С какво ви дразнят свекървите – 42

Честно казано, нищо не разбрах от горното.
Данче, не се ядосвай. Нормално е да се редувате с мъжа ти. С малки деца е така.

Честно казано не бих забелязала какво ми дават ,най-малко бих проверила какво и  колко на друг.Винаги се съпротивлявам да ми дават.независимо кой  и какво.Вече и аз пращам само за който не е бил на масата.Който е бил е ял и колкото-толкова,това е подарък и не е делене.Тънки сметки не правя и  не съм правила.
И започва да ме дразни  сметката кой на кого разчита.Хората по света осиновяват болни деца и  ги отглеждат като свои,здрави да не говорим.Възрожденците ни са изучавали чужди деца,видели будно дете и  му дали да се изучи.Може да е  от рода ,може и  да не е ,имало е такива.Чичовци са отглеждали братови деца ,на загинали във войните ,помагали са.Тогава и било много важно имотното  състояние,да не излиза от рода.Пък към възрастните  родители да не говорим.Не всичко е Гераците.
Сега имаме ,всеки има в пъти повече от тогава и  ...бе нямам думи.Тук за петел спорим.

*Ирина*Става въпрос,че бабата дели родните си внучки. Иначе на думи много ги обича.
 Бор_яна, аз също не искам да ми дават. Имам достатъчно за сега. Ама, ако нещо е решила свекърва ми да даде и не стане по нейната се почва със словесни атаки и безпочвени упреци;че не харесваме нейното, че майка ми дава, че купуваме боклуци..........
Сега решила да даде на внучките си, но както тя си реши.
Мъжът ми е един,свекърва ми няма други деца. Имаме две дъщери. Винаги обаче едната е превилигирована и то не по вина на дъщеря ми.
Може двете да са свършили нещо, но се изтъква едната, която е на тяхното име. Не казва децата извадиха картофите, а добре,че Н. беше тука,че извади картофите. При положение, че двете са взели участие.
Темата май беше С какво ви дразнят свекървите

Като отвори дума Боряна, да споделя разговор със свекъра.
Готвим се за емиграция в далечна страна. Още не сме започнали процедурата, но се подготвяме. Та, свекър ми повдигна въпроса къде сме щели да ходим, пък защо там, пък далече било, ама на др край на света и ни довърши с въпроса: "Ми, ние тук какво ще правим без вас?!" (т. е. да се чете: Кой ще ни гледа на старини). Издразни ме начинът, по който вменява вина и отговорност към съпруга ми и мен. А иначе има още 3 (трима сина), така че не е останал без потенциални "гледачи". Такъв въпрос никога не е повдиган от нашите, макар да съм 1 дете и баща ми да е с мн повече болежки от свекърите (8-12 години по-възрастни). Виждам, че на нашите не им е приятно, че мислим да бягаме от БГ, но нито се опитват да ни спират, нито вменяват вина. И уж ММ е мн навит за емиграция, но ме е страх да не клекне под натиска на техните, че няма кой да ги гледа на старини и да си останем тук форевър.

Такава е темата.Но без опозиция  не е интересно.Представи си,че има други внуци ,от други деца.Какво ще да е тогава.
Само едно малко въпросче-аз те разбирам ,дразнещо ти е мрънкането.Угаждането на възрастната жена ,дето иска да  е  нейното,а няма ресурс да ръководи и дава наклон.
Но въпросчето- кое дете ,дъщеря твоя е недоволна.Ще кажа аферим ако е  толерираната ,да се откаже и да почувства неудобство.Ако е другата-какво пък няма да коментирам ,темата е посочена.Само за свекървите ,те са виновни.И нямат право да се защитят ,не са тук.

Основателен страх ШушулчеЕдиния ми син беше  и  пак заминава.Не бих казала или намекнала дума Макар че подкрепяйки го има риск да ме упрекне че съм го натиснала да върви,Имаше в началото,защото не е лесно никак.А при него още по трудно беше.И намекна пред някого,че аз искам да е  там.Беше за момент,когато е ядосан.За това си мълча.Той  няма как да харесва тук защото всички знаем защо.Там е  платен десетократно.Но и там не е  захарно.Нагарча на моменти друго от живота там. За всеки различно
Вие  решавате живота си  и няма да се сърдите никому.Всичко е възможно има  трудности.Вие ги поемате, а те какво и как мрънкат не слушайте много.Всеки има начини  характер, ако за всяка дума се ловим става сложно.Ама много сложно

Толерираната е недоволна, защото се чувства неудобно. По характер си е по чувствителна. Физически е и по слаба и няма как  да свърши някои работи. Тя ми сподели предварително какво е намислила бабата .Отначало и опонирала , че не е съгласна, че не е хубаво така, но бабата тръшнала телефона. Тогава предложи навръщане да отидем в нас, та там да коригираме нещата. Живеем в един град.

vasq_5, предполагам, че е дълга историята на толериране и затова толкова се връзвате, но случката така разказана звучи абсурдна 
Петелът не е голяма птица, а "нечестно" деленият петел в случая дори не е цял. Всичките нерви, телефонни разговори, спорове, та дори корекции... за едно бутче?

wildBee, понякога и аз когато прочета нечий пост и първата ми мисъл е, гледай сега за какви неща се дразнят или разправят. Когато не си присъствал  обаче в дадената ситуация наистина не може да се прецени реално.
Не ми се влиза в подробности. Историята е дълга и безкрайна.

Тя няма как да разкаже за всичките случки.Това е пример.И щом чувства неудобство   има причина.Друго щеше да е  другата да спори за едно бутче ,дребнаво е.Големи жени с деца  се връзват на една бабеса. Ние ,българите се раздираме между традициите и  желанията си.Един път в годината ще я търпите тази баба ,няма да е вечна и тя.Да ви кажа ,все си мислех ,че свекърва ми  обича другите внуци повече.Но се оказа ,че не е така.по принцип се дава на далечния ,защото който е при нея  или близо получава топлина и обич в повече всеки ден.Работех и тя гледаше денем децата,големи вече ,те играят на улицата четирите ,тя да сложи да хапнат и ги нагледа,аз се прибирам и  на обяд и вечерта.Паднало едното  и свекървата веднага извикала  сина си да си ги приберат ,трая  ги точно ден и до пладне.Дали и вие не си въобразявате разделяне.Като мен.Или наистина има баби ,родители да делят децата  и внуците си.не мога да го повярвам.Не може във всеки момент да е равно ,не може залъците да делиш равни. или стотинките.Дава се  на който се нуждае  в момента ,но в следващ миг се прави реванш.Така аз го разбирам На сърце разлика не бива.За обич разлика не бива.Другото  -не бих му обърнала внимание.При нас в пъти повече  е за брат ми.За мен накра я дадоха ,че имах нужда за дете.Решаващо за бъдещето му.И сме в отлични отношения ,не съм повдигала въпрос за нищо.

Да живееш със свеки не е лесно - всички, които по някакъв начин живеят съвместно, заслужават моите уважения! То и с родителите ми да живея, няма да е лесно. Все пак са различно поколение.

С моята не живеем заедно, но тя е голям навлек и често идваше у нас до наскоро, като живяхме съвсем наблизо едни до други. Последните 2 месеца живеем в по-голяма жилище и гледайте какво ми се случи.

Искаше да й осигурим място да спи у нас. Е, да, ама аз не съм съгласна. Пък и нищо й няма - здрава, права, копае си двора и си гледа живота. Само устата и нахалството й са мега големи.

Беше си наумила, че "излишната" ни стая в новото жилище ще е за нея (е да, ама ние очакваме ново попълнение в семейството, та стаята не ни е излишна въобще). И направи какво - ли - не, за да се случат нещата. Накрая заяви мега нахално "аз на този диван повече няма да спя" ... Разбирайте - диванът в хола е супер страхотен, на него спим ние четиримата като искаме да сме в близост до камината.

И моят мъж примигна няколко пъти и й каза най-спокойно - "добре, няма да спиш повече на този диван".
И тази като си въобрази, че е станало на нейната - извади едно листче, на което беше записала - да й донесем старото легло от тях, стария телевизор, да й вземем шкафче и масичка - малки, колкото за нейните вещи ...

аз гледам, и не вярвам на ушите си!!!!!

Моят я слуша, слуша пък в един момент рече  -"ама, чакай сега - аз като ти казах, че повече няма да спиш на този диван имах предвид, че ще те закарам довечера у вас, да си спиш в собственото легло. Не съм имал предвид, че ще ти позволя да се пренесеш у нас??"

е, тя млъкна и погледна в недоумение.

после след 2-3 дена издебна ММ като го нямаше и дойде съвсем съзнателно у нас с намерението да се скара с мен. Колко съм била проклета, и нахална че как не съм искала да я приютя на стари години като била немощна, болна и нам-кво си. Аз я изслушах най-учтиво и й казах, че тя въобще не е немощна, безпомощна и нам-кво си, но е просто нахална и иска да има възможност да идва у нас по всяко време, за да може да ми се меси в живота, както досега е правила. Което нито на ММ, нито на мен не ни е приятно. И смятам, че за да се разбираме е най-добре всеки да си бъде самостоятелен.

Тя като подивя, позеленя, разкрещя се, изпоплаши децата, абе картинка луда работа. Накрая излетя кат хала и каза, че у нас повече няма да стъпи.

Е, чудо голямо. Ако знаете как ми олекна ... чувствам се мноого по-добре. Ама жалко, че обещанието й е само напразно, защото 2 дена по-късно казала на ММ - че аз съм я нагрубила, обидила и нам си кво, но тя ми прощавала. И пита дали да дойде у нас да ми направи салатка???

е, мерси, не ща. 

Е ,оправи ми се настроението ,салатката е добро дело...Добре де ,масата възрастни не искат да се местят ,дори да отпадне ,може да се намери начин да се грижите за нея.От какъв зор се бута  при вас?Има жилище и занимания ,щом иска да прави салатка ,може и за себе си да направи нещо за ядене...какво повече и трябва.Ей ,опасен свят...Ние сме се разбрали когато няма да мога да се движа да се плаща на някого да ме наглежда и помага-пазаруване ,да не дава господ и друго.Но  никак не виждам да стане ,пък и  ще мие  адски неудобно моите деца ,включително снахи да ме Бършат ...Достатъчно да наобикалят ,да се интересуват и  да плащат сметките...Че няма да ми стигнат моите  финанси ...И нападението било най-добрата отбрана ,нападайте първи...и хич да не ви пука за сърдити бабички..трае ден до пладне.

Наистина ми е смешно....явно забравям моите смешки ...което е добро ...

права си - нападението е най-добрата защита.

Трябва да намеря баланса между това да я държа на дистанция и това да не обидя ММ. Той винаги много е искал да се разбираме добре, макар че отлично е запознат с властното й и манипулативно поведение. След този последния ни сблъсък ММ все пак отстъпи и каза, че може би е по-добре да сме по-дистанцирани, и спря да настоява да се сдобряваме.

Аз се съгласих да води децата у тях - все пак както тя е привързана към тях, така и те към нея. Макар да не ми е много по сърце, защото винаги се връщат с много мръсни ръце, дрехите им миришат или на манджа, или на печка, и рядко се случва да са без петна.

Съгласих се децата да общуват с баба си, аз прекратих комуникациите си. Не виждам как бихме могли да живеем под един покрив на каквато и да е било възраст.

румка, нещата са се стекли благоприятно при вас, защото мъжът ти си е бил на мястото. 

Чак пък да прекратяваш комуникации с нея! Да идва на гости отвреме-навреме, отивайте и вие, децата да ходят. Важното е, че си отрязала мераците й за нейна стая у вас още в зародиш. Така се прави - казваш си какво мислиш, казваш НЕ, когато се налага, държиш на своето Но не се скарвай за постоянно! Доколкото разбирам, чакате трето детенце, все ще ти потрябва помощта й за нещо или някога. А и на мъжът ти ще му е болно, ако отхвърляш майка му изцяло.
Що се отнася до това какви се връщали децата - ами деца са, цапат се, вмирисват се от манджите, които баба им готви за тях Ще ги измиеш, срешиш, изпереш. Като нови ще станат Но пък цял живот с умиление ще си спомнят колко хубаво е било при баба.