За свободата на словото и себеизразяването – модно издание

Read more: http://www.dailymail.co.uk/tvshowbiz/article-2995729/Elton-John- … tml#ixzz3UfnQ9VMS

убедена съм, че говорейки за синтетични деца, човекът е имал предвид сурогацията за постигане на бебета за мъжки гей двойки, а не IVF изобщо.

есенцията на неговото изказване е друга - 'I am gay. I cannot have a child. I don't believe that you can have everything in life.' като си приел, че си мъж-гей, редно е да приемеш и живота без деца. аз съм склонна да го подкрепя.

Jam вече е обяснила същината на интервюто, тъкмо бях тръгнала да търся линкове. Дизайнерът обяснява своя ЛИЧЕН избор да няма деца. Не говори генерално, а обяснява как той лично възприема, за себе си, асистираната репродукция. Как не желае да купува чужда утроба и да избира сперма по каталог. Негово право е, нали? Така, както е ваше да го правите. И неговото право не накърнява вашите. Когато правиш съзнателен избор в лично твоя живот, защо да не можеш директно да обясниш причините за този избор? Тези причини са твои, предопределят твоето бъдеще, продукт са на твоя мироглед и възпитание- защо трябва, когато бидеш попитан, да мълчиш гузно и да криеш? Изведнъж ставаш без вина виновен и къде отива тогава личната ти свобода, която уж ти е абсолютно и безвъзмездно гарантирана в демократичното общество? Става така- за да гарантираш свободата и комфорта на високо крещящите обществени активисти, ти се свираш в миша дупка и мълчиш, или се осмеляваш да говориш за себе си, за личните си избори, и след това трябва да ги оправдаваш пред размаханото пръстче на "толерантните". Габана не е отишъл да вземе на Елтън Джон асистираното дете и да му сложи печат "синтетично", но Елтън Джон успя да сложи на Габана срамно клеймо, чисто и просто защото е обяснил защо и той няма "синтетично" дете, след като би могъл. И за ето това всъщност говорим- къде е свободата тук и как се стигна до подобна неофициална, но съвсем реална цензура?

Когато човек говори за себе си не включва и "по принцип", като примерно тук:

In 2006, Gabbana was quoted by the Daily Mail saying he wanted children but then demanded the paper make a correction. “I am opposed to the idea of a child growing up with two gay parents,” he said at the time, according to Corriere Della Sera. “A child needs a mother and a father. I could not imagine my childhood without my mother. I also believe that it is cruel to take a baby away from its mother.”

Защото от това подчертаното става ясно, че той е против по принцип, за всяко едно дете, не за собствените му, които няма намерение да създава и отглежда. Отделно твърдението потенциално може да засегне много хора. Едно е да кажеш, че не искаш да имаш деца, защото не чувстваш потребност, не се чувстваш подготвен и прочие. Това са лични причини. Друго е да кажеш "Не искам деца, защото съм гей, с наднормено тегло и прочие, с което твърдение хвърляш съмнение върху способността на една камара хора да отглеждат деца и то по определен признак, който няма нищо общо с родителски капацитет и социална и емоционална интелигентност. И дори тези категории хора изобщо да не се обидят или възмутят, то винаги има други, които ще кажат "То дори Долче и Габана си казаха, че гейовете не стават за бащи, пък тея обикновените "п* расти" тръгнали деца да гледат".  

Не ми се чете цялата тема в момента   , но пиша на база първи пост. След като се замислих по темата, има линия на политкоректно поведение и говорене, която е прието да се спазва, независимо от личните убеждения. Това са моите наблюдения. Но много зависи кой го казва и как го казва. Публичните личности имат по-малка свобода на словото и поведението, така е. Ако я използват без оглед на горното, отнасят съответните реакции, просто защото са публични личности. Себеизразяването е важно, но и  личната отговорност, която идва със себеизразяването е важна, защото определено в света имаме нужда от повече уважение към чуждия избор.

Едно е бачо Тачо от Горно Уйно да обърне една ракия и да изкрещи "Жена! Защо не си ми опрала ризата!", а друго е фирма за производство на облекло да пусне на пазара мъжки спортен екип с текстилен етикет указания за пране "Дай го на жена си, това е нейна работа" - в страна, в която депутат предлага сериозно всички гимназистки да бъдат подложени на проверка за девственост и дипломи да се дават само на девствените.

Отговорността на бранда не е по-различна от отговорността на всеки, чиито думи достигат до и въздействат на голям брой хора.

А за заклеймяването на средния човек, честно казано, мисля, че обикновения гражданин много повече бива подкрепян в проявите си на нетолерантност, отколкото порицаван.

По третия въпрос, дали си свободен да изразяваш мнение само ако съвпада с коректното - "коректното" варира според групата хора, сред които се изразява, и по силата на груповата динамика, каквато и да е групата и коректната линия, винаги обявилият се в разрез с нея ще претърпи негативни реакции.

И къде отива уважението към избора на дискутираните тук? Понеже те може да са лице на бранд, но са и хора, които имат право да решават какво да правят в този живот и (ако желаят) да говорят за това.

Девора, това, че двама гейове са решили, че не е удачно да имат деца, как ще се отрази на лично твоето решение да имаш? За да се твърди, че се нанася вреда, трябва въпросната вреда да е реална все пак. А аз не забелязвам да са тръгнали със силата на бранда си да налагат своето виждане за правилност.

Както написах, публичните личности имат по-малка свобода на словото (и поведението), защото ги чуват повече хора, и влияят на повече хора. Ако настояват да не е така, отнасят съответните последици. Това са фактите от живота.

Ако президентът на Бразилия реши в свободното си време да участва в международни турнири по pole dancing, това пак ще си е неин избор и себеизразяване, на които има право. Дали е добра идея да го прави, обаче? И защо?

Доколкото прочетох, децата, родени чрез ин витро са наречени "синтетични", което няма как да е особено приятно за родителите им, gay or straight. Още по-малко - за децата. Това по въпроса за вредата.

Изявите на пилон са в директна вреда на обществените изяви на един президент. Интервюто на дизайнера- не. Та затова според мен президентът не е удачно да се себеизяви с подобно хоби, но дизайнерът може да си позволи искреност.
Ако думите на въпросния дизайнер имаха пряк негативен отклик върху свободата на хората да се подлагат на асистирана репродукция- тогава е задължително да мълчи, защото накърнява чужди права. В случая обаче аз и непряко влияние не виждам.

На милиграм не би ми се отразило, Джой.

Като оставим на страна въпроса, че "личното мнение" на Долче и Габана ще се прочете и от деца на гей двойки, които е възможно да се почувстват не добре от квалификациите, които са отправени към тях - според теб какво е реална вреда?

Реално на един човек не би трябвало да му е работа да говори за непознати хора, гей или стрейт. Какво го интересуват? И ако да, защо? Камо ли пък да дава определения за това читав ли е животът на другите според неговите стандарти, които стандарти тези хора изобщо не споделят. Нито му налагат собствените си.

Да не говорим пък това да прави публична личност, за която трибуна е почти всеки един всекидневник.

Ама той говори за себе си. Как той възприема нещата. Децата в един момент осъзнават, че не е възможно всеки да ги харесва. Това, че някой си чичко мисли така за тях, е неприятно, но пък друг чичко няма да ги харесва заради друго, а още някой- за трето. Други пък пък ще ги харесват по точно тези три причини. Свят шарен, защо е нужно да сме униформени в мислите си?

Добре, хайде един по-краен пример. Ако не убиваш неверници, но подклаждаш омраза, за да го направят други, то това проблем ли е? В случая не накърняваш правото на живот на никого, ти не си реална заплаха, просто си прокламираш убежденията. Т.е. мнението.

Примерът е краен. Въпросът е, че мнението на дизайнерите е за деца, обаче за чуждите такива, към които нямат касателство. Долче и Габана как точно ги вълнува имането и гледането на деца? Точно никак, след като нямат такива. И какви са причините да споделят убежденията си на всеослушание по този точно казус?

    Попитали са го. Попитали са Ст.Габана, защо няма деца и той отговорил. Това е всичко.

Гаранция е така, но при положение, че родителите имат капацитет да спомогнат формирането на една добра самооценка у детето си, както и способност да се отстоява. Не всички родители успяват и това няма връзка с ориентацията им.

Отделно когато едно дете вижда, че родителите му биват нападани/критикувани/подценявани, а това са му значимите близки, то то често се чувства длъжно да ги защити. Влиза в ролята на родител, което не му е работа. И родителите му трябва да преценят как да върнат баланса в ролите. Щото хората имали мнение...

Т.е. всяка една мисъл, която преплува през главите ни, е адкеватно да бъде утвърждавана в пространството? Говорим за хора в след-пубертетен стадий.

Краен е примерът, да, затова и неудачен .

Иначе за интервюто. Ние го четем на английски, то пък е преведено от италиански, въобще мегдан за загубване в превода голям. Но ето как го възприемам аз. Говорещият Х е вярващ католик, за него асистираната репродукция е неестествена. Предполага се, че като този тип зачеване му е изначално противен, то и не продукта на зачеването (детето) ще гледа с предубеждение и, макар и негово, ще изпитва затруднения да го обикне с истинска родителска обич. Затова и за него това дете не е негово, а "синтетично". Оттам нататък обаче дали всички така родени деца са му отблъскващи, е отделен въпрос- той няма задължение да създаде родителска връзка с тях, та може и грам да не го вълнува, че не са родени по библейския метод. И оттам възниква въпросът- носи ли реална вреда за околните изказването на Х за личното му отношение към евентуалното негово синтетично размножаване?

Ето го и другият въпрос- като ти зададат директен въпрос, на който искреният отговор не е политкоректния такъв, трябва ли задължително да замълчиш? И ако да, не е ли цензура това? Ако искате, оставете наболелия гей-казус настрана и погледнете примера с Гари Олдман, който Обич така услужливо предложи

   Не съм аз човекът който ще решава кой коя точно мисъл има право да утвърждава, не съм Елтън Джон все пак.
  Аз мога само да за себе си да преценя какво е добре да кажа, или пък не. Също мога и за себе си да преценя когато някой реагира детински, или вади думите на другите от контекста, за да завърти прожекторите към себе си и каузата си.