Дискусия: Вярвате ли в реализацията на писателите в България?

Писане за един човек означава следното: когато пишеш, да си представиш, че някой приятел ще те чете. Не пишеш "за себе си", защото иначе като Нарцис ще се оглеждаш в текста си. Пишеш за човек, все едно му говориш на ушенце. Така избягваш много авторски грехове- няма как да си бомбастичен, арогантен, многословен, защото така не би говорил на приятел.

За мен е грешно да пишеш за "публика", така ще зазвучиш лекторски. Не може и да говориш на себе си, ще излезе криво.

Един човек винаги е по-интересен таргет в сравнение с група хора или категория хора.

Може би не бях много ясен. Под пишеш за себе си имам предвид, не да пишеш какъв си пич или колко кила ракия можеш да изпиеш преди да паднеш под масата, а да пишеш за това, което искаш ти, това, което те вънува, това, което искаш да изкрещиш на света, това, което смяташ за важно.

Но може и да пишеш за това, което е важно за другия. Правила няма. Важното е да излиза. Ти може нещо да смяташ за важно, но можеш ли да го изкрещиш на приятел? Налудно е да крещиш сам. Така правят лудите...и не много добрите писатели. Добрите ангажират читателя, като му говорят на ушенце.

Разбра ли? Не пишеш, все едно си луд и сам си говориш, а все едно говориш на приятел.

Да, мила госпожо, разбрах 

Точно така се прави, когато налетиш на самопровъзгласила се персона от последна инстанция. Съгласяваш се и внимателно търсиш къде се намира изхода ( вратата ), но без да обръщаш гръб, че ще скочи с хладно оръжие
-------------------------------------

Разбрах ви, какво визирате. Ако мислите, че подобен модел е удачен, няма правила и редакторите няма да ви спрат.

Мога да ви давам примери, но да кажем Библията не е използвала този метод ( от първо лице ), а се води най-продаваната книга в света.

Нямам нищо против този метод, дори някои от любимите ми автори го ползват доста добре. Преценявайки възможностите си, просто споделих, че този елемент ми е слаб и затова е ползван по-скоро инцидентно.

Много зависи каква аудитория и възрастова група се таргетира. За малки деца и художествена литература по-скоро не е добър ход. Детската психика е все още твърде уязвима и затова трябва да се пише по-скоро отговорно, а чак след това внимателно.

Мислено си подреждате приоритетите по важност и се съобразявате с тях, по ред на номерата. Няма правила - вие като автор сте правилата. После всички ще се изредят да плюят вас

Поздрави!

Вярно ли е, че Сиромахов е най-продаваният български автор?

"Библията не е използвала този метод ( от първо лице )"

Използван е, Псалми Давидови и Откровение на Йоан са в първо лице. И видях...и тъй нататък. И писмата на апостолите говорят в първо лице или 1л. мн. число. Книга Еклесиаст също, и в Песен на песните. За това се сещам на пръв поглед.

Но не е основен прийом, за да се твърди, че е писана в такъв стил.

Отделно визирам 4-те признати евангелия ( колко да са признати - едва ли имат нещо общо с оригинала, ами си бият по един събор и всичко друго се обявява за ерес и готово).

Даже арменската църква се води за ерес, а е една първите християнски църкви въобще. Но идват жадните за власт и подвизи кръволаци и всичко под ножа. На кого му пука за Писаението и идеите? ( смигам )

Библията не е "писана" наведнъж, а е компилирана. И има много примери за всякакви похвати.

Сигурни ли сте, че в Библията /доколкото изобщо може да се нарече книга - плод на художествена измислица/ не е използван точно този подход? От всички нейни автори, както е уточнила Mamacita. Без значение от чие лице е изложението.

Не знам, моя милост е фрост афтур и усещам, че ще ме биете и по хистори, ако вземем да си ги мерим. Въпреки, че книгата, освен фентъзи, юнешеско, философско четиво е тоже и историческо

Мда. За 2014 година.

Това май не е към мен  


-----------------------

Така или иначе шепнене не е чест похват в писането, а и само с шепнене няма да се стигне до никъде. Някои автори, Мамасита, те хващат и те водят по пътя на фантазията си, обръщат те към проблеми и ти ги завират в очите, твърде неприятелски; Други такива крещят и насочват вниманието на читателя към това, което е важно за тях. Сигурно има още видове, но в момента не мога да ги дефинирам, кафето ми още не изтинало. Лично моя препоръка е да четеш разнообазна литература, а не само нашепваща. 

Арбанаси, много добро беше това за отстъпването  Сещам се за Бъртрам Устър и проблемите му с роднини и приятели 

Никой не ми отговори на предните въпроси 

В книжките за Бърти, нашата приятелка се води леля Агата

Ами, заковаваш с такъв въпрос и затова не ти отговарят. Социалните функции са хубаво нещо, но отделен въпрос е, че там не пишат, а си бият лайкчета по цял ден едни на други, за да си правят "визитки". После си правят по някоя екскурзия из България да се видят в някое кръчме, за да избягат от досадата в къщи и семействата и така .... Раздадат си някоя измислена награда ( най-често за стихчета - то друго рядко се пише ).

И да живее самочувствието, вече имаме право да плюем наред и по всеки. 

Е, нали една такава фея ме изпържи с капарото. Издателството пъшка и казва, ама ние не сме точно в този жанр, но ще видим дали някоя колежка ще иска да поеме нещата.

Включва се феята, уговаряме цена и тя иска 50% авансово. Тук винаги пускаш по банков път и в основанието на плащане пишеш Името на книгата и извършената/ните услуги. Иначе могат да ти забършат и книгата, понеже аз питам договор за конфиденциалност не предлагате ли като стандартна процедура? Пълно мълчание, както и да е моя милост е доверчиво и пращам превод.

Чукнах я феята в гугъл да я видя, чета и гледам умно - издала две стихосбирки и получила награда от Откровения и се зачудих, а бе поетеса да прави редакция и корекция на книга, ама 'айде добре.

Започнахме да работим и тя ме инструктира: напиши сцена/картина как отвличат едно или две деца. Сядам, измислям я за няколко часа и я вмъквам в глава втора, защото само там може да влезе без да се наруши сюжет линия. Не, тя искала тая сцена, за да я сложела за Пролог и така да започнела книгата.

Викам, това ако се направи, аз после трябва да преработвам половината книгата, защото ще започнат навсякъде да се появяват сюжетни грешки. Имате ли представа какво значи това?

После друг инструктаж: в еди коя си глава да се опишело по-подробно смъртта на един владетел и инструктаж: трябва да умре внезапно и героично. Сядам пиша, вкарвам сцената - не я хареса. Трябвало да опише какво мислел героя докато умирал, какво правели ръцете му и прочие. Отговор от моя страна: Извинявам се, но досега не съм умирал и нямам представа какви мисли минават тогава, особено ако трябва да бъде "бързо и героично".

И тая се покри и нищо не свърши. Редактрира/коригира няма и пет страници и дотам. Писах й поне да ми върне част от капарото като си прихване цената за труда + банковия превод. Ами ... уредих й поредното ходене на кръчма и хотел в България, да щрака с пръсти и да вика, да живеят балъците.

На издателя, който я препоръча също писах, че това е мошенничка, но те най-вероятно играят комбина. Както и да е.

Поздрави!