свекърва ми ме побърква

Да отгледаме децата си и да се опитаме да ги направим хора е наша, на родителите, отговорност.Не услуга, за която децата да дължат благодарнст.

Именно

А ако наистина станат хора, те сами ще се погрижат за родителите си и без да има нужда последните да изтъкват невероятните саможертви, които са правили, за да ги отгледат.

Никой не говори за саможертви, за услуги и тем подобни...Майка ми не ми мърмори постоянно, че ме е отгледала, правила жертви и че съм и длъжна, напротив, дори сега ми помага за малкият, без да я моля! НО АЗ СЪМ БЕЗКРАЙНО БЛАГОДАРНА, за всичко, което са правили за мен. Благодарна съм за обичта, която са ми дали, за покрива на главата, мекото легло и топлото ядене. Не, не смятам, че съм им длъжна, но смята, че ще се погрижа за тях, когато сами вече няма да могат да се грижат за себе си, а между временно, ще съм им от полза, за да улесня старините им!!!

Как никой не говори за саможертви?

Не четеш ли какво пишат?

Децата били длъжни да са благодарни

А дълг и Благо-Дарение(обожавам езика ни,удивителен е!) са противоположности..Словосъчетание като "Дължима БлагоДарност"е оксиморон..
БлагоДарността,когато е истинска,тя извира от душата на човека,точно както и любовта..И дългът няма място там..Дългът не е в душата на човека,а в промития му мозък.

Разлика от Земята до Небето..

Ако беше получавала топла храна,легло,но никаква любов,може би щеше да знаеш..Но ти говориш от позицията на дете което е получило любов,ми мноо ясно,че то с любов ще отвърне..
В крайна сметка,каквото даваш,това и получаваш..

То и за това,много деца се"грижат"за родителите си,ма го правят с досада,нежелание..Просто от немай къде,щото така им е набито в главите..

Само Любовта е безпричинна,даваща и неизискваща нищо в замяна..
Всичко останало е фалш..

п.п.Да БлагоДариш,значи да отвърнеш на благото дето си получил,със същото..Като и ти Дариш Благост..
Ама това вече е субективизъм,и мнозина благодарят с фалшива,куха благодарност..То много хора,дори не вдяват какво точно е благодарността,мислят я само за любезна дума..
От типа на "Кажи баба Тенкю"

Гадно е да се грижиш за някого с досада...Дори сега мама е с операция и всеки ден стоим с малкия там, да и помагам, докато баща ми си дойде и да не е сама. Не ме е молила, но го правя и хич не ми е досадно, приятно е дори! Хем заедно, хем и тя близо до внук си!

Ми анджък де..Има ли любов,няма трябва,има само желание..Искаш да си до човека щото го обичаш..

То и аз избрах да живея с нашите,щото бяха стари и болни,и макар да си знаех кво ме чака..Сърце не ми даваше да ги оставя сами..
Ами гледах си ги 7 години болни,татко 3 години лежа неподвижен на легло..От любов го гледах,не от нещо друго..Макар да не се справих добре,че и аз съм човек и издишам понякога,сърцето ми застиваше при мисълта да го пратя в хоспис..Та самата мисъл,че той ще страда защото няма да ме вижда,няма да вижда детето..Абсурд..А беше тежко,много тежко..Имало е мигове дето съм проклинала живота и съм молила Бог да си го прибере,че мъката му бе нечовешка..
Дори на моменти си виках,"Що ви обичам бе,що?!?И се гневях  роптаех..И казвах,ако не ме бе гледал с толкова любов и обожание,ако беше някой алкохолик дето да си ме пребивал,толкоз по-лесно би било всичко..
Оставям го в хоспис и толкоз..
Ама ги обичах и двамата и то много...
Дълбоко в себе си,исках да бъда до тях когато агонизираха,макар да не успях да го направя..Телом бях,но духом не успях..Бягах в мислите,си че много ме болеше от страданието на татко..И това ще ми тежи до края на дните ми..
Но ги обичах за Бога,много ги обичах..Не съм изпитвала никаква благодарност..Само любов..



  

Прекланям се пред това, което си направила. Относно благодарността, аз лично я обвързвам с любовта, но това си е моя теория, не си длъжна да я споделяш! 

Аз за пореден път,че чудя,аз ли криво пиша,вие ли криво четете..

Бе май сме на едно мнение, ма малкото му никнат зъби и пиша измежду другото, къде какво прочела, къде мрънкане, рев, ядене, какво видяла и така 

Кефиш! 

Авторката чете ли още?
Момиче мило, честито бебче! В здраве и любов да го отгледаш!
Верен ход при теб няма, хората не се променят, камо ли на стари години.
Да речем, че е редно да простиш, да дадеш втори шанс. Това ще е само първия от милионите компромиси, които ще направиш. Бабата ще знае, че с малко цупене и малко време ще ти минава всичко. И ще прекрачва границата редовно. Сега мъжът ти те поддържа, но ще му писне все да е посредата, а и при него важи същото като с бабата. Ще научи, че е по-лесно теб да убеди да отстъпиш. Майка си ще спре да закача. Може да и' се сърди, бунтува, но пак ще хване лекото и мекото - да накара жена си да отстъпи.
В другия вариант - да не дадеш да види бебето. Хем ще си права, хем ще си лошаТА. Ще те обявят за инатлива и сприхава.
И понеже всякак ще си ти кривата, направи каквото ти казва сърцето. Не каквото очакват твоите родители или каквото намеква мъжа ти.
Ако обидата не ти дава да я видиш - недей. Но ти и детето сте едно цяло. Или заедно каните бабата или заедно отказвате. Поне нека цялата рода разбере, че е закон - ти и детето сте едно!
И да решиш да поканите бабата, не бързай. Казват за грешка има прошка, но няма нужда незабавно да се дава Като не си е мерила акъла, сега да помери малко времето. После да види внучето и да се извини за пропилените първи щастливи мигове с рожбата. Тях няма кой да върне.
Прегръдки и щастливо майчинство  

ПП: Баба като иска да види внучето да вдигне телефона и сама да се разбере със снахата.. ще се извинява ли що ли, тя да си реши. Ама не да ползва сина за посредник по уговорките за среща, че така е по-лесно да се измъкне от извинение.

Те, такива като бабата, не  се извиняват.Обикновено   казват" " И какво  толкова е  станало?!".
Даже  и да  се извинят, то  не е от сърце, а с половин  уста.
Човекоподобни.

Няма да се разберете с бабата,щом за името не бебето се сърди...
Това е грандиозно изпълнение на свекървеща манипулаторка,която осъзнава,че вече няма място в семейството на сина си.Преди да се появи детето ,може и да и се е искало да доминира и командори,да е получавала снизхождение и внимание,но вече губи играта.Да си стои в Пловдив и да си гледа апарата за кръвно.Ако мъжът ти е пич,слага я на мястото и вс е ок,но ако е маминото синченченце...тепърва ти предстои голям купон с породата свекърва изрод!Ч естито!Ударила си джак пота на балканската майчина любов !

И какво стана Авторке, бабата видя ли си внучето. Извини ли се? Живеете ли в мир, светлина и хармония вече?