Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

И така може да се каже, но писането от фърст пърсън чрез някой герой е пълно демоде като техника. На кого му пука какво го е вълнувало автора, когато видял пчеличката влязла през прозореца му, той внимателно я хванал и пуснал да лети отново навън? Направил съм го само на единствено място и то не през главния герой в една страница, понеже само тогава се оказа удачно като техника.

Целият маркетинг е изнесен към книгата, а не към автора. На кого му пука кой е автора? Вас интересува ли кой е правил картинката на кока-кола или я пийвате без подобни тежки дилеми?

Поздрави!

П.П. За безплатните платформи и начините на маркетинг, мога да ви разкажа, но тук специалистите по всичко не спират да говорят за неща, които едва ли правели някога. Всичко е на "схема" като подход и навсякъде има плюсове и минуси. Няма идеален модел поне засега от гледна точка ресурс/време.

Но е факт, че Гугъл изкарва за книгата ти само твоята постна страница, а можеше да има поне 20 блог постинга, да са те интервюирали в още 10 сайта.

А писането не е за "пазара от читатели", а за един човек, представяш си той как ще го чете. Оттам вече няма значение дали пишеш с всезнаещ разказвач или от първо лице.

Нали това казах неколкократно досега, че книга излезе едва преди 10 дни и ни се такова такованката от работа по маркетинг в момента. Нямаме време за запетайките, ще ги оправим по-нататък.

П.П. Грешен подход. Никога не се пише за един човек, дори да е най-специалният в живота ти. Пише се с точен маркетинг план по категории/групи хора, без значение език, вяра, религия.

В тази книга са ползвани около 15 различни маркетинг плана, но това се прави още при целеполагане и планиране на проект. След това започваш да правиш сюжет линия и да ги прецизираш кой кога ще влиза, кога ще излиза, какво ще направи и т.н.

Изразът "няма лоша реклама" явно не е общовалиден.

Момент, че излъгах. На две места е ползвано като техника от първо лице.

Единият път докато се разказва какво се случва и войната, която започва, но нашите не знаят срещу кого трябва да се бият. Лека-полека започва завесата да се вдига и да разбират.

Тогава като техника се ползва принцип на емпатия - завърташ цялата картина наобратно през очите на врага и той какво вижда, когато нашите се бият.

После е ползвано още веднъж като техника, но по друг повод.

Ти сега писател ли си или маркетолог? Викаш, като седна да пиша книга, да се сетя на кого ще я продам и да сложа по малко да се харесва на всички.

Твоята за кого е писана, за атакисти и националисти?

Според мен, увлечението по техники и маркетинг планове Ви попречи да разберете мисълта на Мракобесник.

Проект е изтеглен в комерс стил, а това са англо-езичните като пазар. Мога да ви дам и статистиката как движат посещенията 75% от "чужбина" и 25% от БГ.

Нормално е в момента вниманието да ми е насочено към по-високия процент. Безсмислено е през 2 поста да се пръква поредното ник-че, което нямало да купи, дори да му я подаряват книгата.

Темата е: Вярвате ли в реализацията на писателите в България? ( и като такъв само споделям опит, че има моменти, които не прецених добре ).

Личните ви нападки слабо ме интересуват. Поздрави!

Писането на книга е "интимен" момент, както спомена един колега преди малко. Вие решавате дали ще удовлетворява ваши, собствени нужди или обществени такива.

Когато си отговорите на този въпрос, ще може да сте по-прецизна в таргетирането. И при самото изтегляне като визия на крайния продукт. Това се прецизира още в началото, а не да чакате да стане Пълнолуние, защото тогава най-лесно се пишело през нощта ( смигам ).

Искаш да кажеш, че 15 маркетинг плана са били направени преди направиш сюжетна линия?

Окей, добри, установени издателства (познавам няколко в различни държави, не знам за България) не процедират така дори за художествена литература.  За нехудожествена, играта е по-различна, но за художествена се изпраща целия манюскрипт.   Маркетинга е да ти осигурят рекламата по различни каталози, уебсайтове, фестивали на книгата, промоции, да те изпратят на тур и да даваш автографи и т.н. Но от самия conception на книгата--виждам, че използваш много английски думи, ще ме разбереш--не е типична практика.

Тук може да няма "експерти" по твоите дефиниции, но има голяма група от потенциални читатели или поне майки на потенциални читатели. Не знаеш кой чете и кой се крие зад аватар. Като млад писател, не можеш да си позволиш да използваш обиди като "неграмотна госпожо" или "простотии."   Усмихваш се, преглътваш, и казваш, "Благодаря за градивната критика! Ще го взема под внимание."

Не знам дали имаш нужда от коректор, но имаш нужда от литературен агент и от много, много по-добри маркетинг хора, които да ти кажат да спреш да пишеш по форуми и да наемат някой да пише вместо теб. Безплатен ъдвайс   Ама тогава какво ще остане да пишеш ти изобщо?

Надявам се тази арогантност и ниско ниво на комуникация да не рефлектира всички млади български писатели.

П.П. Аз в самото начало казах, че съм против писателите да са принудени да публикуват в безплатни платформи защото това подценява професионализма и интелектуалния труд (няма съмнение, че е труд!).  Но от друга страна, малко млади, неутвърдени писатели могат да си позволят само да пишат  преди да станат известни. Гришам, който за мен е "junk food,"  но от добрите и несъмнено реализиран като писател, след като е публикувал първата си книга, е продължил да работи още 10 години като адвокат. Едва като продал правата на книга за филм е започнал да пише full time. 

Аз не виждам тук някой да те кара да си пишеш бляновете авторови, а да олекотиш изказа си.
И не е вярно това, че читателите не разбирали от правопис или ти съзнателно търсиш простоватата и неграмотна част от читателите, същите, които определят нюансите като шедьовър?

---

Защото съм го изпитала върху себе си като читател.

Няма как да не се съглася с добронамерена критика, но разбирате, че не всеки е като вас.

Маркетинг план, не е само външното предлагане в последствие на продукт. Маркетинг план има вътрешна част при продукт Х.

Визирам в книгата: Млади срещу стари, ново срещу старо, природа, фолклор. история, традиции, грижата към хората, грижата към езика и много други неща като промяна в бойни концепции, мъже-жени, езичество-религия ..... ( това ви се нарича маркетинг план на продукт ).

Сюжет линия е най-трудна, защото трябва да отсеете маловажните и безинтересни неща от уникалните. Тя гълта най-много време като гледате динамиката да не спада, а да се вдига постоянно до самия край, където всичко да избухне.

Това е често срещан проблем при авторите, които пишат срещу договор време/продукт/обем. В началото имат страхотен сюжет и динамика върви ударно, но после темпо пада към края. Дори съм чел книги на бестселъри, където и на слепия е ясно, че автор в края започва да тъпче пълнеж, само и само да се свършва.
---------------------------------------------------------

За Гришъм мога да ви дам една любопитна информация, която е споделил в частен разговор с мой познат.

Първият му роман е отхвърлен от 36 издателства. 37-то се навива и веднага става хит. След това е нямал проблеми с издателствата.

Поздрави!

Тя и Дж. К. Роулинг, авторката на "Хари Потър", има подобна история.

На мен ми се изясни какъв вид автор си и какво означава дописване на 12% обем. Няма да давам определения, но според мен всички разбраха, че не гониш литературни върхове, затова и не си даваш много зор за съдържанието.

Всъщност пътят на Гришам до читателя не е съвсем показателен. Първата му книга със сигурност не става хит, затова пък на втората /Фирмата/ й откупуват филмовите права. След което издателствата естествено хукват да я издават и става хит.

Арбанаси, не ми разбра предния пост, нямах предвид писането в 1 л. ед. ч, но така или иначе не мисля, че е демоде. Мислите, терзанията на героя, се предават доста по-добре на читателя и много по-дейсвително той може да усети радостта или болката от преживяванията. Има един сборник "Вдъхновени от краля" (ъндърграунд остросюжетна литература  ). Обърни внимание колко от авторите са използвали този начин.

Това, което съм маркирал в червено смятам за тотално грешен подход. Смятам, че един автор (не визирам само прозаик), трябва да пише първо за себе си. Ако ме накараш да напиша ода за Ким Чен няма да успея нищо да напиша, ако ме накараш да разкажа за старецът клошар, който в една мъглива утрин, проверявайки поредната кофа за боклук, намира в нея отрязана човешка глава...  Ще е друго!