Познавате ли жени, оставили децата си?

  • 31 571
  • 180
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 9 924
Наскоро говорих с едно детенце, което беше без баща. То се изрази така, 'аз никога няма да накажа моето дете като го изоставя.' Мисълта ми е, че гледащите, въпреки грижата, може 'да накажат' детето, като му втълпяват глупости, че било наказано, че не знам какво си.

Защо мислиш, че някой му е казал: Ти си лош и  затова майка ти/баща ти те е изоставил? Може самото дете да се е чувствало така, наказано, без някой да му  го е втълпявали  дори да е твърдял обратното.
Макар братовчед ми  да не е изоставено дете, баща му беше моряк и  го нямаше поне по 6 месеца в годината. Като порасна, изобщо не искаше дори да чуе да учи във Военноморското училище, въпреки че баща му печелеше много пари. Казваше - аз децата си да ги оставя сами с майка си по цяла година, никога. Просто през целия си живот е усещал липсата на баща си и сега не иска същото и за своите деца.
Защото думите не отговаряха на възрастта на детето.
Липса на баща може да се чувства и когато същият живее у дома, никъде не ходи, но и не контактува с децата.

# 121
  • Мнения: 10 547
Само че моделът на семейството вече е друг, когато единият от родителите липсва.
Психологията, педагогиката и ред други науки разглеждат различните типове семейства в дълбочина и ясно разграничават отделните типажи.
Няма "вярно" семейство. Всяко семейство е добро, стига да има набор от качества и добродетели, както и да удовлетворява потребностите на отделните му членове от сплотеност, любов, здрава среда.

# 122
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Как ги разграничава, Касита? Какви са типажите, най-общо, и кой ги определя? Интересно ми е наистина. Защото има толкова различни вариации на всеки един "модел".

# 123
  • Мнения: 10 547
Много са.  Crazy
Нуклеарно- родители и деца
Кохабилитационно /безбрачно/- може да е в два варианта- с и без деца
Двойно нуклеарно- разведени родители, всеки сключил нов брак/ в нов съюз
Хибридно- семейство на свободните отношения
Сложно, съставено от три поколения- дете, родители, дядо и баба
Съставно, където има и лели, чичовци, вуйчовци у дома
С различен статут на децата- мое, твое, наше.
Отделно се делят на подвидове в зависимост от отношенията вътре- с-во, ориентирано към възрастните, ориентирано към децата; според типовете отношения- на сътрудничество, на антагонизъм, на конкуренция, на съревнование...

И сега си представи по между си как се смесват. И ето ти типове семейства колкото щеш. А сега сложи и гей-двойките.

# 124
  • Мнения: 2 860
Малките деца разбират и чувстват много повече отколкото ние си мислим.
Момчето с баща моряк може да е искал повече внимание от баща си, да е до него и в хубави и в лоши моменти. Да рита топка с него, да го води и взема от училище, да е с тях на празници, да играе с него така както другите бащи. Той на база как е живял да е решил, че не иска неговите деца да живеят така.
За залъгването - безсмислено е, даже води до повече болка.
Когато си обещал нещо, а редовно не го спазваш /обещал си на децата,че редовно ще ги вземаш/.
Когато с месеци не ги търсиш дори по телефона, когато  никога няма време, когато дори на Коледа и рождения ти ден идва с празни ръце или изобщо не идва.
Отглеждащия родител трябва да мрази детето/децата си за да му говори колко много е обичан от другия родител.
Не трябва и да има надъхване срещу отсъстващия.Едно простичко не знам защо постъпва така, най-добре питай него/нея.

# 125
  • София
  • Мнения: 8 743
Имам не особено близка позната, която има 4 деца.2 са от сегашния и мъж и си ги гледа, другите две са при родителите на бившият и мъж. Не го разбирам, на мен би ми се скъсало сърцето децата ми да ги гледа друг.Никой мъж не може да ме накара да ги оставя  Naughty
Иначе, мой бивш колега отглеждаше дъщеря си сам.Тя беше на 3, майка му му помагале.Майката заминала за чужбина, намерила си там мъж и отказваше всякакъв контакт  Rolling Eyes
За в дом....баба ми навремето е оставила първородния си син под принуда.Все още не сме го намерили.

# 126
  • Мнения: X
Да, познавам такава жена.
Има мъж и дете в пубертета. Влюбва се в друг от друг град. Напуска мъжа си и детето и се събира да живее с новия любим. Междувременно се разведе с мъжа си. Детето й я отбягва, както и родителите й.
Сега с новия нещата много не вървят и тя се чуди какво да прави. Едва ли ще се върне при бившия. По-скоро се оглежда за нещо ново...

# 127
  • Мнения: 5 508
Имах съученичка, която беше изоставена от майка си. Не знам на каква възраст е била, когато онази си е хванала багажчето и ги е напуснала, но си спомням как въпросната съученичка (още в основното училище) дойде разплакана и сподели, че е звъняла на майка си за да й честити рождения ден, а онази кукумявка й казала "Каква си ти? Защо ми звъниш като дори не те познавам? Аз дете не съм имала, не съм твоя майка ..." след няколко минути рев по телефона от страна на детето оная все пак благодарила и й казала повече никога да не я търси, защото има ново семейство и не иска да има нищо общо със старото си ooooh! Познавах бащата и бабата на съученичката - прекрасни, мили хора. Не е като да кажеш, че "майката" е била бита или тормозена та за това е избягала ... ooooh!

# 128
  • Deutschland
  • Мнения: 5 588
Познавам две такива. Над втората имам повече наблюдения. Оставила някога дете в дом, после се омъжила, но дълги години нямаха деца. Подложи се на ин витро, роди момче и момиче, но момчето е постоянно болно, къде ли не го водят и ефект никакъв. Самата тя живее близо до нас, виждам я всеки ден една нагласена, надменна, наглееща и понякога се чудя пита ли се къде е онова дете, добре ли е и дали съдбата не и го връща сега за стореното newsm78
Познавам и мъж, който в комбина с майка си изгони жена си и не и позволяват да вижда детето/момиченце/. Приятели са ми разказвали как свекървището водело малката в парка и я карала да й вика мамо за пред хората  #Cussing out Ей такива са за убиване.

# 129
  • Мнения: 14 172
И аз познавам. Покрай работата общувах с жена на 30 и нещо. Има две деца - момичета. Залюби се с някакъв от съседен град и заряза мъжа и децата. Срещам го като чака децата пред училище, като води едното на уроци по английски. По-интересното е, че мъжът живее с тъщата, която пък се грижи за пълнолетния си син, който е инвалид.
В квартала има и друг мъж, когото жена му заряза заради друг. Той има две момчета. На него му помага неговата майка.
Познавам и друга жена. Във фейсбук се запозна с един и заряза не само мъжа си, но и големите си вече деца (момче и момиче, бяха но по 15 години).
А покрай работата ми срещам и други мъже, които си гледат децата, защото майката ги е оставила след развода или просто е срещнала друг. За съжаление, зачестяват случаите, когато жени зарязват децата си. Имам чувството, че стана "модно". Аз не си представям да си оставя децата и да не ги виждам, да не знам как е минал денят им. Но, хора всякакви. Rolling Eyes

# 130
  • Мнения: 7 325
Стигам до извода, че по добре да го зареже на бащата, който ще се грижи адекватно за него, отколкото да го вземе със себе си, да го малтретира, да го неглижира и каво ли още не.
Имах съседка с две деца, които живееха в непрекъснато купони, скандали, пиянски изцепки, шумен секс, различни любовници. По едно време тая забременя с поредното и се изнесе. Скоро разбрах, че я гонят и от другия апартамент. Тая е някакъв ужас и за съседите си и за децата си. Не познавам бащите на големите, виждала съм ги няколко пъти, когато са идвали да вземат децата си, но съм почти сигурна че са в пъти по добър вариант от откачената им майка.

# 131
  • Мнения: 859
О, и аз познавам. .. не една или две. Но най-пресния и странен случай е с този на майката на детето на мъжа ми. То живее с нас. Чудесно дете, слънчево, лъчезарно, учтиво, усложливо... мога да изброявам още много епитети. А тя го остави, просто защото реши, че не може да го вземе. То верно, че и то само поиска при нас, но тя дори не се опита да го разубеди, да го навива да иде при нея. Според мен детето и направи услуга един вид, защото тя като му казала, че не може да го вземе и детето и казало, че и без това не иска да ходи с нея. Но според мен трябваше поне да опита някак, ама не... че по-лесно. И сега всеки ден се чуват по телефона, тя звъни, ама не са се виждали не помня от кога. Не плаща издръжка, ама аз и не ритам за нея. Нищо не искам от нея, имаме си едно прекрасно съкровище и това ми стига. Само тя губи. И съвсем не мога да кажа, че на детето се отразява кой знае колко травмиращо. Даже си е супер веселяче.

# 132
  • Мнения: 7 325
Както винаги съм казвала, децата са отражение на емоциите на заобикалящите ги. Ако го гледате с любов и желание със стабилен режим в една спокойна среда, няма мотив детето да не е щастливо. Отсъствието на единият родител не предполага непременно страдание, особено ако има някой, който успешно го замества.

# 133
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Когато порасне и има свои деца, ще се пита "защо?!", но това само още повече ще го отдалечи от тази жена. Вие ще сте истинските му родители. Има страхотен късмет, че му давате любовта си и семейния уют. Поне това личи от поста, дано е така!  bouquet

# 134
  • Мнения: 25
На прав поглед това звучи ужасно ,но наистина какво е накарало жената да вземе това решение(разбира се говоря за жена която си обича децата,не за някоя хаймана),колко далго го е мислела ,какво е изживяла,не се пита .Ами когато наистина няма никаква подкрепа от никои .А това за помощта от родителите и приятелите съм го чула много пъти.Истината е че в някои случаи наистина няма кои да подаде ръка сам си а това да ги оставиш при таткото докато се савземеш понякога е наи доброто решение вместо да ги обречеш на ИСТИНСКИ глад и мизерия.Такава жена попитахалия какво изпитва.Повярвайте ми умира всеки ден без да може дори наистина да умре.

Общи условия

Активация на акаунт