Италия 148

За мен книгата е от най-хубавите български книги ( за да не кажа най-хубавата, все пак човек тези неща ги усеща субективно).  Има много турцизми, за да се придаде повече плътност и усещане за достоверност. На мен това никак не ми пречеше, а даже напротив. Повечето думи аз съм ги чувала, но дори да не знам какво точно означават така е написано, че от контекста се разбира. Настрана турцизмите, които са само подправка и не са чак толкова натрапчиви, богатството на българският език и начина по който изгражда фразите е поразяващо.
Това което ми е уникално в Калуня-Каля и мисля, че няма аналог е, че Калуньо не се опитва да поправи неправдата защото има някакъв религиозен, национален, патриотичен и  т.н ( външен) мотив. Той няма родова памет ( според майка ми него 'кръвта го зове", а според мен той изобщо не е родово привързан, ако гледа нанякъде гледа напред в бъдещето). Той живее тук, сега, простичко , самодостатъчно, не се бърка в работи които не са му работа, но когато се призовава сго прави от вътрешната си необходимост, от неговия морал,  от първо лице. Това дръпва историята настрана от всички останали романи свързани с турското робство. Калуньо е един свободен човек той се държи и живее, като свободен човек. Такъв досега не е описван в нашата литература ( или поне не се сещам).
Съгласна съм че има някаква връзка с класическия уестърн, от гледна точка на това, че наистина нещата се стичат като на филм ( дано не направят филм защото това ще е поредния провал).
, но в същото време разказа е и много философски. Местата, в които се описва любовта му към тази жена и още няколко момента съм ги връщала по няколко пъти.

Друго какво да ви кажа- аз знаех, че следва описание на Баташкото клане и малко присвивах очи и прескачах пасажи, но в последствие се информирах доста за историческото Баташко клане ( + статията на онази Баева, която според мен много точно и аргументирано е подредила пъзела около Баташкото клане не знам защо е персона нон грата тази жена, всичко звучи много аргументирано)- според мен  Божинов описва много точно епохата, начина на живот и случилото се.
И понеже се потопяваш в тая планина, при тия хора,с  техния простичък и неграмотен живот отдаден на труд и размножаване, и някак си поне на мен ми стана ясно защо сме имали нужда да понапудрим някои събития ( особено  около национално-освободителното ни движение и масовостта на въстанията, например), да ги повъзвеличаем, да извадим герои, да създадем митове- това е нормално и всяка нация се грижи за достойнството си. Та така- тази книга ми даде възможност да усетя живота какъвто е бил на това място. Да поискам да отида, да видя. Просто имаше моменти в които като се облегне тоя Калуньо на някой пън така е описано, че имам нужда дас е върна и да прочета отново, за да се насладя на езика.

Велика книга.

Лени, ами да, съгласна съм изцяло. Цитирам си се тук (почвам да придобивам професоврски навици  ), понеже  то показва, че и аз така я чета книгата - в началото Калуньо е прост човек, като изсечен от едно парче; един "каубой", който язди полека на своя кон през "прерията" със стрък трева между зъбите, люби света и жените, и никому зло не мисли, но в ъгълчето на тия сини очи вече съзираме неговата сила, неговия морал, решителност и упорство против злото. Дотук сравнението с уестърна. После нашият герой се среща с "абсолютното зло', това зло, което няма обяснение, което престъпва границите на човешкото и героят ни "полудява", превърта, от прост и радостен става сложен, животът става сложен, светът, изборите, Аз-ът. И оттам, както казах, става интересното, според мен романът е по същество метафизически, аз дори не мога да го възприема толкова като исторически или "за Априлското въстание", а именно метафизически - за човека и неговата сила и/или неспособност да гради света по отвеса между добро и зло. Да решава кое е добро и зло. Изобщо според мен отношението добро-зло е основната тема на романа. И човекът, този човек, който гради света като такъв или друг, е да, именно свободен, заради това, че може да избере действията си. Но тъкмо там е и проблемът, в това е бездната: свободата е непосилна, изборът, който трябва да направиш и да определиш дали да бъде добро или да бъде зло, е непосилен, светът на свободата, на избора, е свят без граници и очертания. Всъщност Калуньо през цялото време се опитва да възстанови света какъвто е бил, очертан, ясен, Божи свят - вече-създаден и вече-подреден свише свят. Но не, светът е това, което той прави, а той е само един човек, несвободен, защото е поставен в обстоятелства, между хора; несвободен, в крайна сметка и от самия себе си. Той прави това, което не може да не прави. А не това, което е Добро. Той не е в състояние да уреди света, този разстроен свят. От което произтича и последната трагедия с момичето - Калуньо вече е преминал границите на човешкото и е в света на тъгата, където не може да прави нормални човешки избори, вече не е добрият каубой, а е един екзистенциалист, който не знае кое е добро и кое лошо. И той така и свършва романът - Калуньо все добро искаше да прави, а все лошо излизаше. Защото е изгубил, безвъзвратно, оня благ Божи свят, и е навлязъл в света на сенките, където няма Бог, който да помага, няма добро, което да те ориентира към себе си, има те само теб, и не знаеш какво какво ще стане от изборите ти, от постъпките ти.

И всички тези нюанси, цялата тази безизходица на свободата, са наистина майсторски описани.
Точно както и описанията на природата.
Но въпреки че виждам и признавам всичко това, то пак не ми се струва изключително. Може да е именно защото не ми е бил правилният момент за тази книга. Но за мен и Време Разделно е подобна. Нищо, че те я правят на филм като лошите турци срещу добрите българи. И в нея е показано много хубаво как всеки е поставен в някаква ситуация, а и всеки е някакъв, и прави това, което не може да не направи.

Аз съм съгласна с 10 c's, всъщност аз не бях чела нищо предварително за книгата и чак после видях, че я наричат книга за априлското възстание, но то е съвсем слабо засегнато. Самата история не ме потресе чак толкова, аз не харесвам особено много тази черта на българските романи да свършват трагично, един не съм срещала с щастлив край, затова още от началото и тук имах едно усещане за неизбежност.

Хи-хи, ако някой не ме е виждал, щото ме няма във фейсбука - вижте снимката на линка, аз съм вдясно , до кмета  http://www.cittametropolitana.na.it

Ей, Десита, къде си го намерила кмета? Добре че си ти, да разведриш снимката .

Като сме заговорили (и то колко активно!  ) за селебритис, да ви покажа един мой съученик от Б клас.
Който абсолютно винаги съм го смятала за несериозен и, ами, как да кажа, грозен, а пък на тази снимка е ебаси каубоя   .
И си мислех, колко лесно е в България да "направиш" разлика. Държавата е толкова малка, че всяко индивидуално действие има много по-голям отзвук, отколкото в една Италия или Германия да речем. Достатъчно е да си завършил една от 5-6-те "елитни" гимназии и директно си "вътре", сред хората, които нещо правят, нещо променят.

Тралала не ти се отваря линка

Оф, това вече всеки път става, нещо бг-мама пак са бърникали по настройките.
Ето така да се вижда поне, макар че не го подчертава целия: http://www.interview.to/бг/архив/2015/june/емил-джасим/

Тралала, нещо не разбрах, тоз момък какъв е точно, че него интервюират за матурите в 7-ми клас? Вярно, бе прочетох много диагонално, но не забелязах да са обяснили кой е той. 

А аз кмета го намерих на откриването на нов филиал на едно училище, на което ние поддържаме компютърните зали. Ама те толкова снимки му нащакаха, по цялото училище, и лента ряза, как са избрали томно тази снимка, на която съм и аз, идея си нямам. А аз се приближих само за секунди, колкото мъж ми да ме снима с неговия телефон, че да се фукам на приятели в Уотсап със снимката 

Не знам дали са го обяснили кой е, сигурно изхождат от идеята, че вече е много известен  . Учител по история е, и имат някаъв там Център за образователни инициативи, но преди всичко е млад и устат, и говори разумно - три неща, които явно рядко се намират сред учиелската гилдия, та го канят наляво и надясно, много се явява да говори по въпроси на образованието.
Но си е и активен, начетен, бори се, спечели ми уважението с една дума. А пък нали ви казвам, един такъв нервен калпазанин беше навремето...

Според мен баш затова са избрали снимката, понеже се вижда тази хубава, усмихната гражданка  

Деси, тъкмо правилната снимка са избрали, знаят си хората работата!
Голяма ваканция настъпила в темата ни...
Мацки, аз имам нужда от голям и сериозен съвет. Отварят ми се някакви бизнес възможности, но поради непознаването на конкретните италиански закони, направо не знам от къде да започна. На мм не мога да разчитам, щот главата му пуши от синдикални проблеми, а и буквално се прибира само да се наспи. Ако някой е запознат с процедурите по регистрирането на малки фирми или attività autonoma или нещо от сорта, нека ми пише на лични, за да не досаждам на аудиторията! Благодаря предварително!

Този учител го гледах по бтв имаха някаква инициатива за готин даскал покрай 24 май. Хареса ми интервюто с него.

ще ви бъда благодарна, ако споделите тук в темата процедурите. 

В Италия не знам дали някой прави такова нещо сам.
Но най-базисното изискване е да се отвори партита ива.
Най-лесно е да се отиде при един счетоводител и той ще свърши всичко за вас.
Има едни много удобни организации, например Confartigianato, които това правят.  Или CNA, примерно. Отиваш там, ориентираш се къде е отговорния за твоят сектор- например фотографски услуги, взимаш си апунтаменто и обясняваш какво си решил да правиш. Те с радост ще отворят партита ива от ваше име и ще свършат всички аспекти на задачата, според нейната специфика така, че за вас нищо не остава. После ще се занимават с всякакви административни и счетоводни въпроси с/у годишна такса. От плащането на ДДС, през осигуровки, ще следят за вас новостите в законодателството  и конкретни браншови изисквания и тн и тн.
Аз лично съм много доволна от Confartigianato, с които работя вече пета година.

Лени, благодаря ти! Ще потърся при мен дали има офис тази организация. А годишната такса от порядъка на каква сума е (надявам се не прекалявам с въпросите!)?
Аз, между другото тези дни потърсих и информация в нета. Попаднах на attività autonoma с годишен приход до 5000 евро, за която не се иска партита Ива. Не знам, доста неща и не можах да разбера де, че беше пълно с терминология, та може и това да не съм го разбрала правилно. В моя случай се касае за нещо малко поне в началото, а и за работа от в къщи. Та не ми се рискува със суми за регистрации, които, ако не ми се получат нещата, нямат даже избиване...

По принцип без партита ива до мисля 5К годишно се водят престациони оказионали и се отчитат с ричевута. Това обаче не означава, че можеш да упражняваш всякакъв вид дейност в този режим, Например, ако си решил да правиш торти, ти не можеш да ги правиш от къщи и да се води такава дейност до 5К, защото има допълнителни изисквания ( помещение, продукти, хигиена, техника и тн и тн). Сега например аз съм в една ситуация, в която съм правила едно такова нещо допълнително, за което ми платиха май 500 евро, обаче не се води престационе оказионале, защото аз имам и основен доход, т.е се прибавя. Това всъщност го уточняваме, защото данъка е 20 процента, които никак не ми се плащат, ама май няма как.  
Иначе в Confartigianato- зависи - има различни пакети услуги, но да кажем годишно започват от 500+ива, но има и едно нещо което много ме дразни- годишна такса тип членска карта, която е май 100+ евро срещу която ми дават една електронна карта, с която си отварям паркинга + получавам техните тъпи списания и имейли + хипотетични сконти в някои магазини ( 1х съм ползвала такова сконто от 3-5% но всъщност се отказах, защото уж има, но трябва да носиш някакви малоумни бележки,кодове и т.е в крайна сметка махаш с ръка и не ползваш сконтото). Но аз съм общо доволна от тях, най-вече защото се грижат за новини от сектора, защото при нас изхвърлянето на една кофа боклук е свързано с документация и галимация, а измислят все нови и нови 'улеснения'

Иначе за такива престациони оказионали, ако ще правиш нещо малко, лесно и най-вече си сигурна, че може да го правиш в такъв режим отново те съветвам да направиш една консултация със счетоводител.