"Песен за огън и лед" - 17

— Церсей обеща на Елия да ви покаже да ви видим. В деня преди да си тръгнем, докато майка ми и баща ви си беседваха насаме, тя и Джайм ни заведоха в детската ви стая. Кърмачката ви се опита да ни изпъди, но сестра ви беше непреклонна. „Той е мой — каза й тя, — а ти си само една млечна крава, не можеш да ми казваш какво да правя. Млъкни или ще кажа на татко да ти отреже езика. Кравата няма нужда от език, само от виме.“

— Нейна милост се е научила на вежливост от ранно детство — каза Тирион, развеселен от мисълта как сестра му а твърдяла, че е „неин“. „Оттогава не е особено настоятелна в претенциите си, боговете са ми свидетели.“

— Церсей дори разви пелените ви, за да ви разгледаме по-добре — продължи дорнският принц. — Наистина едното ви око изглеждаше зло и имаше малко черен мъх по черепа ви. Главата ви може би беше малко по-голяма от нормалното… но нямаше нито опашка, нито брада, нито зъби или нокти, и нищо друго между краката, освен една малка розова пишчица. След цялата тази дивна мълва Ориста на лорд Тивин се оказа просто едно отвратително червено бебе с криви крака. Елия дори издаде онзи звук, който издават момиченцата, като видят бебета, сигурен съм, че сте го чували. Същия звук, който издават над пухкави котенца и игриви паленца. Убеден съм, че й се е приискало сама да ви накърми, колкото и грозен да бяхте. Когато отбелязах, че за чудовище изглеждате доста жалък, сестра ви каза „той уби майка ми“ и ви изви пишката толкова силно, че си помислих, че ще я откъсне. Вие вреснахте, но Церсей ви пусна едва след като брат ви Джайм каза: „Остави го, ще го нараниш“. „Все едно — каза тя. — Всички твърдят, че той скоро ще умре. Не е трябвало да доживее толкова дълго.“

Той си спомни една студена сутрин, когато слезе по стръмните външни стъпала от библиотеката на Зимен хребет и се натъкна на принц Джофри, който се шегуваше с Хрътката на тема избиване на вълци. „Прати куче да убие вълк“, беше казал. Дори Джофри обаче не беше толкова глупав, че да заповяда на Сандор Клегейн да посече един син на Едард Старк; Хрътката щеше да отиде при Церсей. Вместо това момчето беше намерило убиеца сред вонящата тълпа от наемници, търговци и лагерни курви, залепили се към кралската свита по пътя им на север. „Някой пъпчив идиот, готов да рискува живота си заради благоволението на принца и за малко пари.“ Тирион се зачуди чия ли е била идеята да се изчака Робърт да напусне Зимен хребет, преди да прережат гърлото на Бран. „На Джофри най-вероятно. Сигурно го е смятал за върха на хитростта.“ Личната кама на принца беше с украсен със скъпоценни камъни предпазител и с инкрустирано злато по оръжието, като че ли си спомняше Тирион. Джофри поне не беше проявил глупостта да използва нея. Вместо това бе поровил в оръжията на баща си. Робърт Баратеон проявяваше безгрижна щедрост и щеше да даде на сина си всяка кама, която си поиска… но Тирион предположи, че момчето си я е взело само. Робърт беше дошъл в Зимен хребет с дълга опашка от рицари и слуги, с огромна къща на колела и обоз. Несъмнено някой усърден слуга се бе погрижил оръжията на краля да заминат с него, в случай че си пожелае някое от тях.

Ножът, който бе използвал Джоф, беше хубав и прост. Никаква златна украса, никакви геми по дръжката, никаква сребърна инкрустация по резеца. Но въпреки всичко валирианската стомана беше гибелно остра… достатъчно остра, за да пререже кожа, мускул и плът с един бърз удар. „Знам я аз валирианската стомана.“ Но я знаеше все пак, нали? Иначе нямаше да е толкова глупав, че да избере точно ножа на Кутрето.

Все още му се изплъзваше въпросът „Защо?“. „Най-обикновена жестокост може би?“ Племенникът му я притежаваше в изобилие. Тирион едва устиска да не повърне всичкото вино, което беше изпил, или да го изпикае в гащите си, или и двете. Присви се неловко. На закуската трябваше да си държи езика зад зъбите. „Момчето знае, че аз знам. Тази голяма уста ще ми вземе главата един ден.