Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Дъщеря ми се раздели с гаджето

  • 3 161
  • 21
  •   1
Отговори
  • Враца
  • Мнения: 70
15 годишната ми дъщеря се раздели с първото си гадже и е много разстроена. Уж знам какво да кажа, а сякаш не съм сигурна. Искам да ѝ помогна, за да не страда дълго време. Някакви съвети?

# 1
  • Мнения: 10 011
Всяко дете е различно, различно се изживяват такива моменти и няма общи правила. Според мен полезно би било в случая отвличане на вниманието с приятни и забавни неща. Да излиза с приятелки, да ги кани на гости, заедно да се учат на неща, които са им приятни-напр правене на сладкиши, изпробване на прически. Още-хубави филми, разходки на чист въздух, такива неща.
Грешка ще е да се "намила" върху отрицателни качества на гаджето или успокояване, че ще срещне друг. Неминуемо ще срещне и ще и бъде смешно след време, но сега е рано да го повярва.

# 2
  • София
  • Мнения: 49 732
Съчувствай й. Гушкай я. НаправИ й любимия сладкиш. Повдигай й самочувствието.

# 3
  • Мнения: 3 097
Нищо няма да й стане, ако страда известно време. Така се събира житейски опит и се изгражда характер.

# 4
  • София
  • Мнения: 28 369
Шопинг!

# 5
  • Мнения: 42 226
Когато се случи на моята дъшеря ѝ разказах за моята първа раздяла. Как много скоро след това благодарих на съдбата, че пътищата ни са се разделили и даже се чудех какво съм му харесвала.
Времето лекува, особено като се влюби пак Simple Smile

# 6
  • Мнения: 4 160
Остави я да сси изживее емоциите. Покажи й, че си на нейна страна и я разбираш, кажи й, че всичко предстои, това не е край, а начало и всичко ще бъде за нея все по-хубаво.

# 7
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 9 320
Обясни ѝ, че това се случва на всеки и е част от израстването и че вероятно ѝ предстоят още такива моменти- да се разделят с нея и тя да се разделя... да се чувства наранена и да наранява...

Че това, което изпитва е нейната собствена тъга и болка, от това, че е отхвърлена и да се отпусне и да я изживее, да не се плаши от тази болка и тъга, а да ги опознае и заобича, като част от себе си.

...Може да направите "парти" за първата раздяла, в зависимост от това какви са ви отношенията, или ден на бившите гаджета....с поплакване, спомени, тъжни филм, музика, изтъгувайте го до край

За да може да го преболедува по- лесно и като свърши този ден, да се опита да започне "отначало"

Много е тежко, не знам дали не давам неадекватни съвети
Но без потъване дълбоко в тъгата, няма изплуване...

# 8
  • София
  • Мнения: 49 732
Това не ми се струва много адекватно. Какво значение има за този който го боли, че ще има да го боли още много пъти и той също да причинява болка? А за парти съвсем не разбирам. Отхвърлянето боли, защото любовното отхвърляне е отхвърляне на личността.

# 9
  • Мнения: 462
Знам колко много боли да виждаш детето си да плаче, а и само като си помислиш заради някакъв ... Остави я временно да си поплаче, понякога душата има нужда от това, все пак трябва да пусне по някакъв начин болката (зависи и колко време са били заедно) .. Изчакай да минат 2-3 дни (понякога не са достатъчно, но..) и пробвай да я разсеяш, шопинг терапия, разходка, според зависи и какви са и любимите неща за правене Simple Smile

# 10
  • София
  • Мнения: 7 449
Отразяване, приемане на чуствата.
Да не я убеждаваш, че скоро ще и мине или пък да задълбаваш в болката.
Подхождаш с емпатия и изговаряне "Сигурно много те боли. Той е първият ти приятел и си имала много мечти за връзката ви". Нека говори, ти не и давай оценка или решения...просто слушаш. Като поотмине първоначалното тъгуване, вече може да има разсейващи занимания, за да не изпадне в апатия. В началото човек не иска да го влачат насам натам или да му запълват времето, иска просто да си седне и да си реве. Да види, че е разбрана, че разбираш какво чувства, но не умаловажаваш усещанията и, нито пък я засипваш с ох-кания и ах-кания-става досадно и не смееш да споделиш.

# 11
  • София
  • Мнения: 36 567
Моята мина по този път в края на 6ти клас мисля. Много плака, много страда. Аз просто слушах, гушках и попивах сълзи.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 310
Всеки човек е различен, затова ще споделя и моята гледна точка и опит. Simple Smile
Като тийн съчувствието и притеснението на майка ми никога не ми е помагало, само ми затвърждаваше, че наистина има за какво да се тревожа. Шегите и майтапите на баща ми много повече са ми помагали и разсейвали от проблема и са ме карали да видя, че всичко си има и смешна страна и се тревожа за глупости. Но не при всеки е така. Някой хора не обичат да се омаловажават проблемите им и това също е нормално.

# 13
  • Мнения: 3 097
Мен цялата тема ми е преувеличена. Големи страдания, големи грижи. Основното в живота на едно 15 годишно момиче трябва да са уроците, а приятелите днес един, утре друг, а може и без, няма да свърши света. Ролята на майката е да изгражда ценностната система на децата си.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 21 575
Е хайде сега. Всички сме се влюбвали и сме страдали. Даже и на по-дърти години. Искам да видя тоя човек, който ще си каже след като го зарежат "абе я аз да си уча уроците (или да си гледам работата, или каквото и да е там), те са ми най-важни сега". Ако успее, значи просто не е бил влюбен.
Ерих Кестнер е казал "В живота не е важно защо скърбиш, а колко скърбиш". Абсолютно вярно и е ужасно гадно да се омаловажават чувствата и мъката на децата и подрастващите.

Общи условия

Активация на акаунт