Съжалявам, че прочетох тази книга...

  • 45 094
  • 349
  •   1
Отговори
# 90
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 593
Интересна тема. Като за начало Simple Smile

и

# 91
  • Мнения: 851
"Облакът Атлас"- С голямо желание си я бях купила, но едва я довърших.
"Джинджифиловата къща"- Същата работа, нещо като нищо, отвсякъде. Като епизод от лош криминален сериал, но и за толкова нямаше.
"Щастливите хора четат и пият кафе"- Действително книга за една кафеварка време, но много потискаща и изнервяща.

Ако имате здрави нерви и време, прочетете "Гроздовете на гнева" на Стайнбек. Точно едно изречение на самия финал ми беше нужно, за да се пренеса изцяло при героите, да почувствам безизходицата им и да намеря смисъла на цялата книга. Удари ме като гръм от ясно небе.

# 92
  • Велико Търново
  • Мнения: 358
"12те" на Уилиям Гладстоун. Аз очаквах някакви световни загадки да се разрешат, а то героите остаряха и побеляха и нищо не се случи.

И "Падналите Ангели" много повърхностна и детска. По темата за ангелите ще препоръчам "Ангелология" на Даниел Трусони.

Последна редакция: чт, 05 мар 2015, 21:22 от marrrinka85

# 93
  • Мнения: 1 844
Ако имате здрави нерви и време, прочетете "Гроздовете на гнева" на Стайнбек. Точно едно изречение на самия финал ми беше нужно, за да се пренеса изцяло при героите, да почувствам безизходицата им и да намеря смисъла на цялата книга. Удари ме като гръм от ясно небе.

Много я харесах тази книга на Стайнбек. Не се чете леко, но си струва усилията.

# 94
  • Мнения: 4 785
"Облакът Атлас"- С голямо желание си я бях купила, но едва я довърших.

И тази мога да добавя към списък, не ми е от най-големите "съжаления" и "загуби на време", но ми вървеше мудно.

А "Джинджифиловата къща" тъкмо съм я заредила на четеца, дано не си загубя времето  Crazy

# 95
  • Мнения: 4 552
"Щастливите хора четат и пият кафе"- Действително книга за една кафеварка време, но много потискаща и изнервяща.
На тая книига хич не й разбрах идеята.

# 96
  • Мнения: 482
Има една книга, която съм заклеймила отдавна -беше детска- "Аничка дребосъчето и сламения Хуберт". А Алиса съм забранила на децата си да я четат. "Под игото" също ми е скучна. А Улица Консервна и Благодатният Четвъртък много ми харесват, както и Малкият принц и Мечо Пух.

# 97
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
...А Алиса съм забранила на децата си да я четат....
Защо?

# 98
  • Вестерос
  • Мнения: 39 462
Защо си забранила Алиса?????  Laughing Rolling Eyes Thinking потресена съм, това е приказка.

# 99
  • Мнения: 851

А "Джинджифиловата къща" тъкмо съм я заредила на четеца, дано не си загубя времето  Crazy

Поне няма да съжаляваш, че си я подминала, след големия шум около нея. Да кажеш после. Че и продължение ще има.



Последна редакция: пт, 06 мар 2015, 00:07 от Leaves

# 100
  • Canada
  • Мнения: 3 411
На мен пък Под игото ми харесва. Чела съм я поне 5-6 пъти и сигурно още ще я чета.
Иначе съм горе-долу съгласна с дотук изброените.

# 101
  • Мнения: 3 735
Май само за "Аномалия" съжалявам, че съм я прочела. Симпатична, любопитна идея, но толкова ужасяващо зле реализирана, че чак мъчно да ти стане. Абсурдни герои, неправдоподобни ситуации и яко захарен памук.

# 102
  • Мнения: 4 711
Пуцбърг, за книгата на Людмила Филипова ли става въпрос? Аз бях добавила по-нагоре в темата също нейна книга. Не писах защо, но причините бяха като тези, които ти си изброила. Дори накарах сестра ми да я прочете, да си даде мнението, да не е било само при мен така. Но и тя напълно то сподели.

# 103
  • Мнения: 2 760
Щастлива съм, че темата ви харесва   bouquet и още повече, че вече 7 страници сме изписали без нито една нападка или заяждане  Hug



Искрено съжалявам, че прочетох много от произведенията на Карлос Кастанеда в съвсем ранна възраст, подействаха ми мозъкопромиващо и ми разстроиха представите за няколко години напред. Дон Хуан не е за малки момичета. Може би ако сега се захвана с него, ще го харесам, но не мога да събера смелост.

# 104
  • Мнения: 3 735
Точно тя, Стаси. "Стъклени съдби" ми беше харесала, въпреки известни резерви, затова реших да се пробвам с втора книга на авторката, но сбърках.

За още една книга се сещам, "Шифърът на Леонардо". Не бих казала, че точно съжалявам, че я прочетох, но категорично реших да не чета повече книги на Дан Браун след нея. Пак по подобни причини -- идеята интересна (не ме интересува дали е достоверна), но изпълнението куцо, че и нагло.  Laughing

Монтесори, аз го четох в късен пубертет, след като си погълнах моите формиращи книги и не мога да кажа, че особено ме впечатли. Ако решиш да го четеш сега, не е изключено да ти е направо досаден.  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт