хубаво да имаш избор, но понякога просто не разполагаш с такъв, без значение какво ти се иска или не.

Ние също мислим да забегнем в чужбина, още го обмисляме. Моите родители ни подкрепят, въпреки, че знаят, че ще им липсваме много и няма да им е лесно. Неговите - и дума да не става. Нищо, че имат по-голям син, който да ги гледа, как така сме щели да зарежем всичко тук. За кого я били строили тази къща. Благодаря за къщата, но като няма къде да работя не ми се занимава, като тях със земеделие. Уважавам труда им, но аз не съм се старала и учила за това. Ще видим как ще се доразвият нещата и ще вземем някакво решение.

Общи условия

Активация на акаунт