- Публикувана: 12 март 2015, 20:55 ч.
- Последно мнение: 15 май 2015, 23:35 ч.
Ако съпругът ви изневерява, какво ще направите?
Това, че ще стана по-предпазлива може и да не промени нищо за него. Но ще му покаже, че аз си имам едно на ум и това не ми харесва. При всички положения ще му погледам сеира и после ще трябва да си подреди приоритетите. Така де, няма да чакам да се случи нещо и последна да науча, както става обикновено. 
Ти не си изпитвала нищо към онова момче, но не можеш да си сигурна за него.
Ти не си изпитвала нищо към онова момче, но не можеш да си сигурна за него.
Ще ви кажа аз какво направих. Първият път простих, но не забравих. Казах си, че щом се е стигнало до там, явно имам някаква вина и аз. Стараех се да съм перфектната съпруга. Всеки има право на втори шанс. След втората изневяра се разведох, след 10 години брак. В последствие разбрах, че е имало и трета... 
Съгласна съм, че почне ли се веднъж, няма да е за последно. Моята логика е, че тръгне ли единия да търси нещо извън семейството, значи нещо му липсва, но другия момент е, че по-добре нещата да се обсъдят и да се установи къде е проблема. Не, че при мен стана така де 
В моя случай забавното е, че бях втора съпруга и два месеца след като се изнесох, се нанесе третата. Тъй че в някои положения всичко е до човека 
В моя случай забавното е, че бях втора съпруга и два месеца след като се изнесох, се нанесе третата. Тъй че в някои положения всичко е до човека
А ако само имате съмнения за изневяра? Аз никой не съм хващала на калъп дето се казва, но при наличието на някои знаци - като съобщения в телефона макар и не точно сочещи че са спали заедно, миризма на чужда женски парфюм по врата му, мейли също съм попадала - просто съм прекратявала връзката. А при мен връзките са били винаги с живеене на семейни начала така че са били идентични на брак.
Като няма деца е лесно да се прекратява. И правилно - защо ще го търпиш...
Но обратния вариант- с деца е вече голяма каша. Това не важи само по повод изневярата,ами е валидно за всеки един проблем в семейството. Аз лично не съм търпяла дори и малки проблеми във връзките ми без деца, че дори и за първия ми брак (от който имам дете) също не се мислих кооой знае колко. Тогава бях обаче на 20-21 години и беше друго нещо,а сега наистина ми е трудно да сложа край на брак с дете, защото имаме някои разминавки и аз не се чувствам особено щастлива и удовлетворена. Все си викам "Нали отвсякъде слушам,че в брака за да върви трябва много компромиси. Да ги правя тогава." Детето и неговото бъдеще,психика и живот някак ми е по-важно от моето собствено, а според мен нашето семейство не е от най-лошите (онези, в които е толкова ужасно,че за детето е по-зле отколкото развода на родителите), за да лишавам детето от него. Та такива размисли и страсти ме "тресат" мен в последно време.
Ако единият партньор си е паднал по някой друг трайно, нито деца, нито каквото и да е може да закрепи това "семейство". Въпрос на време е колко са здрави нервите на решилия да "запазва брак", докато му дойде акъла и се откаже. Това е реалността. Всякакви истории от типа "изневерил, ама после оценил семейството и се вразумил" ги има само по филмите.
Съгласна съм, че почне ли се веднъж, няма да е за последно. Моята логика е, че тръгне ли единия да търси нещо извън семейството, значи нещо му липсва, но другия момент е, че по-добре нещата да се обсъдят и да се установи къде е проблема. Не, че при мен стана така де В моя случай забавното е, че бях втора съпруга и два месеца след като се изнесох, се нанесе третата. Тъй че в някои положения всичко е до човека
В моя случай забавното е, че бях втора съпруга и два месеца след като се изнесох, се нанесе третата. Тъй че в някои положения всичко е до човека Не винаги е така
Просто хората са различни - на някои не им е достатъчен само един сексуален партньор Пак може много да обичаш половинката си, но при възможност за нещо допълнително, да не виждаш смисъл от отказ 