Има моменти,в които трябва да замълчим и изчакаме отговор.Колко дълго може да се мълчи,трябва ли да се пита,дори когато от това зависи живот?Можем ли да живеем без да знаем случка от живота на близък ,трябва ли да ни отговорят на момента и какво ще стане,ако изчакаме отговор,когато човекът до нас е готов да го даде?Колко време да бъде изчакването?
- Публикувана: 17 март 2015, 15:02 ч.
- Последно мнение: 26 март 2015, 09:56 ч.
Има ли жена,която не пита
Не знам дали има подобна тема.Но гледах един филм,той пристига ранен ,тя иска да знае на момента какво става ,къде е бил ,какво е правил ,причинявал и не знам какво и заплашва да го зареже веднага.Сетих се за подобни ситуации наоколо ,някои скорошни и се замислих.Обикновено мъжете питат така настойчиво от ревност.От какво се напъват жените и си вгорчават живота. Че може да е бил в кръчма с компания ,е много вероятно.Но може и да е имал премеждие ,може да е бил наблизо до нещо лошо или хубаво.За хубавите неща е лесно ,всеки започва от вратата да се хвали.Лошите иска да си преодолее сам до някаква степен преди да сподели.Същото е с децата-имало проблем ,затворило се, натискаме да каже какво ,как ,защо ,кога и то веднага.
Не натискам никого да ми споделя. Към детето си винаги съм имала изключително търпение, постигнах едни много честни приятелски отношения. Ако нещо засяга единствено и само човекът срещу мен, бих проявила тактичност и изчакала, ако и когато реши да сподели. Но! Ако нещо пряко ме засяга, не бих проявила толерантност, нито търпение и бих негодувала недвусмислено.
Има моменти, когато е най-добре да се изчака да питаш (когато си под властта на негативни чувства ). Зависи най-вече от ситуацията и човека към когото ще отправиш въпроса. Изобщо осланяй се на интуицията си и сърцето си. Те ще ти кажат кой момент е подходящ. Никой не обича да му се натяква било то и с въпроси.
Пряко ме засяга, ако някой, с когото живея се е прибрал ранен, бит, закъснял - все едно, очаквам обяснение. Трудно ще тръгна да ровя дали е истина, но ако попитам и ми отговори, че нищо не се е случило или няма какво да каже, определено ще реагирам, а ако се усъмня - става лошо, защото имам огромното търпение да изясня всяка една ситуация, след което дори нямам нужда от приказки.
Излез се разходи, потренирай, спри тези си мисли.
Това си правя ,не ми е спешно да знам ,но е интересно какво мислят хората по въпроса.И съм сигурна ,че няма такава жена ,дето поне веднъж да не е изкарвала из нерви някого.С питане.Дето се казва ,случва се и любопитствоото да убие коткат.Не знам какво е точно това изречение ,просто съм го чувала.
Herz съгласна,и другото ще е по-лошо,пълно безразличие.И явен проблем. Но на момента ли трябва ,дори ако каже ,нищо не се е случило ,дребна работа. Или ти трябва веднага да направиш това за да ми помогнеш.Ще повярваш ли ,без обяснение и обсъждане или просто няма да изпълниш ,няма да питаш ,ще направиш напук...примерно казано ,не е нужно да е реално.
На мен, това ми е проблема- мноооого питам и искам отговори веднага. Особено, що се отнася до мъжът до мен. И знам, че това изнервя и провокира точно обратната реакция (дори и лъжи), ама, ако спра да се интересувам, то за мен, това означава, че спира да ме интересува. Много странно е, че съм по- толерантна и търпелива с приятелите си, ама що така с мъж ми- незнам...
Ако трябва да съм откровенна, смятам, че задаването на въпроси, особено при неизяснено отношение на другият към проблема, си е чисто и просто- натиск... ама пусто- трябва да знам
Ако трябва да съм откровенна, смятам, че задаването на въпроси, особено при неизяснено отношение на другият към проблема, си е чисто и просто- натиск... ама пусто- трябва да знам
Herz съгласна,и другото ще е по-лошо,пълно безразличие.И явен проблем. Но на момента ли трябва ,дори ако каже ,нищо не се е случило ,дребна работа. Или ти трябва веднага да направиш това за да ми помогнеш.Ще повярваш ли ,без обяснение и обсъждане или просто няма да изпълниш ,няма да питаш ,ще направиш напук...примерно казано ,не е нужно да е реално.
Да, питам на момента, без излишни емоции. Ще помогна, ако ми каже истината, хвърлям се веднага. Мрънкане и шикалкавене не може да ме помръдне, да се оправя.
То след дълги обяснения всяка жена ще скочи да направи каквото искат ,ще отиде където и кажат.Голямото доверие в другия е да го направи без да знае защо. Като при Исус Тома неверни искал да види и да пипне ,другите вярват без това ,само на едната гола дума.Ето в това е проблемът ,за който питам.