С какво ви дразнят свекървите – 42

  • 57 036
  • 766
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: X
. В крайна сметка като се водите "семейство" и гледаш да разчиташ на тях, както те разчитат на сина си. 

Ако се освободиш от този начин на мислене, ще видиш колко по - леко ще ти стане. Сигурна съм, че не ви е било лесно, но я си представи другата крайност. Една супер загрижена свекърва, която непрестанно си вре носа във вашето семейство, едва ли не изземва функциите ти на майка и постоянно те наставлява за всичко.
Ако помислиш от тази гледна точка, ще разбереш каква невероятна късметлийка си с твоята свекърва Laughing

Ама защо едната крайност да се отрича чрез друга крайност? Cyberspace е права. Семейството е затова- да разчитат един на друг, да се подкрепят, да действат като екип. Това не означава всеки да си вре носа в работата на другите.

# 241
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325

Разбирам те. И моите свекъри са такива. И аз се дразних, но в един момент си казах, че ние сме си виновни и в частност мъжа ми. Просто се примиряваш, че са такива. В ситуация, в която те ще са в нужда, не се отзоваваш и това е. Така няма ощетени. Всеки си гледа семейството и се справя сам с проблемите си. Свекъра беше свикнал за всичко да търси мъжа ми и той като типична мека Мара винаги се отзоваваше, а когато мъжа ми имаше проблем, баща му никога не беше насреща. Мина доста време докато ММ се научи да отказва. Баща му не беше особено очарован, когато синчето-касичка изведнъж спря да го отразява. Даже го играеше обиден. Та мисълта ми е - не може да промениш хората, но може да промениш своето отношение и поведение към тях.
Права си, не можеш да променош хората, затова това факта, че е такава, не е нещо, което да ми трови живота. Просто свикнах. Когато те опрат до нас, аз ще отвърна по същия начин.

# 242
  • Мнения: 3 228
thewishmaster, защото има и такива случаи и според мен това е много по-лошо, отколкото да не ти помагат.
Мисълта ми беше, че тя не може да ги промени, затова е добре да мисли позитивно, да погледне, че нещата биха могли да са и по - зле и да си организира нещата по друг начин, като изключи свекървата.

Cyberspace, когато/ако/ те опрат до вас, остави мъжа ти да реши как да реагира, все пак са негови родители

# 243
  • Мнения: 1 572
Cyberspace, първият ти пост все едно аз съм го писала. Засичахме се по улиците и С писукаше над количката колко е пораснал, колко е красив и т.н. Но да звънне да пита как е, тц! Също като твоята - домакиня. 
Скрит текст:
И ние правехме ремонт като бях бременна, тя в чужбина, беше ми много добре. Но когато 2 дена  преди термина ми свекъра влезе в болница в безпомощно състояние, аз и се обадих да си дойде. Обиди се люто и не се върна. Как така ще и казвам какво да прави! Добре, че преносих, че да хвърчим всеки ден до болницата по няколко пъти. Свекъра и той ни се накара защо я притесняваме. Подчертавам, че тя в чужбина-та не работи. Аз все пак взех, че родих и ММ се чудеше в коя болница да хвърчи по-напред, при баща си, обездвижен или при първото си дете. За да го улесня му казах да не идва при мен на свижданията, че ще се видим на изписването. ММ пое работата на баща си, грижите по него, че и по домашните им любимци. Стана сянка от целия зор. А С като се върна (след месец както си и беше по график) ми заяви, че не си гледам мъжа, бил отслабнал плашещо. Това беше и повода малко по-късно да ме "покани" да си ходя. Не се грижа добре за мъжа си  Crazy Щото тя нейния много го обгрижи  Close

# 244
  • Мнения: 5 173
Последното изречение каза ли го на нея?

# 245
  • София
  • Мнения: 23 750
Шушулче, на диви простакеси и да кажеш какво мислиш, пак ще те изкарат по-черен от дявола. Просто няма смисъл. Само дистанцирането би свършило работа.

# 246
  • Мнения: 2 009
Нямах нет,та малко със закъснение пращам отговор,виждам ,че вече бая сте изписали. Може моите разбирания да са грешни,но за мен семейството е за да си помага,когато някой се нуждае. Най-малкото поне да предложиш помощ. Еми никога не бих легнала да си гледам поредицата от турски сериали,а на 2м от мен децата ми да се блъскат,било то с бременна жена или не. Така както ние помогнахме ,по-точно направихме нейния ремонт,така най-малкото можеше да попита може ли да ни е от полза. Чувала съм,че има майстори,чувала съм и че фирми за почистване има,ама съм чувала,че и пари искат. Ако си дал не малка сума пари за жилище и ти предстои раждането и отглеждането на дете,съгласете се,че средствата са не малко. В такива моменти пестиш от каквото можеш,в нашия случай от професионалисти. Какво семейство си с някой,който не е до теб,за да те подкрепи?? И в този ред на мисли щом тя не трябва да взема участие,защо биха взели приятели...те с какво са длъжни по тази логика?  Значи според нея ММ е длъжен да й нареже и нацепи дърва,да й залепи плочки и прочие,защото му е майка,а нейните задължения какви са?  Не помагаш на детето си,не поглеждаш внучето си,биеш си пас за всичко.... Егати и семейството,че то комшията ми е по-близък. Учили са ме ,че семейството е за взаимопомощ,кой с каквото може,но винаги,когато на някой му се налага. Така ще възпитам и децата си. За мен това са роднински отношения

Последна редакция: чт, 12 мар 2015, 13:32 от geri-gb

# 247
  • Мнения: 23 309
Скрит текст:
комшията ми е по-близък
E това си казвах през всичките години.Страховете ми са  дали ще успея да съм полезна ,както те искат,заради проблемите си.Няма да им е лесно и на тях.Подозирам ,че няма и да приемат моята помощ каквато мога да дам.Финансова вече не мога,аз имам нужда .За да преживявам,не за друго .Но повечето неща които каза съм мислила.Знам също,че съдбата си играе с нас и ни подхвърля точно които не искаме и обичаме.но определено ме размисли.

# 248
  • Мнения: 2 009
Боряна,до колкото разбирам от постовете ти,желание не ти липсва да помагаш,просто нямаш възможност. Помощтта е не винаги финансова или физическа,понякога и дума,съвет или дори изразена воля,са напълно достатъчни,за да видиш,че отсрещната страна е загрижена,тогава,когато ти е трудно. При нас липсва. Липсва изцяло. Помощ никаква,същевременно не е като да е безучастна към нас относно месене,тогава ,когато никой не моли,дори изявява видимо и гласно недоволство. Жената е на 46 години,в перфектно здравословно състояние и с достатъчно свободно време,просто приоритет й е телевизорът.

# 249
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Гери, "културния" шок наистина е много голям. И аз си мислех /и още мисля/, че семейството трябва да се подкрепя и членовете му да си помагат взаимно, но има хора с други разбирания. Просто играеш по техните правила и като помолят за помощ ги сиктирдосваш както те - теб. Така не се чувстваш използвана. Божеее, само като се сетя колко съм ревала и съм се ядосвала след поредните им наглости и тъпотии. Даже майка ми и баба ми са били изключително възмутени /и с право/ от тях. Ама в един момент ги приемаш такива каквито са и коригираш поведението си така, че да не се натоварваш и ядосваш. Обаче, за да стане това трябва да имаш мъж на място.
Обикновено такова поведение имат индивиди, които се чувстват прецакани, че са си нарушили кефа като са отгледали деца и само ги чакат да пораснат, че да започнат да ги мародерстват и използват за всяко нещо. Явно не осъзнават, че тези деца са плод на техен съзнателен избор, а не застраховка за старините им.

# 250
  • Мнения: 21 623
Боряна,до колкото разбирам от постовете ти,желание не ти липсва да помагаш,просто нямаш възможност. Помощтта е не винаги финансова или физическа,понякога и дума,съвет или дори изразена воля,са напълно достатъчни,за да видиш,че отсрещната страна е загрижена,тогава,когато ти е трудно. При нас липсва. Липсва изцяло. Помощ никаква,същевременно не е като да е безучастна към нас относно месене,тогава ,когато никой не моли,дори изявява видимо и гласно недоволство. Жената е на 46 години,в перфектно здравословно състояние и с достатъчно свободно време,просто приоритет й е телевизорът.
Игнорирай я, живей си живота така, както ти харесва и както го разбираш. Не ти трябва помощта й, нека си гледа сериалите. Повярвай ми, има много по-страшни варианти на взаимоотношения снаха-свекърва, където втората е вечното присъствие в дома, дава непоискани съвети и налага волята си, разбиранията си за възпитание и начина си на живот.. В този смисъл смятам, че си късметлийка, че не си попаднала на точно такъв типаж.

# 251
  • Мнения: 3 228
Боряна,до колкото разбирам от постовете ти,желание не ти липсва да помагаш,просто нямаш възможност. Помощтта е не винаги финансова или физическа,понякога и дума,съвет или дори изразена воля,са напълно достатъчни,за да видиш,че отсрещната страна е загрижена,тогава,когато ти е трудно. При нас липсва. Липсва изцяло. Помощ никаква,същевременно не е като да е безучастна към нас относно месене,тогава ,когато никой не моли,дори изявява видимо и гласно недоволство. Жената е на 46 години,в перфектно здравословно състояние и с достатъчно свободно време,просто приоритет й е телевизорът.
Игнорирай я, живей си живота така, както ти харесва и както го разбираш. Не ти трябва помощта й, нека си гледа сериалите. Повярвай ми, има много по-страшни варианти на взаимоотношения снаха-свекърва, където втората е вечното присъствие в дома, дава непоискани съвети и налага волята си, разбиранията си за възпитание и начина си на живот.. В този смисъл смятам, че си късметлийка, че не си попаднала на точно такъв типаж.

Това е и моето мнение.
не е важно да помага, по важно е да не пречи Laughing

# 252
  • Мнения: 2 009
Miss-july,съгласна съм,че мъжът трябва да е на място. На моя това му е единственият минус,никога не може да откаже или постави някой на мястото му. Баба му го е възпитала да е отговорен и той го проявява дори,когато майка му не го заслужава. Това са били и единствените ни поводи за скандали,които винаги завършват с " еми какво да правя,такъв съм си". За мен човек трябва да получава отношението и държанието,което заслужава,без значение майка,баща,брат. Ако някой не ти помага ,когато се нуждаеш,било то приятел или роднина,а същевременно не спира да те търси,когато на него ну трябваш,за мен това си е повод за пълен ignore. Така и правя и не съжалявам,колкото и да е крайно. ММ обаче не е така и понякога много ме е яд,ама нали противоположностите се привличат

# 253
  • Мнения: 23 309
На моменти темата става дълбоко философска.За мен като стоя  по средата  особено. И не се отнася само за свекърви ,има  и други хора в живота ни ,които са се лепнали и смучат каквото могат.Сега се опитвам поне за трети път ,а са повече ,да се откача от едно приятелство.Където давам  от душа материално и друго и не получавам нищо освен манкиране.
Някога имах сблъсък директен със С,аз с двете деца ,малки ,едното може да прави бели ,другото да послужи за беля.Тя помага на съседи.Помолих за малко да остане ,с връзки мляко от магазина ,оставят ми го ,но трябва да го взема без клиенти там.Да не създавам проблем .Под рафта е ,няма и хората стоят от 5 сутринта.Тя се върна по обяд и отиде да я гостят ,не знам с какъв акъл заведох голямото при нея ,просъсках,как не те е срам ,нали обеща ,помолих те...и изчезнах за млякото.Двете заедно не могат да стоят ,магазинът е на не повече от 200м със извивките на пътя.Като се върнах ,двете в стаята ,тя сърдита ,вечерта свекъра вдигна скандал ,мъжа ми с тях..
Лесното е било да имам условия да ги оставям без да се докосват и  пипат ,че и в контакт може да бръкне.Ако намери с какво ,дори от играчка да измъкне  тел.Имах големи проблеми и повече не я занимавах.Мъжа ми не помага ,той  ги "видя"когато ставаха  да си говорят.И тогава за малко.Семейството е за товара си помага.Насметеното е,че се заричах като всички да не я поглеждам ,но я гледах и  и чистих фекалиите .
Ще помагам което ми позволят.Ако са големички и приказки да чета и да си говорим ,да изпера ,изгладя ,наготвя.Да съм когато децата  ми са заети.Има превози.Но...като ги познавам...както и да е .Ще се чуе.Аз имам кусур да обмислям напред.Страхувам се отнапред.После казват ,светът да се събаря оцелявам и   постигам  превъзмогвам.
И колко малко трябва да си човечен и когато сгрешиш да се извиниш от сърце ,отвътре.И да не повтаряш.Хиляди истории с очаквания  имам несбъднати.
Понякога са хващам в едни пара нормални да ги кажа  се прераждаме ,че избираме живота си ,че колкото потрудено ,толкова побърза се издигаме духовно и  има комисия,която следи да не се товарим прекалено.Казва се ,дава се колкото можеш да понесеш.Явно съм била без мярка и съм се награбила с отговорности да стана не съвършена ,ами божествена.
Това просто за оправдание ,задето съм поемала на гърба си всичките около мен.




Моето е  спомени ,по средата съм на свекървинските  дейности,моята почина преди близо 5 години сега аз съм на ред  да правя теми.И си правя  бележки,вярвате или не ,всичко е различно и  е добре  такива като мен да четат тук.Все пак не може нон стоп изцепки пресни да има.И все пак да разберем защо става така,който иска да се учи.

# 254
  • Мнения: 843
Аз също съм си мислила и съм вярвала, че семейството е да се подкрепят и помагат в трудни моменти. Но при моята свекърва не важи. Аз съм разбрала и осъзнала, че на нея не може да се разчита. Покрай нея и на свекъра, че тя го командори. И не искам нищо от нея. Надявам се и тя да няма претенции към мен.
Не знам дали съм ви разказвала какви са ни вече отношенията след редица случки. Хубавото е, че и ММ( родният й син) я видя ясно и няма претенции. Сега се виждаме по празници, водим й детето, тя идва да го види вкъщи. По- скоро дипломатични отношения от моя страна, защото е майка на ММ и баба на малчо. Но нищо повече. Нито искам помощ, нито съвет, нито да ми се меси. Не споделям с нея- просто позната. Много ми се искаше да сме приятелки, но няма как да стане с желание само от едната страна.
Даже нямам търпение да дойде моментът детето да е по- голямо и да ходят 2-мата с ММ, а аз да имам да чистя или готвя  Wink

Общи условия

Активация на акаунт