Добро да е!
- Публикувана: 9 март 2015, 21:09 ч.
- Последно мнение: 4 май 2024, 00:12 ч.
Споделете 182
Майка ми е приета в психиатрия, след неуспешни опити за лечение на депресия и обикаляне при какви ли не специалисти. Днес трябва да се чуем с лекуващия лекар, за да каже какво се случва, нямат право на телефони.
Страх ме е. За нея. За мен, че може и аз да задълбая и да потъна, чувствам се все по-уморена, все по-апатична, все по-често имам чувство, че не мога да нося товара сама.
Откакто сме разделени с БНД за всичко, свързано с децата, вземам решения и отговарям аз, въпреки, че имам човек до себе си, който иска да участва. Аз не съм готова да отстъпя част от отговорността за децата ми на друг, освен биологичният им баща. Той пък не иска да поема тази отговорност.
Сложно ми е. Мрън...
Страх ме е. За нея. За мен, че може и аз да задълбая и да потъна, чувствам се все по-уморена, все по-апатична, все по-често имам чувство, че не мога да нося товара сама.
Откакто сме разделени с БНД за всичко, свързано с децата, вземам решения и отговарям аз, въпреки, че имам човек до себе си, който иска да участва. Аз не съм готова да отстъпя част от отговорността за децата ми на друг, освен биологичният им баща. Той пък не иска да поема тази отговорност.
Сложно ми е. Мрън...
МГМ не те познавам, но изпращам цялата си положителна енергия към теб и стискам силно палци
Лъки минах през депресията и паническо разстройство. Имах мисли за самоубийство. Мислех, че не съм нужна никому и само преча на околните да си живеят живота. На антидепресанти съм вече незнам.... пет години, но водя нормален начин на живот. Много хора ме обявиха за слаба за това че пия АД, а не се справям сама, но...... Дано майка ти се стабилизира, да намерят точната терапия. Мама се опитваше да си счупи главата в стената и тя е на АД, но е добре, което мире най - важно. Усетиш ли потъване потърси помощ. Ако ти се говори разчитай на мен
Лъки минах през депресията и паническо разстройство. Имах мисли за самоубийство. Мислех, че не съм нужна никому и само преча на околните да си живеят живота. На антидепресанти съм вече незнам.... пет години, но водя нормален начин на живот. Много хора ме обявиха за слаба за това че пия АД, а не се справям сама, но...... Дано майка ти се стабилизира, да намерят точната терапия. Мама се опитваше да си счупи главата в стената и тя е на АД, но е добре, което мире най - важно. Усетиш ли потъване потърси помощ. Ако ти се говори разчитай на мен
Лъки Плам, не знам какво да ти кажа, което да ти е от полза, но като човек, лекуващ близо деветгодишна депресия, едва от няколко месеца (с лекарства), напълно разбирам чувствата и мислите, които най-вероятно ти минават през главата.
За депресията знам, че ако се "хване" късно, после лечение не е възможно, а само управляване на симптомите, което пак не е лошо, но явно си има причина за майка ти да е по-трудно?
Пожелавам късмет и на майка ти и на теб и твоето семейство!
ПП 492 дни откакто се върнах, 23 дни по пътищата, и сега от събота с нов опит... за летене
Стискайте ми палчета!
Д.
За депресията знам, че ако се "хване" късно, после лечение не е възможно, а само управляване на симптомите, което пак не е лошо, но явно си има причина за майка ти да е по-трудно?
Пожелавам късмет и на майка ти и на теб и твоето семейство!
ПП 492 дни откакто се върнах, 23 дни по пътищата, и сега от събота с нов опит... за летене
Стискайте ми палчета!Д.
Мърморанче, 
Лъки, хубаво е, че имаш човек до теб. Бих се доверила на партньора, който в труден момент ме подкрепя и иска да ми помогне. Не се страхувай да приемеш помощта, това няма да те направи по-слаба, нито по-малко отговорен родител. Понякога имаме нужда да намалим темпото и да презаредим батериите. Това, че сподели тревогите си е крачка напред в правилната посока. bubaleche
Лъки, хубаво е, че имаш човек до теб. Бих се доверила на партньора, който в труден момент ме подкрепя и иска да ми помогне. Не се страхувай да приемеш помощта, това няма да те направи по-слаба, нито по-малко отговорен родител. Понякога имаме нужда да намалим темпото и да презаредим батериите. Това, че сподели тревогите си е крачка напред в правилната посока. bubaleche
Момичета, стиснати палци и прегръдки за всички вас!
Аз самата изживявам труден момент, но се опитвам да се държа. По всяко време надничам тук, във форума и се опитвам доколкото мога да се разсейвам.
Сестрата на баща ми имаше деменция, баща ми също. Уж не била наследствена, ама май, май е. Страх ме е какво ме очаква.Опитвам се да не мисля за това, но май не мога.
Аз самата изживявам труден момент, но се опитвам да се държа. По всяко време надничам тук, във форума и се опитвам доколкото мога да се разсейвам.
Сестрата на баща ми имаше деменция, баща ми също. Уж не била наследствена, ама май, май е. Страх ме е какво ме очаква.Опитвам се да не мисля за това, но май не мога.
Много прегръдки за МГМ. Мърморанче, паниката не помага, опитай се да изместиш мислите си в друга посока. казвам ти го от опит на човек, преминал наистина през тежка диагноза и излекувал се. А ти имаш просто едно изследване, споко. Важното е да не допускаш емоционалното да доминира.Пращам положителни мисли към теб. И сега е моментът да споделя, че се квалифицирах в нова област и усвоих техники на работа с подсъзнанието, развих силно интуицията си и помагам на близките си. Нещо като рейки, но на друго ниво - на тета вълни. Така че, МГМ, имаш цялата ми позитивна енергия.
А депресията е често срещана, за съжаление. ММ мина през психолог, после няколко курса с лекарства при психиатър, аз му помагам по моя си тета начин, но най-добре му се отразиха едни семинари по себепознание. Проблемът му е ясен - настоящият работодател, но на 58 е трудно да си търсиш работа. 18 години е в тази фирма, трудно му е и да вземе решение да напусне. И без това от известно време аз нямам постоянни доходи и съм на хонорари и пенсия по болест. (Но съм неповторим оптимист.
)
А депресията е често срещана, за съжаление. ММ мина през психолог, после няколко курса с лекарства при психиатър, аз му помагам по моя си тета начин, но най-добре му се отразиха едни семинари по себепознание. Проблемът му е ясен - настоящият работодател, но на 58 е трудно да си търсиш работа. 18 години е в тази фирма, трудно му е и да вземе решение да напусне. И без това от известно време аз нямам постоянни доходи и съм на хонорари и пенсия по болест. (Но съм неповторим оптимист.
)
Вася няма ли някаква превенция. Знам, че на хора склонни към деменция им препоръчват много упражнения за ума от сорта та решаване на кръстословица, судоку или логически задачи (това от лекар съм го чула). Така се натоварва мозъка и се подхранва дейността му.
