Ако съпругът ви изневерява, какво ще направите?

А сега сериозно- това, че сме партньори, предполага, че по времето на брака си/ съжителството си, сме били честни и отговорни във връзката си. Разговаряли сме и сме обсъждали нещата. Решавали сме проблемите си заедно, поемали сме ангажименти и отговорности, заедно!!!  Не става така, изведнъж, някой да спре да те "кефи". Би трябвало, ако нещо сме сгафили, ако промяната на външността, на характера, на отношенията, не вървят в посоката, в която "се чувстваме удовлетворени" (зоната ни на комфорт), да имаме силата, да го изкажем, да се опитаме да променим...
За съжаление, оправдание от рода "преди х години, направи у, и затова спрях да се чувствам добре с теб", не бих приела за градивна критика и определено не бих могла да се коригирам (най- малкото, защото това у е предизвикало и z и нямам силата да върна времето)...
Също- коментираната промяна във външния вид- ами не е подвластна на никого (може би- само на пластичните хирурзи, де, ама си трябва инвестиция:), т.е. за мен- това не е причина за изневяра...

За анкетата говоря

Така кажи де 
Значи си от недоволните... Е, кажи сега, това начинът ли е?

Зависи ! Няма универсална панацея .
Понякога нещата се получават повече от прекрасно и държи влага за някакъв период от време.
Понякога пък ефекта е обратен . Почваш да си задаваш въпроса дали няма начин да оправиш нещата дома .
Опитваш - виждаш, че не става и отново на бойното поле 
Бойното поле те разтърсва и викаш - стоййй коньо - дръпни малко ръчната 
Откраднатите мигове зареждат с положителна енергия , но всичко има и отрицателни и положителни страни .
Начин няма !
Няма ли го онова влюбеното състояние, човек е като на полусъединител ..
в търсене и очакване нещо да му се случи .
Големите проблеми идват когато си отиде уважението, а не когато се появи желание за приключения извън дома .


Хубав и логичен коментар .
Обаче акцента на външността в случая не е най добрия възможен .
Първо , един мъж когато избира жена с която да живее, обикновено ок с външността й такава каквато е .
Допуска се някаква външна промяна в някакви граници, но ако промяната е да кажем от 45 към 90 кг . Промяната е драстична и неприемлива !
И разбира се .. с всичко друго е така . Външност, интелект, сексуална потребност, отношение към задълженията и родителските грижи и т.н. т.н.

Важно е да има баланс в отношенията за да не се стига до ситуации в които някой от двамата решава, че това, което има в дома не му е достатъчно .
Ако на вас ви стане много комфортно, а на половинката ви й стане некомфортно, да знаете, че е твърде вероятно съвсем скоро ролите да се сменят .

Всичко е баланс на интересите и дърпате ли много към вас .. създавате предпоставки за проблеми  и неприятни изненади .

Туй го казвам за да не ви идва като гръм от ясно небе ... ама той ми изневери, е ми ще ти изневери, ако не му създаваш комфорт и приятни усещания, какво да прави ? Може би очаквате мъжете да се примирят с това, което вие смятате, че заслужават ? Не става така обикновено ! Резултата от такова едно схващане за действителността е болезнен .

Да каже.
Ама да каже и той ли прави това, от което има нужда жена му (а най- често, И тя се нуждае от повече, от това, което ТОЙ смята за достатъчно)
Да си помисли, дали И той е онова момче, което тя е харесала. Дали не отделя мааалко повече време на компа, на приятелите си, на тв- то, а не на децата/ детето, на дома, на нея?
Да си помисли за момента, в който ще чукне 50+ лазарника и простата се обади, а жена му мрънка, че не става... би ли било това повод за изневяра? От нейна страна, имам предвид
И какво би направил.... защото/ въпреки че болиииии...


"...Всичко е баланс на интересите и дърпате ли много към вас .. създавате предпоставки за проблеми  и неприятни изненади..."
Абсолютно съм съгласна!!!

марсо, разбуни духовете! И аз качих много килограми, докато бях бременна, но съм дарила живот. Дарила съм и син на мъжът ми, не само 30 кг. Мъжете можете да бъдете много нагли в егоистичните си представи за живота. Разбира се това е само едностранчиво мнение. Мъжът ми е коренно различен човек, слава богу. Пък и аз гледам да влезва във форма, макар че става бавно. Въпросът е, че винаги ще има и дразги в едно семейство, и неразбирателства, но ако търсиш "липсващото" навън, по-добре е да няма вътре в интерес на истината! Нещата иначе стават фалшиви и изчезва интимността на семейните отношения!

марсо , ти стремиш ли се да изглеждаш като мъжа, в когото ТЯ се е влюбила?Даваш ли гаранции, че ще изглеждаш така и когато станеш на 45-50-60?
Даваш ли всичко от себе си, за да може ТЯ да се чувства удобно, комфортно и щастливо при теб?
Очакваш ли Тя да се примири с това, което ти смяташ, че заслужава?И "наказваш" ли я, когато си осигури нещо, което ТЯ смята, че заслужава, ако на теб не ти харесва?

Поста ти има смисъл, само ако нещата са Двустранни.Иначе, си е чиста ориенталщина в стил:"Жена, сега дай легена и ми измий краката!И млък!"

Не мога да кажа на 100 % да .
Да мисля в тази посока, съобразявам се и приемам някой нейни прищявки, които смятам за неуместни .
Но не всичко разбира се . Граници трябва да има ! А обикновено вие жените имате проблем с границите, голям зор да ги газите и после да съжалявате 

А относно външния вид 

Аз не слагам акцента там . Ако изглеждах на тези години които съм така както изглеждах когато бях на 20 с тоя акъл и тези възможности, които имам сега ... алеле мале .. щяха да ме държат под ключ 

Външния вид е само част от общата картинка - не акцентирайте на него ! Важен е , но не е всичко .
И ако изглеждате добре .. също, съвсем не значи, че с това се изчерпва всичко и е гаранция, че мъжът до вас ще е доволен .


Ако промяната е само в кг .. не мисля , че имаш основания да се притесняваш, още повече, че мислиш за това и вероятно се стремиш да нормализираш нещата .. плюс варианти за компенсации съществуват безброй ..


На така поставен въпрос мога да отговоря единствено и само от първо лице единствено число .
Аз лично нямам проблем с това, жена ми, ако аз не съм й достатъчен или не мога да вдигам, да иде при някой друг да си направи кефа . Не съм и душманин на кефа   Обаче като се познавам, мисля, че такъв въпрос пред мен в близките 20 години, ако съм жив няма да ме терзае .
Ако трябва да отговоря конкретно и точно на въпроса така както е поставен отговора ми е , да ! Повод е за изневяра, но това няма да е такава изневяра в чистия смисъл на думата .
Даже ще ти разиграя ситуацията така както аз я виждам конкретно .
Ако има уважение по между им , тя , нормално ще иде при някой младок, под предлог .. примерно , че е отишла на фризьор да й боядисват косата , а той .. или аз в случая .. не трябва да пита защо се е забавила , дори да подозира защо се е забавила толкова ..
Ако идеята е да има съвместно съжителство и семейство разбира се ..

А относно компа и приятелите , тези модерни болежки бих казал, че няма нормален мъж, който ще предпочете компа или приятелите, ако има прекрасна жена в смисъла , който всеки мъж влага в прекрасна жена . Ако въобще може да има такава дилема . Това е от моята позиция .
Но такъв момент с такава дилема би могъл да се появи , ако общуването между мъжа и жената куца или въобще го няма и липсата му се компенсира с друг вид общуване .
А то може да куца по много причини .. липса на общи интереси, прекалено голяма разлика в интелектуално отношение и т.н.
В общи линии казвам, че няма смърт без причина .
И че природата празни пространства не търпи, всяка липса се запълва по някакъв начин .

марсо, а къде беше ти, когато си избира жена? Разлика в интелекта има, ако си го допуснал. Човек не бива да се жени с очите само, или пък със сърцето, или разума, а със всичко взето заедно. Тогава и да има капка разочарование и недостиг, тя е преодолима. Говориш за прекалено големи различия, които е трябвало да видиш много, много отдавна. Не каза само, съжаляваш ли за нещо, което те е довело до всичко останало? Бракът може да е една лавина, която те понася надолу, само ако си изкачил върха от неправилната му страна...Винаги монетата има две страни, въпросът е, кой как я е хвърлил!

+1, Марсо!

Не бих могла да го кажа по-добре...

Ами какво да ти кажа .... Да, изниква такъв един въпрос къде гледа когато ... , но !
Когато човек предприема такива стъпки, обикновено не е толкова опитен за да знае какво точно да гледа !
После има и друго ... както и да гледа, когато е влюбен не вижда така , както когато еуфорията отшуми .. химичния му състав просто .... не му позволява да вижда това , което други виждат без да са под влияние на "химикали"    .. Освен това човек има и друга нагласа .. изпълнен е зареден е с положителни очаквания спрямо другия . Няма как да знаеш кой как ще продължи да се развива , или изостава и с какви темпове . Не винаги очакванията ни се оправдават и не винаги, особено във влюбено състояние и особено когато сме млади .. разсъждаваме правилно .
Иначе имаш право за изкачването и "спускането" но поне в това отношение смятам че съм го катерил от правилната страна и даже и да почна да се търкалям надолу по склона ще остана здрав .

За това, марсо, аз се ожених на 26, когато моите връснички второ гледаха, за да не се заслепя от еуфорията... Дано не се чувстваш обиден от това, просто споделям! Човек трябва да си даде технологичното време за изживяване на емоции и преценяване на ситуации, за да него прави тогава, когато животът му вече се е подредил и за да не се окаже, че не се е наредил по правилният за него начин!

Съгласен съм, но ... да ти кажа според мен , както и преди казах, няма универсална рецепта ..
Може да направиш съзнателен избор и накрая пак да се окаже, че си сгрешила .
Знаеш ли как ще се почувстваш ако се окаже, че ти , да кажем си сгрешила, но 10 години по късно от връстниците си, които също са сгрешили да кажем ..
Защото те ще имат шанс да се явят на поправка, с вече друг опит , докато ти .. не .

Марсо, абсолютно си прав от висотата на.... твоите ... 25-30 години? Може би, не си достигнал до смисъла на брака/ съвместното съжителство или по- скоро все още не си се сблъсквал с всички ангажименти, отговорности, които трябва да поемеш. Може би не си достигнал до момента, в който, човекът до теб, наистина става "твоят" мъж/ "твоята" жена, и това не означава, че ти принадлежи, а че е... част от теб. А изневярата е предателство. Не знам, как би могло да се прости подобно деяние, не знам как се прощава измяна

Ми не знам до какво трябва още да достигна. Но ти предлагам, да погледнеш от друга позиция ..
както се казва не питай старило, а питай патило . Инак от висотата на моите 36 не навършени години и две деца на 11 и 8 години бих казал, че през главата ми е минало почти всичко, което може да се разисква тук . То не е за хвалба нали,...  но все пак аз да си кажа, че говоря от позицията на опита, а не теоретично единствено и само .

Не се прощава, а се свиква с мисълта . Откриваш нови хоризонти, започваш да мислиш различно, но си трябва време . И това с приемането е само в някой случаи . От изневяра до изневяра има няколко балкана разлика . Ако секса е в основата на връзката изневярата не се прощава никак. Трябва да има и нещо повече от секс и акцента да е на него .